На среща в Севлиево историци от цялата страна апелираха да не се подменят фактите около Априлското въстание
Бунтовната пролет на 1876 година е една от най-величавите страници в историята на Севлиевския край. В подготовката и провеждането на въстанието вземат присъединяване смелите, млади, жадуващи независимост наши предшественици. Севлиевският край става един от трите центъра на всеобщо въоръжено въстание в българските земи.
На 1 май 1876 година (стар стил) на именития връх Бабан край Кръвеник въстанието е оповестено. На протест се подвигат жителите на балканските села от тогавашната Севлиевска околия (Батошево, Кръвеник и Ново село). Лично кметът на Батошево Фильо Радев дава знак селата да се вдигнат на оръжие. Десетдневните сражения в планинските проходи приключват с кървавия погром на Балканската република. Убити са стотици мъже, дами и деца, опожарени са стотици жилища, манастири, църкви и учебни заведения. Осем от главните водачи на въстанието отпред с ръководителя на Севлиевския революционен комитет Стефан Пешев, увисват на бесилките на севлиевския площад.
По мотив 150-годишнината от Априлското въстание в Севлиевския край Община Севлиево и Исторически музей - Севлиево проведоха Националната кръгла маса „ Априлското въстание в Централен Балкан “ с присъединяване на водещи български учени и представители на музейната гилдия, които със своите познания и дългогодишни проучвания на интервала допълниха с обстоятелства знанието за героичното време. Сред участниците бяха: проф. Пламен Павлов и проф. Светла Атанасова от ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", проф. Мартин Иванов от СУ “Св. св. Климент Охридски ”, доктор Христо Калистерски от НД “Традиция ”, шефове и музейни уредници от РИМ-Ловеч, РИМ-Велико Търново, РИМ-Габрово, музеите в Дряново, Трявна, Троян, Севлиево. В събитието се включиха още: инж. Красимира Йорданова - зам.-кмет на Община Севлиево, преподаватели от СУ “Васил Левски ” и ОУ “Стефан Пешев ” в Севлиево, жители с емфатичен интерес към историята и други
“Думите на Стефан Пешев “Продай си равнищата - купи си пушка ” се трансформират в лозунг на събитията към експлоадирането на Априлското въстание. Чувствам се задължен да го кажа тъкмо тук, на площад “Свобода ”, където са обесени уредниците на въстанието и където не инцидентно се издига първият в новоосвободена България монумент на Свободата на скулптора Арналдо Дзоки. Именно Севлиевският край е катализатор на събитията към Априлското въстание ”, сподели проф. Пламен Павлов при откриването на Националната кръгла маса.
“Целта ни е да се отдаде заслужена респект на участвалите в организацията на въстанието, в сраженията с многочислените турски елементи, на стотиците починали и наказани на гибел в Централна Северна България ”, сподели шефът на Исторически музей - Севлиево Ивета Миленова. Основната теза, която тя застъпи е, че организацията на въстанието и обсегът на бойните дейности на територията на Първи търновски революционен окръг (в частност - Севлиево и селищата от тогавашната Севлиевска кааза) е не по-малко значима в народен проект от необятно разпространяваните и известни събития в района на Средногорието и Родопите.
“Севлиево е един от трите района, в които се водят дълги яростни боеве. Деленето на въстанието на Новоселско и на всички останали не дава отговор на историческата истина ”, безапелационна е Ивета Миленова. Тя прикани да не се поддаваме на опитите за парцелиране на историята, както и да не пренаписваме обстоятелствата за основната роля на Севлиевска кааза, в чиито териториални и административни граници по това време е и Ново село.
През бунтовната пролет на 1876 година Севлиевският край става един от трите центъра на всеобщо въоръжено въстание в българските земи. Към въстаналите севлиевски села се насочва и четата на Цанко Дюстабанов от Габрово и близките селища. От търновските села Мусина, Бяла църква, Михалци и други потегля към габровския Балкан многочислената чета на поп Харитон и Бачо Киро, който въодушевява за всеотдайност и повежда повече от 100 души единствено от Бяла църква.
На 1 май 1876 година на именития връх Бабан, в наличието на повече от 250 въоръжени мъже, кметът на героичното село Кръвеник дядо Фильо Радев афишира началото на въстанието, като известява прилежащите села Острец, Ново село идр., които въстават ден по-късно. На протест се подвигат жителите на Батошево, Кръвеник, Ново село и прилежащите махали. Десетдневните сражения в планинските проходи приключват с кървавия погром на Балканската република. Убити са стотици мъже, дами и деца, опожарени са жилища, манастири, църкви, учебни заведения. Фильо Радев Миленов - войводата на Кръвеник е обезглавен в Балкана. Осем от водачите на въстанието, отпред с ръководителя на революционния комитет Стефан Пешев, са обесени на севлиевския площад.
Исторически музей - Севлиево подчертава върху неделимостта на въстанието в Севлиевския край, във връзка опитите в последните години събитията в Ново село (тогава част от Севлиевската околия) да се показват като настрана събитие. Това омаловажава приноса на уредниците на въстанието от околийския и локалните комитети, подценява обстоятелството, че въстанието е оповестено в Кръвеник, че Никола Дабев, оповестил републиката в Ново село е от Севлиево, член на Севлиевския революционен комитет, че духовник Георги Христов Дългодрейски, който пази Новоселския манастир е духовник в храм „ Света Троица “ в Севлиево, че Йонко Карагьозов от Севлиево (сподвижник на Апостола и деловодител на комитета) е един от управлявалите защитата на Дебневския боаз – проход, защитаван от новоселци.
През април 2011 година Българската православна черква канонизира за светци, починалите в Новоселския девически манастир „ Света Троица ” духовни лица. Сред тях е и родената в Севлиево монахиня Калестина, което се потвърди от доста забавен и малко прочут документ.
“Актът на канонизирането е заслужен и важен. За страдание нашето усещане е, че въстанието, което нашите предци са вдигнали заедно в името на свободна България, все по настойчиво се дели на Новоселско и останалите, и това разделяне е акцент в медийните изяви на някои историци и краеведи... ”, изрече съжалението си Ивета Миленова.
“Нима можем да дефинираме състезание сред героичните персони, взели участие в подготовката и вдигнали въстанието? Комитетските дейци от Севлиевския революционен комитет обикалят балканските села, с цел да провеждат протеста, събират пари, закупват и доставят оръжие един до друг с локалните комитетски дейци. Тесни са връзките и с комитетите в околните градове Габрово, Троян, Търново, Ловеч, Горна Оряховица. Нима може да се омаловажи ролята на Габровската чета отпред с Цанко Дюстабанов и Георги Бочаров или на севлиевските дейци, които управляват въстаническите позиции - Йонко Карагьозов, Никола Дабев, Никифор Симеонов и доста други? Нима могат да се разделят по някакъв симптом осемте обесени на севлиевския площад ръководители на въстанието Стефан Пешев, Йонко Карагьозов и Иван Преснаков от Севлиево, Никола Дабев - преподавател в Ново село, духовник Радион Попмихов, Велчо Ночев и Павли Венков от Ново село и Христо Филев от Кръвеник? Нима може да се не помни мъченическата гибел на Фильо Радев, пратил куриери до Острец и Ново село, свикал общо заседание на връх Бабан и оповестил въстанието на 1 май 1876 година? Нима не би трябвало да бъдат упоменати стотиците измъчени, изклани, убити или хвърлени в бездна жертви на разгрома – дами, мъже, деца и старци от най-масово участвалите и най-силно потърпевшите села Батошево, Кръвеник и Ново село? ” - попита шефът на Исторически музей - Севлиево и прикани: “Паметта на предците ни задължава да не се поддаваме на изопачен локален национализъм, а с признателност и поклонение да споменем всички наши родни свидни жертви, чийто живот бе добавен във фундамента на християнската религия и свободна България ”.
Проф. Светла Атанасова изнесе малко известни обстоятелства, свързани със събранието на апостолите в Гюргево и взетото решение за построяването на 4 революционни окръга. “Първи търновски революционен окръг играе ролята на щаб за разпределение на преписка и превозване на комитетски дейци. Тук е основана тайната полиция, главната комитетска мрежа, тук работят главните уредници и съратници на Васил Левски, тук е построена и най-стройната революционна мрежа ”, безапелационна беше тя.
Проф. Мартин Иванов - правоприемник на въстаник, на опълченец и на един от най-близките съратници на Раковски, съобщи, че “самият факт на надигането на няколко региона не е нещо банално, тъй като в него вземат участие доста над 10 000 българи ”. Той сподели, че икономическа рецесия в Османската империя и слабата годишна продукция по това време са изиграли основна роля като тригер за събитията от бунтовната пролет, след експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина.
Председателят на НД “Традиция ” Христо Калистерски, защитил дисертация на тематика “Априлското въстание в Севлиевска кааза ” беше наскърбен, че макар многократните опити и писма до разнообразни институции, не е бил образуван народен комитет за честванията. “Въстанието не би трябвало да се парцелира ”, сподели той и дефинира Севлиево като “забележителното бунтовно гнездо ”, цитирайки исторически извори, доказващи, че въстанието е всеобщо точно в тогавашните севлиевски села Кръвеник, Батошево и Ново село. Въстанието в Първи окръг би трябвало да служи за преоценката на събитията от това време. Тук въстават всички - от кмета, през чорбаджиите, до мъжете, дамите и децата. Тук няма изменничество, няма кражба от комитетската хазна, има единствено смелост и чист подвиг.
На 1 май 1876 година (стар стил) на именития връх Бабан край Кръвеник въстанието е оповестено. На протест се подвигат жителите на балканските села от тогавашната Севлиевска околия (Батошево, Кръвеник и Ново село). Лично кметът на Батошево Фильо Радев дава знак селата да се вдигнат на оръжие. Десетдневните сражения в планинските проходи приключват с кървавия погром на Балканската република. Убити са стотици мъже, дами и деца, опожарени са стотици жилища, манастири, църкви и учебни заведения. Осем от главните водачи на въстанието отпред с ръководителя на Севлиевския революционен комитет Стефан Пешев, увисват на бесилките на севлиевския площад.
По мотив 150-годишнината от Априлското въстание в Севлиевския край Община Севлиево и Исторически музей - Севлиево проведоха Националната кръгла маса „ Априлското въстание в Централен Балкан “ с присъединяване на водещи български учени и представители на музейната гилдия, които със своите познания и дългогодишни проучвания на интервала допълниха с обстоятелства знанието за героичното време. Сред участниците бяха: проф. Пламен Павлов и проф. Светла Атанасова от ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", проф. Мартин Иванов от СУ “Св. св. Климент Охридски ”, доктор Христо Калистерски от НД “Традиция ”, шефове и музейни уредници от РИМ-Ловеч, РИМ-Велико Търново, РИМ-Габрово, музеите в Дряново, Трявна, Троян, Севлиево. В събитието се включиха още: инж. Красимира Йорданова - зам.-кмет на Община Севлиево, преподаватели от СУ “Васил Левски ” и ОУ “Стефан Пешев ” в Севлиево, жители с емфатичен интерес към историята и други
“Думите на Стефан Пешев “Продай си равнищата - купи си пушка ” се трансформират в лозунг на събитията към експлоадирането на Априлското въстание. Чувствам се задължен да го кажа тъкмо тук, на площад “Свобода ”, където са обесени уредниците на въстанието и където не инцидентно се издига първият в новоосвободена България монумент на Свободата на скулптора Арналдо Дзоки. Именно Севлиевският край е катализатор на събитията към Априлското въстание ”, сподели проф. Пламен Павлов при откриването на Националната кръгла маса.
“Целта ни е да се отдаде заслужена респект на участвалите в организацията на въстанието, в сраженията с многочислените турски елементи, на стотиците починали и наказани на гибел в Централна Северна България ”, сподели шефът на Исторически музей - Севлиево Ивета Миленова. Основната теза, която тя застъпи е, че организацията на въстанието и обсегът на бойните дейности на територията на Първи търновски революционен окръг (в частност - Севлиево и селищата от тогавашната Севлиевска кааза) е не по-малко значима в народен проект от необятно разпространяваните и известни събития в района на Средногорието и Родопите.
“Севлиево е един от трите района, в които се водят дълги яростни боеве. Деленето на въстанието на Новоселско и на всички останали не дава отговор на историческата истина ”, безапелационна е Ивета Миленова. Тя прикани да не се поддаваме на опитите за парцелиране на историята, както и да не пренаписваме обстоятелствата за основната роля на Севлиевска кааза, в чиито териториални и административни граници по това време е и Ново село.
През бунтовната пролет на 1876 година Севлиевският край става един от трите центъра на всеобщо въоръжено въстание в българските земи. Към въстаналите севлиевски села се насочва и четата на Цанко Дюстабанов от Габрово и близките селища. От търновските села Мусина, Бяла църква, Михалци и други потегля към габровския Балкан многочислената чета на поп Харитон и Бачо Киро, който въодушевява за всеотдайност и повежда повече от 100 души единствено от Бяла църква.
На 1 май 1876 година на именития връх Бабан, в наличието на повече от 250 въоръжени мъже, кметът на героичното село Кръвеник дядо Фильо Радев афишира началото на въстанието, като известява прилежащите села Острец, Ново село идр., които въстават ден по-късно. На протест се подвигат жителите на Батошево, Кръвеник, Ново село и прилежащите махали. Десетдневните сражения в планинските проходи приключват с кървавия погром на Балканската република. Убити са стотици мъже, дами и деца, опожарени са жилища, манастири, църкви, учебни заведения. Фильо Радев Миленов - войводата на Кръвеник е обезглавен в Балкана. Осем от водачите на въстанието, отпред с ръководителя на революционния комитет Стефан Пешев, са обесени на севлиевския площад.
Исторически музей - Севлиево подчертава върху неделимостта на въстанието в Севлиевския край, във връзка опитите в последните години събитията в Ново село (тогава част от Севлиевската околия) да се показват като настрана събитие. Това омаловажава приноса на уредниците на въстанието от околийския и локалните комитети, подценява обстоятелството, че въстанието е оповестено в Кръвеник, че Никола Дабев, оповестил републиката в Ново село е от Севлиево, член на Севлиевския революционен комитет, че духовник Георги Христов Дългодрейски, който пази Новоселския манастир е духовник в храм „ Света Троица “ в Севлиево, че Йонко Карагьозов от Севлиево (сподвижник на Апостола и деловодител на комитета) е един от управлявалите защитата на Дебневския боаз – проход, защитаван от новоселци.
През април 2011 година Българската православна черква канонизира за светци, починалите в Новоселския девически манастир „ Света Троица ” духовни лица. Сред тях е и родената в Севлиево монахиня Калестина, което се потвърди от доста забавен и малко прочут документ.
“Актът на канонизирането е заслужен и важен. За страдание нашето усещане е, че въстанието, което нашите предци са вдигнали заедно в името на свободна България, все по настойчиво се дели на Новоселско и останалите, и това разделяне е акцент в медийните изяви на някои историци и краеведи... ”, изрече съжалението си Ивета Миленова.
“Нима можем да дефинираме състезание сред героичните персони, взели участие в подготовката и вдигнали въстанието? Комитетските дейци от Севлиевския революционен комитет обикалят балканските села, с цел да провеждат протеста, събират пари, закупват и доставят оръжие един до друг с локалните комитетски дейци. Тесни са връзките и с комитетите в околните градове Габрово, Троян, Търново, Ловеч, Горна Оряховица. Нима може да се омаловажи ролята на Габровската чета отпред с Цанко Дюстабанов и Георги Бочаров или на севлиевските дейци, които управляват въстаническите позиции - Йонко Карагьозов, Никола Дабев, Никифор Симеонов и доста други? Нима могат да се разделят по някакъв симптом осемте обесени на севлиевския площад ръководители на въстанието Стефан Пешев, Йонко Карагьозов и Иван Преснаков от Севлиево, Никола Дабев - преподавател в Ново село, духовник Радион Попмихов, Велчо Ночев и Павли Венков от Ново село и Христо Филев от Кръвеник? Нима може да се не помни мъченическата гибел на Фильо Радев, пратил куриери до Острец и Ново село, свикал общо заседание на връх Бабан и оповестил въстанието на 1 май 1876 година? Нима не би трябвало да бъдат упоменати стотиците измъчени, изклани, убити или хвърлени в бездна жертви на разгрома – дами, мъже, деца и старци от най-масово участвалите и най-силно потърпевшите села Батошево, Кръвеник и Ново село? ” - попита шефът на Исторически музей - Севлиево и прикани: “Паметта на предците ни задължава да не се поддаваме на изопачен локален национализъм, а с признателност и поклонение да споменем всички наши родни свидни жертви, чийто живот бе добавен във фундамента на християнската религия и свободна България ”.
Проф. Светла Атанасова изнесе малко известни обстоятелства, свързани със събранието на апостолите в Гюргево и взетото решение за построяването на 4 революционни окръга. “Първи търновски революционен окръг играе ролята на щаб за разпределение на преписка и превозване на комитетски дейци. Тук е основана тайната полиция, главната комитетска мрежа, тук работят главните уредници и съратници на Васил Левски, тук е построена и най-стройната революционна мрежа ”, безапелационна беше тя.
Проф. Мартин Иванов - правоприемник на въстаник, на опълченец и на един от най-близките съратници на Раковски, съобщи, че “самият факт на надигането на няколко региона не е нещо банално, тъй като в него вземат участие доста над 10 000 българи ”. Той сподели, че икономическа рецесия в Османската империя и слабата годишна продукция по това време са изиграли основна роля като тригер за събитията от бунтовната пролет, след експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина.
Председателят на НД “Традиция ” Христо Калистерски, защитил дисертация на тематика “Априлското въстание в Севлиевска кааза ” беше наскърбен, че макар многократните опити и писма до разнообразни институции, не е бил образуван народен комитет за честванията. “Въстанието не би трябвало да се парцелира ”, сподели той и дефинира Севлиево като “забележителното бунтовно гнездо ”, цитирайки исторически извори, доказващи, че въстанието е всеобщо точно в тогавашните севлиевски села Кръвеник, Батошево и Ново село. Въстанието в Първи окръг би трябвало да служи за преоценката на събитията от това време. Тук въстават всички - от кмета, през чорбаджиите, до мъжете, дамите и децата. Тук няма изменничество, няма кражба от комитетската хазна, има единствено смелост и чист подвиг.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ