Това е най-щастливото лято в моя живот
„ Бургас и морето “ ми е доста безценен, само че в последните години доста хора хвърляха камъни по него и той се трансформира в един печален фестивал
Тони Димитрова (Антоанета Димитрова Петкова) е родена на 10 януари 1963 година в Бургас. Баща X е боен, и заради това, фамилията доста пътува. Живеят в родното му село Звездец, в сърцето на Странджа планина, след това в Сливен. Майка ѝ е учителка, Първоначално стартира работа като машинописка в община Бургас, само че напуща, тъй като пристрастеността я тегли към музиката. През 1995 година се явява на конкурс, проведен от Ева и Гого от група „ Тоника ”. Харесват я и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „ Горещ пясък ”. С това стартира кариерата си на професионална певица. През лятото на 1996 година взе участие в състезанието „ Бургас и морето ”, където и е присъдена трета премия за песента „ Ах, морето “.
- Тони, лятото към този момент си отива. С какви усеща го изпращаш?
- Лятото за мен още продължава. Имам още доста пътувания, и то тъкмо през този месец. Така, че за мен то ще е едно дълго лято, само че за сметка на това, доста щастливо. Когато приключихме турнето „ Ах, тази Тони “, в Русе, с сътрудниците се бяхме събрали и аз им споделих, че това е едно от най-щастливите лета в моя живот. Те споделиха същото. Така, че още не съм го изпратила, само че когато това стане, ще го направя с прелестни топли усеща и с мечта- то да се повтори.
- Най-щастливото лято в персонален или професионален проект?
- Аз съм доста щастлива, че работя с хора, които доста обичам, всеки един от тях ми е скъп, и когато се разделяхме /разбира се временно/, след последното турне, им споделих - по какъв начин нямаше нито едно неприятно нещо, беше в действителност ужасно.
В персонален проект също съм щастлива - щерка ми приключи тази година „ Криминалистика “ и продължава магистратура във Военна Академия.
- Казваш, че си старомодна и вярваш в другарството. Но има ли го още? Ще продължиш ли да пееш за него и за любовта?
- Ако спра да имам вяра в другарството, и в случай че спра да пея за това, по- хубаво да ме няма. Човек за едната религия живее, макар, че в миналото съм имала случаи и на изменничество, само че за щастие рядко, тези случаи са пренебрежимо малко. И по тази причина, ще продължа да имам вяра. Защото в случай че нямам доверие, че положителното е повече от неприятното, това е доста безсмислено битие оттук насетне, до подобен извод съм стигнала.
- Колко бяха концертите „ Ах, тази Тони “?
- 15 концерта в цялата страна. И ще продължаваме следващата година, в случай че сме живи и здрави, ще има дати, в които концертът ще го повторим. Примерно занапред залагам две дати за Бургас, тъй като тази година стана ужасия - нямаше места, слагаха се спомагателни столове и те свършиха, пуснаха се и малко правостоящи, само че те няма по какъв начин да са доста. И в действителност стигнахме до извода, че би трябвало да създадем два концерта.
- А песента ти с Христо Стоичков и Братя Аргирови, за която всички приказват, по какъв начин се роди концепцията за нея?
- Това е третата поредна ария, която направихме с братя Аргирови. Те са доста близки с Христо, ние пък с него доста се обичаме, познаваме се, доста обичам и фамилията му. Да създадем тази ария, това си беше концепция на братя Аргирови, той да взе участие. Да направи един речитатив и да пее в припева.
Така се роди песента, създател е Благо Аргиров. Всъщност на всички тези три песни, той е създател на музиката.
- Ще имаш ли нови планове с тях?
- Ами в случай че се роди нова ария. Ние сме неразделни, непрестанно сме дружно. Сега следва в Свищов да сме дружно. Отделно, те бяха на четири мои концерта - в НДК, Пловдив, Бургас и Варна, и аз съм им безпределно признателна, тъй като съобразяваха проектите си с мен.
Аз на техни концерти също вземам участие, изобщо това са едни страхотни другарства и в случай че Благовест Аргиров напише още някоя ария, на драго сърце ще пея с тях, с тях е наслаждение да се работи.
- Този сезон фестивалът „ Бургас и морето “ те скандализира, и ти съобщи, че повече няма да участваш. Още ли си твърдо решена да го направиш?
- „ Бургас и морето “ ми е доста безценен фестивал, само че в последните години доста хора хвърляха камъни по него и той се трансформира в един печален фестивал. А в действителност би трябвало да го има и да не е печален.
За жал във всичките спорове в последните години вземам участие аз. Защо вземам участие? Защото някой би трябвало да го отбрани и тъй като не знам по какви аргументи всички други мълчат, никой не става да отбрани този наш плачевен, дребничък, единствен фестивал. Чашата на моето самообладание към този момент преля и аз ще го обичам от разстояние.
- Защо младите реализатори не съумяват да сътворят шлагери като тези на вашето потомство?
- Първо, в България има няколко извънредно надарени композитори и те са в действителност композитори. Младите, остави това че са млади, всички се юрнаха да пишат стихове, а тази работа е друга. Хвърлят се някакви думи в пространството...Аз, от време на време, като чувам някоя ария, то просто няма лирика. И в този ред на мисли, може би наподобявам в действителност старомодна, само че песента би трябвало да споделя нещо, би трябвало да се запомня, да има мелодия, да има душа.
Когато направихме песента „ Помниш ли " на Иван Гогов и на Яна Вълчева, всички ме питат за нея, както и за песента " Октомври ". Т. е. хората търсят красивите същински думи, а не тези, хвърлени напразно. Ето това е драмата. Няма кой да написа песни. Тук-там някой се появява, с нещо хубаво, групи или реализатори.
Всичко друго няма да остави диря...Но въпреки всичко коя съм аз, да споделям. Времето ще покаже.
- Очаква ли те някоя забавна дестинация отвън България?
- В последната година откривам Полша. Бях скоро в Гданск. Много красиви места и доста приятни хора. Предстои ми присъединяване в Лондон, на други места в Западна Европа ми предстоят концерти. Освен това, няколко години подред отивам на тур с транспортен съд по Дунав и Рейн.
Аз съм родена на морето, само че мен реката ме омагьосва. Имам концерт в средата на пътуването, само че през останалото време вървя по всички екскурзии, виждам хубостите в близост, корабът се движи постепенно. И си очаквам тази дестинация, като премия за годината.
Източник: " Труд "
Тони Димитрова (Антоанета Димитрова Петкова) е родена на 10 януари 1963 година в Бургас. Баща X е боен, и заради това, фамилията доста пътува. Живеят в родното му село Звездец, в сърцето на Странджа планина, след това в Сливен. Майка ѝ е учителка, Първоначално стартира работа като машинописка в община Бургас, само че напуща, тъй като пристрастеността я тегли към музиката. През 1995 година се явява на конкурс, проведен от Ева и Гого от група „ Тоника ”. Харесват я и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „ Горещ пясък ”. С това стартира кариерата си на професионална певица. През лятото на 1996 година взе участие в състезанието „ Бургас и морето ”, където и е присъдена трета премия за песента „ Ах, морето “.
- Тони, лятото към този момент си отива. С какви усеща го изпращаш?
- Лятото за мен още продължава. Имам още доста пътувания, и то тъкмо през този месец. Така, че за мен то ще е едно дълго лято, само че за сметка на това, доста щастливо. Когато приключихме турнето „ Ах, тази Тони “, в Русе, с сътрудниците се бяхме събрали и аз им споделих, че това е едно от най-щастливите лета в моя живот. Те споделиха същото. Така, че още не съм го изпратила, само че когато това стане, ще го направя с прелестни топли усеща и с мечта- то да се повтори.
- Най-щастливото лято в персонален или професионален проект?
- Аз съм доста щастлива, че работя с хора, които доста обичам, всеки един от тях ми е скъп, и когато се разделяхме /разбира се временно/, след последното турне, им споделих - по какъв начин нямаше нито едно неприятно нещо, беше в действителност ужасно.
В персонален проект също съм щастлива - щерка ми приключи тази година „ Криминалистика “ и продължава магистратура във Военна Академия.
- Казваш, че си старомодна и вярваш в другарството. Но има ли го още? Ще продължиш ли да пееш за него и за любовта?
- Ако спра да имам вяра в другарството, и в случай че спра да пея за това, по- хубаво да ме няма. Човек за едната религия живее, макар, че в миналото съм имала случаи и на изменничество, само че за щастие рядко, тези случаи са пренебрежимо малко. И по тази причина, ще продължа да имам вяра. Защото в случай че нямам доверие, че положителното е повече от неприятното, това е доста безсмислено битие оттук насетне, до подобен извод съм стигнала.
- Колко бяха концертите „ Ах, тази Тони “?
- 15 концерта в цялата страна. И ще продължаваме следващата година, в случай че сме живи и здрави, ще има дати, в които концертът ще го повторим. Примерно занапред залагам две дати за Бургас, тъй като тази година стана ужасия - нямаше места, слагаха се спомагателни столове и те свършиха, пуснаха се и малко правостоящи, само че те няма по какъв начин да са доста. И в действителност стигнахме до извода, че би трябвало да създадем два концерта.
- А песента ти с Христо Стоичков и Братя Аргирови, за която всички приказват, по какъв начин се роди концепцията за нея?
- Това е третата поредна ария, която направихме с братя Аргирови. Те са доста близки с Христо, ние пък с него доста се обичаме, познаваме се, доста обичам и фамилията му. Да създадем тази ария, това си беше концепция на братя Аргирови, той да взе участие. Да направи един речитатив и да пее в припева.
Така се роди песента, създател е Благо Аргиров. Всъщност на всички тези три песни, той е създател на музиката.
- Ще имаш ли нови планове с тях?
- Ами в случай че се роди нова ария. Ние сме неразделни, непрестанно сме дружно. Сега следва в Свищов да сме дружно. Отделно, те бяха на четири мои концерта - в НДК, Пловдив, Бургас и Варна, и аз съм им безпределно признателна, тъй като съобразяваха проектите си с мен.
Аз на техни концерти също вземам участие, изобщо това са едни страхотни другарства и в случай че Благовест Аргиров напише още някоя ария, на драго сърце ще пея с тях, с тях е наслаждение да се работи.
- Този сезон фестивалът „ Бургас и морето “ те скандализира, и ти съобщи, че повече няма да участваш. Още ли си твърдо решена да го направиш?
- „ Бургас и морето “ ми е доста безценен фестивал, само че в последните години доста хора хвърляха камъни по него и той се трансформира в един печален фестивал. А в действителност би трябвало да го има и да не е печален.
За жал във всичките спорове в последните години вземам участие аз. Защо вземам участие? Защото някой би трябвало да го отбрани и тъй като не знам по какви аргументи всички други мълчат, никой не става да отбрани този наш плачевен, дребничък, единствен фестивал. Чашата на моето самообладание към този момент преля и аз ще го обичам от разстояние.
- Защо младите реализатори не съумяват да сътворят шлагери като тези на вашето потомство?
- Първо, в България има няколко извънредно надарени композитори и те са в действителност композитори. Младите, остави това че са млади, всички се юрнаха да пишат стихове, а тази работа е друга. Хвърлят се някакви думи в пространството...Аз, от време на време, като чувам някоя ария, то просто няма лирика. И в този ред на мисли, може би наподобявам в действителност старомодна, само че песента би трябвало да споделя нещо, би трябвало да се запомня, да има мелодия, да има душа.
Когато направихме песента „ Помниш ли " на Иван Гогов и на Яна Вълчева, всички ме питат за нея, както и за песента " Октомври ". Т. е. хората търсят красивите същински думи, а не тези, хвърлени напразно. Ето това е драмата. Няма кой да написа песни. Тук-там някой се появява, с нещо хубаво, групи или реализатори.
Всичко друго няма да остави диря...Но въпреки всичко коя съм аз, да споделям. Времето ще покаже.
- Очаква ли те някоя забавна дестинация отвън България?
- В последната година откривам Полша. Бях скоро в Гданск. Много красиви места и доста приятни хора. Предстои ми присъединяване в Лондон, на други места в Западна Европа ми предстоят концерти. Освен това, няколко години подред отивам на тур с транспортен съд по Дунав и Рейн.
Аз съм родена на морето, само че мен реката ме омагьосва. Имам концерт в средата на пътуването, само че през останалото време вървя по всички екскурзии, виждам хубостите в близост, корабът се движи постепенно. И си очаквам тази дестинация, като премия за годината.
Източник: " Труд "
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ