В „Старият Бургас“: Пъзел от пренебрегнати факти, днес формират ясна картина
Бургас - бил ли е малко, оскъдно, нищожно, рибарско населено място или водач в залива? Какво е било ситуацията му, по отношение на Анхиало? Бил ли е значим и динамично разрастващ се център на търговията и от по кое време са първите данни за неговото битие?
Отговорите на тези въпроси могат да бъдат открити в огромният труд „ Историята на Бургас “, чийто съавтор – историографът Митко Иванов твърди, че събраната информация сочи към сведения, които са били подценявани през годините.
„ Това не е било преднамерено, несъмнено. Уникално за Бургас е извънредно динамичната смяна на популацията му през вековете, което е довело до толкоз разнородни, само че неточни сведения, излъчени през поколенията “, разяснява водещият на рубриката „ Старият Бургас “ по Дарик Югоизток. Той насочва към една по-сериозна, аргументиранахронология, в която изпъкват ранни сведения за Бургас, пристанището и неговата значителност:
Още през 1910 година проф. Д. Ихчиев в своя публикация загатва за мезрата Пиргос през 1502, в Айтоска сподели, част от вакъфа на Искендер паша, а по думите на писателя Митко Иванов, тогава откривателите не обръщат внимание на сведението, тъй като липсва напътствие за кое съответно място става въпрос. „ А „ Пиргос ” е необятно публикувано име из Империята “, прецизира той.
Иванов наблюдава идващите скъпи сведения на австрийския посланик Венцел Едлер декор Броняр, оповестени през 1931 година от Петър Ников и касаещи нашето Черноморие през 1786. „ За първи път се слага въпроса, дали в действителност Бургас не е бил огромен град още през ХVIII век. А през 1940 година Георги П. Аянов пръв свързва информацията от римската плоча с надпис F.C.D. („ Граница на колония Дебелт ”) и пънчевския римски надпис за градеж на бурги по границите на провинциите. Така, въпреки и индиректно, той пръви обосновава, че на мястото на Бургас е имало бург, т.е. кула, която евентуално е дала името на града “, споделя още Митко Иванов. Хронологията на откритията продлъжава и през 1967 година, когато в Бургас е открит римски некропол (на днешното място на пенсионната администрация). Става въпрос за погребения най-вече на дами от IV в. на н. е., което освен поддържа тезата, само че и допуска съществуване на населено място в римско време “, споделя още историографът.
През 1968 година арменският създател Сурен Овнанян, получил по-късно степен професор, разгласява на съветски език книгата си „ Армено-български исторически връзки и арменските колонии в България през втората половина на ХIХ век “. В нея на е сензационното известие за арменско заселване в Бургас през 1549 година Това сведение идеално обосновава тезата за непрекъсната история на селището най-малко от ХIII век до през днешния ден.
През 1974 пък Страшимир Димитров разгласява османски документи, споменаващи Бургас като околийски център, освен това със лична мерна единица още през ХVIII век.
В два тома с многочислени скъпи данни за Бургас през 1975 и 1981 година Бистра Цветкова разгласява Френските пътеписи за Балканите в два тома. В тях по думите на Митко Иванов се открояват сведенията на Пейсонел от 60-те години на 18 век. Именно той е нарекъл за пръв път Бургас „ огромен град ”.
Цвета Райчевска обаче е създателят на няколко основни за османското минало на града изявления. В тях по същото време тя потвърждава с безспорни причини, че Порос и Пиргос са две разнообразни селища, което по-късно е доказано от разработки на Кирил Господинов и от няколко карти.
„ Райчевска първа свързва публикацията на Ихчиев за Пиргос от 1502 с по-късен османски документ и разкрива, че става въпрос за Бургас. От това следва, че в интервала 1502-1793 година Бургас непроменяемо е бил част от вакъфа на Искендер паша и също непроменяемо е именуван „ Пиргос ” в османските документи. Последното е доста значимо, доколкото подсказва, че е съществувало населено място с това име преди османското господство “, споделя още водещият на рубриката „ Старият Бургас “.
Хронологията обаче не свършва до тук, а те първа стартира. Какви са заключенията години откакто всички тези данни се събират, чуйте в звуковия файл от Митко Иванов.
Отговорите на тези въпроси могат да бъдат открити в огромният труд „ Историята на Бургас “, чийто съавтор – историографът Митко Иванов твърди, че събраната информация сочи към сведения, които са били подценявани през годините.
„ Това не е било преднамерено, несъмнено. Уникално за Бургас е извънредно динамичната смяна на популацията му през вековете, което е довело до толкоз разнородни, само че неточни сведения, излъчени през поколенията “, разяснява водещият на рубриката „ Старият Бургас “ по Дарик Югоизток. Той насочва към една по-сериозна, аргументиранахронология, в която изпъкват ранни сведения за Бургас, пристанището и неговата значителност:
Още през 1910 година проф. Д. Ихчиев в своя публикация загатва за мезрата Пиргос през 1502, в Айтоска сподели, част от вакъфа на Искендер паша, а по думите на писателя Митко Иванов, тогава откривателите не обръщат внимание на сведението, тъй като липсва напътствие за кое съответно място става въпрос. „ А „ Пиргос ” е необятно публикувано име из Империята “, прецизира той.
Иванов наблюдава идващите скъпи сведения на австрийския посланик Венцел Едлер декор Броняр, оповестени през 1931 година от Петър Ников и касаещи нашето Черноморие през 1786. „ За първи път се слага въпроса, дали в действителност Бургас не е бил огромен град още през ХVIII век. А през 1940 година Георги П. Аянов пръв свързва информацията от римската плоча с надпис F.C.D. („ Граница на колония Дебелт ”) и пънчевския римски надпис за градеж на бурги по границите на провинциите. Така, въпреки и индиректно, той пръви обосновава, че на мястото на Бургас е имало бург, т.е. кула, която евентуално е дала името на града “, споделя още Митко Иванов. Хронологията на откритията продлъжава и през 1967 година, когато в Бургас е открит римски некропол (на днешното място на пенсионната администрация). Става въпрос за погребения най-вече на дами от IV в. на н. е., което освен поддържа тезата, само че и допуска съществуване на населено място в римско време “, споделя още историографът.
През 1968 година арменският създател Сурен Овнанян, получил по-късно степен професор, разгласява на съветски език книгата си „ Армено-български исторически връзки и арменските колонии в България през втората половина на ХIХ век “. В нея на е сензационното известие за арменско заселване в Бургас през 1549 година Това сведение идеално обосновава тезата за непрекъсната история на селището най-малко от ХIII век до през днешния ден.
През 1974 пък Страшимир Димитров разгласява османски документи, споменаващи Бургас като околийски център, освен това със лична мерна единица още през ХVIII век.
В два тома с многочислени скъпи данни за Бургас през 1975 и 1981 година Бистра Цветкова разгласява Френските пътеписи за Балканите в два тома. В тях по думите на Митко Иванов се открояват сведенията на Пейсонел от 60-те години на 18 век. Именно той е нарекъл за пръв път Бургас „ огромен град ”.
Цвета Райчевска обаче е създателят на няколко основни за османското минало на града изявления. В тях по същото време тя потвърждава с безспорни причини, че Порос и Пиргос са две разнообразни селища, което по-късно е доказано от разработки на Кирил Господинов и от няколко карти.
„ Райчевска първа свързва публикацията на Ихчиев за Пиргос от 1502 с по-късен османски документ и разкрива, че става въпрос за Бургас. От това следва, че в интервала 1502-1793 година Бургас непроменяемо е бил част от вакъфа на Искендер паша и също непроменяемо е именуван „ Пиргос ” в османските документи. Последното е доста значимо, доколкото подсказва, че е съществувало населено място с това име преди османското господство “, споделя още водещият на рубриката „ Старият Бургас “.
Хронологията обаче не свършва до тук, а те първа стартира. Какви са заключенията години откакто всички тези данни се събират, чуйте в звуковия файл от Митко Иванов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ