Бургас. Над 20 000 български войници умират или биват ранени

Бургас. Над 20 000 български бойци умират или биват ранени в борбата при Люлебургас. Това сподели за Радио „ Фокус “ Яна Иванова от Историческия музей в Бургас във връзка навършването на 105 години от края на четиридневните сражения при Люлебургас. По думите й има данни, че доста огромна част от ранените са били транспортирани в Бургас, с цел да се лекуват и по-късно да бъдат изпратени навътре в страната. Иванова добави, че след успеха на българската войска в Лозенградската борба, турската войска стартира да се изтегля на изток- югоизток и се разполага на линията Люлебургас-Бунархисар. В тази 30-километрова линия се намират главните стратегически значими пътища, които свързват Одрин и Лозенград със столицата Цариград.
„ Точно там, където се нарежда турската войска, българските елементи няколко дни по-късно заемат своите позиции и там стартира Люлебургас-Бунархисарската интервенция, която се смята от историците за една от най-кръвопролитни борби по време на Балканската война и много дълго време се документира освен в България, само че и от военните и от медиите в цяла Европа. Самата интервенция продължава шест дни с изменчив триумф, само че в последна сметка още първоначално Люлебургас пада, а по-късно и Бунархисар. В края на шестдневната интервенция на процедура турската войска отстъпва от линията и даже е незабелязана за българския си съперник “, сподели още Иванова. По думите й малко след тази интервенция българската войска доближава до Чаталджа, само че там триумфът е неосъществим и в последна сметка Чаталджанската интервенция провокира прекратяването на българското нахлуване и подписването на помирение сред враждуващите страни на 20 ноември 1912 година.
„ Битката приключва сполучливо, само че в последна сметка тя води до Чаталджанската интервенция, която на процедура не е сполучлива. Армията е много изтощена след тази интервенция и има доста болести като холера. Може би в това се крие част от аргументите за избраното помирение на 20 ноември 1912 година. Битката е огромен триумф за българската войска. До такава степен смелостта и себеотдадеността на българския боец е толкоз мощна, че предизвика турската войска да избяга и да напусне бойното поле “, сподели още Иванова. Една от главните фигури при тази борба е генерал-лейтенант Радко Димитриев, под чието управление са българските войски. Други командващи са генерал-майор Павел Христов, който е пълководец на Пета пехотна Дунавска дивизия, също по този начин генерал-майор Климент Бояджиев и други Бургаският 24-ти пехотен Черноморски полк взема присъединяване в сраженията при Люлебургас и в Лозенград и дава доста жертви.
Мария РУСЕВА

Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "