Краят на вековното англосаксонско господство в Близкия изток
Бунтът на Ер-Рияд против наследството на Лорънс Арабски
През март-април Кралство Саудитска Арабия (KСA) предприе редица значими стъпки, с цел да пробие системата на вековното англосаксонско владичество в неговата политика. Тя е подала публични утвърдени от държавното управление заявки за присъединение към ШОС и БРИКС. Страната се измъква от правилото „ разделяй и владей “, прилаган по отношение на нея от англосаксонците, откакто се сдобри с Иран посредством посредничеството на Китай и спря войната в Йемен.
Тя призна Дамаск и му обезпечи поддръжката на други арабски страни, като всъщност с това изцяло делегитимира наличието на американските войски в Сирия. В ОПЕК Саудитска Арабия се съгласи на ново редуциране на производството на нефт, което, по мнението на Вашингтон, подкопава напъните на Запада да блокира Русия.
Реакцията на Съединени американски щати беше бурна и съвсем истерична. В средата на април четири американски делегации посетиха Рияд за четири дни, като всичките, в един глас, приканиха престолонаследника Мохамед бин Салман, който ги одобри, да преразгледа тези решения. Страничен наблюдаващ ги дефинира като „ обезверен десант “.
Първо шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс дойде в Саудитска Арабия. На 11 април престолонаследникът в Джеда одобри американския сенатор Линдзи Греъм, републиканския ястреб, който наподобява трябваше да показва " двупартиен консенсус " пред саудитците. На 12 април Мохамед бин Салман одобри съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан.
На 13-14 април Саудитска Арабия беше посетена от координатора на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати за Близкия изток и Северна Африка Брет Макгърк (бивш сирийски „ прокурор “) и специфичния координатор на Съединени американски щати по интернационалните енергийни въпроси Амос Хохщайн. Делегацията включваше и специфичния представител на Съединени американски щати за Йемен Тим Лендеркинг.
Количествената офанзива обаче не мина в ново качество; по-скоро тя показва хаоса, царящ в американската администрация, и за следващ път убеди саудитците, че Вашингтон „ към този момент не е същият “. Наскоро престолонаследникът се обади на В. Путин, явно го осведоми за тази " странна тълпа " в страната му, и удостовери, че Рияд не има намерение да преразглежда решенията си.
Доминацията на Британската империя в Близкия изток, а по-късно и на Съединени американски щати, които последователно я заместват в тази роля, продължава най-малко век след Първата международна война. Символично установяването на английското владичество се свързва с активността на фамозния Лорънс Арабски, който подвига локалните арабски владетели на протест против Османската империя.
Въпреки че самият Лорънс поддържаше арабските претенции за самостоятелност на Версайската мирна конференция през 1919 година, настояването му беше пренебрегнато. Както постоянно идеалистите вършат революции, а негодниците употребяват плодовете им.
Страните от Близкия изток от дълго време са изтощени от наложената им извън воля и непознатите традиции. Тези трендове нарастват редом с упадъка на икономическата и военната мощност на Запада. Преди повече от десетилетие, под директната самодейност на Съединени американски щати, опитът за трансформиране на района под лозунга на " Арабската пролет " имаше за цел да обърне тези процеси, само че безрезултатно.
Днес подривният капацитет на Арабската пролет е изцяло привършен. Близкият изток претърпя " хибридна инвазия " в своите каузи и се отърсва от последните й остатъци. Предстоящото цялостно завръщане на Сирия към арабския свят и договарянията за помиряване сред съседите в района сложиха завършек на това.
Резултатът от едно бурно десетилетие беше, че страните от Близкия изток, в това число най-мощната от всички тях, KСА, продължиха да се стремят към цялостен суверенитет с още по-голяма активност. В последна сметка локалните елити са наясно от кое място идва „ хибридната “ офанзива.
Въпросът е освен във забележимите прояви на тяхното отчаяние от „ моралното водачество ” на Съединени американски щати, само че и в по-дълбоки процеси. Саудитците назовават курса си диверсификация на интернационалните връзки.
Търговията сред Саудитска Арабия и Китай (87 милиарда долара) през 2021 година надвишава търговията със Съединените щати (25 милиарда долара) повече от 3 пъти. Сега тази цифра се приближава до 4 пъти. Китай е по-голям търговски сътрудник на Саудитска Арабия от целия Запад.
Затова и преходът на Рияд в търговията с Пекин към юана е просрочен и натурален. Появата на подобен фактор като петро-юана на интернационалните пазари от саудитската документи е един от основните удари върху монополната позиция на $ в международните финанси.
KСА е обвързвана с Русия посредством много тясно съдействие посредством ОПЕК и ползи в търговията с нефт. Както отбелязва Newsweek, последното решение на Саудитска Арабия да понижи производството на нефт с още 500 000 барела дневно беше удар върху към този момент напрегнатите връзки сред Вашингтон и Рияд, „ чието утежняване при администрацията на президента Джо Байдън към този момент подтикна Саудитска Арабия да предприеме дейности по доближаване с Русия и Китай “.
Демонстративното „ бичуване “ на Русия под формата на наказания и изземването на задграничните й активи, което съгласно проектите на американците трябваше да уплаши всички останали, в това число KСА, имаше противоположен резултат. Саудитците изпробваха тази роля върху себе си и осъзнаха, че без Русия като авторитетен фактор в международната политика Съединени американски щати биха могли да ги принудят освен да понижат цената на петрола, само че и да ги лишат от собствеността им, да вземем за пример като едностранно анулират облигациите им, в които арабите вложиха доста стотици милиарди долари.
Като предлог може да бъде употребявано всичко - от полузабравената история на Хашоги до жестоките санкции на поддръжници на ЛГБТ в KСА. Следователно отводът от наказания против Москва е директно съответстващо на националните ползи на Рияд.
Die Zeit написа, че смяната в политическия курс на Саудитска Арабия не е просто " волност ". През последните десетилетия, на фона на спорни изказвания и дейности на американски президенти, саудитците се убедиха, че на Съединени американски щати не може да се разчита.
В момента Западът не може да направи сходно предложение на Саудитска Арабия. Нито европейските страни, нито Съединени американски щати могат да купуват огромни количества саудитски нефт. И те не могат да отворят своите западни съюзи за такава властническа монархия като Саудитска Арабия. „ Ако Саудитска Арабия стане неразделна част от китайско-руския съюз, това ще бъде доста неприятна вест за Запада “, заключава Die Zeit.
Зависимостта на KСA от Съединени американски щати към момента остава във военната сфера, в това число в доставките на оръжия. KСA е на пето място в света по разноски за защита (75 милиарда долара). Кралството обезпечава 78% от вноса на оръжие за сметка на Съединени американски щати, непрекъснато се нуждае от аварийни елементи и услуги и Китай няма да може елементарно да запълни тази празнота.
Саудитците към момента не са подготвени изцяло да се откажат от американския чадър. Но и тук доста може да се промени при положение на несполучлив завършек на спора в Украйна за американците. Това, апропо, е една от аргументите, засягащи освен Саудитска Арабия, само че и евентуалното увреждане на военните връзки на американците с доста страни, ето за какво те толкоз обезверено ще се бият до последния украинец.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
През март-април Кралство Саудитска Арабия (KСA) предприе редица значими стъпки, с цел да пробие системата на вековното англосаксонско владичество в неговата политика. Тя е подала публични утвърдени от държавното управление заявки за присъединение към ШОС и БРИКС. Страната се измъква от правилото „ разделяй и владей “, прилаган по отношение на нея от англосаксонците, откакто се сдобри с Иран посредством посредничеството на Китай и спря войната в Йемен.
Тя призна Дамаск и му обезпечи поддръжката на други арабски страни, като всъщност с това изцяло делегитимира наличието на американските войски в Сирия. В ОПЕК Саудитска Арабия се съгласи на ново редуциране на производството на нефт, което, по мнението на Вашингтон, подкопава напъните на Запада да блокира Русия.
Реакцията на Съединени американски щати беше бурна и съвсем истерична. В средата на април четири американски делегации посетиха Рияд за четири дни, като всичките, в един глас, приканиха престолонаследника Мохамед бин Салман, който ги одобри, да преразгледа тези решения. Страничен наблюдаващ ги дефинира като „ обезверен десант “.
Първо шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс дойде в Саудитска Арабия. На 11 април престолонаследникът в Джеда одобри американския сенатор Линдзи Греъм, републиканския ястреб, който наподобява трябваше да показва " двупартиен консенсус " пред саудитците. На 12 април Мохамед бин Салман одобри съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан.
На 13-14 април Саудитска Арабия беше посетена от координатора на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати за Близкия изток и Северна Африка Брет Макгърк (бивш сирийски „ прокурор “) и специфичния координатор на Съединени американски щати по интернационалните енергийни въпроси Амос Хохщайн. Делегацията включваше и специфичния представител на Съединени американски щати за Йемен Тим Лендеркинг.
Количествената офанзива обаче не мина в ново качество; по-скоро тя показва хаоса, царящ в американската администрация, и за следващ път убеди саудитците, че Вашингтон „ към този момент не е същият “. Наскоро престолонаследникът се обади на В. Путин, явно го осведоми за тази " странна тълпа " в страната му, и удостовери, че Рияд не има намерение да преразглежда решенията си.
Доминацията на Британската империя в Близкия изток, а по-късно и на Съединени американски щати, които последователно я заместват в тази роля, продължава най-малко век след Първата международна война. Символично установяването на английското владичество се свързва с активността на фамозния Лорънс Арабски, който подвига локалните арабски владетели на протест против Османската империя.
Въпреки че самият Лорънс поддържаше арабските претенции за самостоятелност на Версайската мирна конференция през 1919 година, настояването му беше пренебрегнато. Както постоянно идеалистите вършат революции, а негодниците употребяват плодовете им.
Страните от Близкия изток от дълго време са изтощени от наложената им извън воля и непознатите традиции. Тези трендове нарастват редом с упадъка на икономическата и военната мощност на Запада. Преди повече от десетилетие, под директната самодейност на Съединени американски щати, опитът за трансформиране на района под лозунга на " Арабската пролет " имаше за цел да обърне тези процеси, само че безрезултатно.
Днес подривният капацитет на Арабската пролет е изцяло привършен. Близкият изток претърпя " хибридна инвазия " в своите каузи и се отърсва от последните й остатъци. Предстоящото цялостно завръщане на Сирия към арабския свят и договарянията за помиряване сред съседите в района сложиха завършек на това.
Резултатът от едно бурно десетилетие беше, че страните от Близкия изток, в това число най-мощната от всички тях, KСА, продължиха да се стремят към цялостен суверенитет с още по-голяма активност. В последна сметка локалните елити са наясно от кое място идва „ хибридната “ офанзива.
Въпросът е освен във забележимите прояви на тяхното отчаяние от „ моралното водачество ” на Съединени американски щати, само че и в по-дълбоки процеси. Саудитците назовават курса си диверсификация на интернационалните връзки.
Търговията сред Саудитска Арабия и Китай (87 милиарда долара) през 2021 година надвишава търговията със Съединените щати (25 милиарда долара) повече от 3 пъти. Сега тази цифра се приближава до 4 пъти. Китай е по-голям търговски сътрудник на Саудитска Арабия от целия Запад.
Затова и преходът на Рияд в търговията с Пекин към юана е просрочен и натурален. Появата на подобен фактор като петро-юана на интернационалните пазари от саудитската документи е един от основните удари върху монополната позиция на $ в международните финанси.
KСА е обвързвана с Русия посредством много тясно съдействие посредством ОПЕК и ползи в търговията с нефт. Както отбелязва Newsweek, последното решение на Саудитска Арабия да понижи производството на нефт с още 500 000 барела дневно беше удар върху към този момент напрегнатите връзки сред Вашингтон и Рияд, „ чието утежняване при администрацията на президента Джо Байдън към този момент подтикна Саудитска Арабия да предприеме дейности по доближаване с Русия и Китай “.
Демонстративното „ бичуване “ на Русия под формата на наказания и изземването на задграничните й активи, което съгласно проектите на американците трябваше да уплаши всички останали, в това число KСА, имаше противоположен резултат. Саудитците изпробваха тази роля върху себе си и осъзнаха, че без Русия като авторитетен фактор в международната политика Съединени американски щати биха могли да ги принудят освен да понижат цената на петрола, само че и да ги лишат от собствеността им, да вземем за пример като едностранно анулират облигациите им, в които арабите вложиха доста стотици милиарди долари.
Като предлог може да бъде употребявано всичко - от полузабравената история на Хашоги до жестоките санкции на поддръжници на ЛГБТ в KСА. Следователно отводът от наказания против Москва е директно съответстващо на националните ползи на Рияд.
Die Zeit написа, че смяната в политическия курс на Саудитска Арабия не е просто " волност ". През последните десетилетия, на фона на спорни изказвания и дейности на американски президенти, саудитците се убедиха, че на Съединени американски щати не може да се разчита.
В момента Западът не може да направи сходно предложение на Саудитска Арабия. Нито европейските страни, нито Съединени американски щати могат да купуват огромни количества саудитски нефт. И те не могат да отворят своите западни съюзи за такава властническа монархия като Саудитска Арабия. „ Ако Саудитска Арабия стане неразделна част от китайско-руския съюз, това ще бъде доста неприятна вест за Запада “, заключава Die Zeit.
Зависимостта на KСA от Съединени американски щати към момента остава във военната сфера, в това число в доставките на оръжия. KСA е на пето място в света по разноски за защита (75 милиарда долара). Кралството обезпечава 78% от вноса на оръжие за сметка на Съединени американски щати, непрекъснато се нуждае от аварийни елементи и услуги и Китай няма да може елементарно да запълни тази празнота.
Саудитците към момента не са подготвени изцяло да се откажат от американския чадър. Но и тук доста може да се промени при положение на несполучлив завършек на спора в Украйна за американците. Това, апропо, е една от аргументите, засягащи освен Саудитска Арабия, само че и евентуалното увреждане на военните връзки на американците с доста страни, ето за какво те толкоз обезверено ще се бият до последния украинец.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ