Бундестагът прие новаторски закон в петък (23 юни), който ще

Бундестагът одобри реформаторски закон в петък (23 юни), който ще преработи миграционния закон на Германия, с цел да се оправи с острия дефицит на квалифицирани служащи.  Новият закон ще се опита да извърши обещанието на съдружното съглашение да трансформира Германия в по-благоприятна за имиграцията страна посредством понижаване на рестриктивните мерки и основаване на нови благоприятни условия, следвайки образеца на точковата канадска система, съобщи Euractiv. „ Липсата на квалифицирана работна ръка се счита за едно от най-лошите спънки за растежа на немската стопанска система... [Следователно] ние също се нуждаем от имиграция. Имаме потребност от съвсем 400 000 души, с цел да дойдат в страната ни “, сподели вътрешният министър Нанси Файзър пред депутатите преди гласуването.  Законодателството ще разреши на квалифицирани задгранични жители да търсят работа в Германия, в случай че съберат най-малко 6 точки от лист с критерии за допустимост, като езикови умения и квалификации. Кандидатите, които дават отговор на изискванията, ще получат така наречен карта с благоприятни условия, която им разрешава да търсят работа в страната за най-малко 12 месеца. Нови критерии Законът също по този начин ще понижи критериите за допустимост за работни визи със синя карта и ще усили правата, като позволение за оставане и събиране на фамилията. Освен това държавното управление ще усили броя на работните визи, които фирмите могат да наемат на служащи особено от Западните Балкани. „ Има основно три нови развития: първо, разширение на признаването на задгранични квалификации, второ, трудовият опит ще играе по-голяма роля; и трето, точковата система “, сподели Ханс Ворлендер, политолог от TU Dresden и ръководител на Експертния съвет по интеграция и миграция, основан от федералното държавно управление, пред EURACTIV. Въпреки това той предизвести, че законът може да сътвори административни усложнения и по-дълги времена за обработка, което прави „ подозрително дали законът фактически ще докара до мечтаните числа “. „ Ефективността на закона е въпрос на неговото използване и на административни вложения “, сподели той. Законът бележи неотдавнашна смяна в метода, по който Германия се оправя с миграцията, защото страната е скептично настроена към увеличение на постоянната миграция от десетилетия.  „ Германия не е имиграционна страна. И ние не можем да станем едно “, прогласи някогашният канцлер Хелмут Кол през 1989 г. Докато предходното държавно управление, ръководено от Ангела Меркел, към този момент беше въвело по този начин наречения Закон за имиграцията за дипломиран личен състав в Германия през 2020 година, новият метод ще облекчи още повече миграционния закон на страната.  Противоречия Скорошни изследвания обаче демонстрират, че недоволството от миграцията се появява още веднъж в Германия, защото страната се оправя с възходящ брой бежанци от 2022 година насам.  Това също провокира несъгласия по отношение на по този начин наречената наредба за „ промяна на лентата “ в законодателството, която би разрешила на претендентите за леговище да останат в страната, в случай че си намерят работа – даже в случай че молбата им за леговище бъде отхвърлена. След като критиците показаха, че това в допълнение ще подтиква незаконната миграция, държавното управление ограничи клаузата до претенденти, които към този момент обитават в страната. Въпреки това 41% от германците като цяло поддържат увеличението на квалифицираната миграция, съгласно изследване, извършено от ARD Deutschlandtrend през май. Но дебатът в Народното събрание в петък сподели, че упованията се разграничават внезапно в това кои области е належащо в допълнение предложение на работна ръка, както и общата отвореност за разнообразна миграция.  „ Вие не предвиждате дипломиран, а нискоквалифициран труд. 25 000 души от Западните Балкани, 30 000 за краткосрочна претовареност, 30 000 за карта с благоприятни условия... Това към този момент няма нищо общо с квалификацията “, твърди Щефан Щраке, народен представител от CDU/CSU, най-голямата опозиционна партийна група.  Норберт Клайнвехтер, народен представител от крайнодясната AfD, твърди, че миграцията през предходните години е идвала основно от страни като Румъния, Афганистан, Индия, България, което той приема като индикация, че проектите на държавното управление трансформират Германия в „ страна-боклук “. ”. Ключова роля в превъзмогването на несъгласията в отношението на Германия към миграцията ще има страната, счита Форлендер. „ Важно е да се усилят напъните за подкрепяне на хората с нужното езиково обучение. Това ще бъде мярка, която основава приемане, което е обвързване на политиците “, сподели той. Оригиналната публикация е налична.