Нова схема за източване на банкови карти, линк през Viber и WhatsApp води до фишинг сайт
Бум на киберпрестъпления с банкови карти. Мними измамници взимат телефонни номера на свои евентуални жертви с най-популярната платформа за онлайн продажби. И след мъртвило през лятото, в този момент “ужилени " се свързват със бранш " Киберпрестъпления " към ГДБОП всекидневно, проверява Нова тв.
Първите сигнали за сходен тип киберпрестъпления са получени през декември 2020 година, сподели комисар Владимир Димитров, шеф на отдел " Киберпрестъпления " в ГДБОП.
Става дума за фишинг машинация, която цели да получи данните от нашата банкова карта. Престъпниците се свързват с евентуалните си жертви през една от най-популярните платформи за продажби онлайн.
“Киберпрестъпниците виждат в платформата потребителя какво продава и какъв е неговият телефонен номер, в следствие се свързват или на Viber или на Whatsapp, изпращат му линк към предлагания артикул и му оферират бърз и сигурен метод за разплащане. А потребителят може да вземе парите си в идващите няколко минути като последва линк ", изясни още комисар Димитров.
А самият линк води към фишинг уебсайт, екипиран за меродавност с логото на известна компания за куриерски услуги. Там потребителят би трябвало да вкара доста чувствителни данни - номера на банковата карта, името, семейството, година на годност и кодът откъм гърба. “Тези данни са задоволителни да се изтеглят пари от банковата карта – не да се преведат пари към тази банкова карта ", показаха още от ГДБОП.
Сумите също не са за занемаряване - 2000 - 3000 лв.. А една от най-големите вреди през сходен вид машинация е била към 12 хиляди лв.. Такъв е казусът и на Тихомир Тонев. От него поискали не банкова сметка, а номера на дебитна или кредитна карта. Киберпрестъпниците даже му изпратили платежно.
“Изглежда много безапелационно. Доста хора могат да се подведат ", споделя Тонев. Номерът, от който получил съмнителното известие, бил украински.
“Не сме стигнали до съответна група или човек, който ги прави. От наши, задгранични сътрудници са открили беларуски жител, който прави сходни неща ", сподели комисар Димитров.
Въпреки че казусът на Тихомир е от лятото, в летните месеци в действителност от ГДБОП регистрират мъртвило на този тип киберпрестъпления. В момента обаче е налице нов взрив. Затова и потребителите би трябвало да станат доста по-внимателни при шерването на сходни данни, поучават от Асоциацията на банките в България.
“Достатъчно е единствено да изпратим IBAN-а, с цел да се получи такова заплащане и не просто няма потребност, а е рисково да изпращаме данните си от банковата карта ", изясни Цвета Илиева от Асоциация на банките в България.
За да не изгубят доверието на потребителите и да защитят персоналните им данни, и от платформата за онлайн продажби са стегнали ограниченията против сходни измамници.
А до момента в който едни порти се затварят за киберпрестъпниците, то те стават все по-иновативни – и намират нови способи да излъгват онлайн потребителите.
Новост при осъществяването на киберпрестъпления е ползата на хакерите към криптовалутите, сподели още от ГДБОП.
Първите сигнали за сходен тип киберпрестъпления са получени през декември 2020 година, сподели комисар Владимир Димитров, шеф на отдел " Киберпрестъпления " в ГДБОП.
Става дума за фишинг машинация, която цели да получи данните от нашата банкова карта. Престъпниците се свързват с евентуалните си жертви през една от най-популярните платформи за продажби онлайн.
“Киберпрестъпниците виждат в платформата потребителя какво продава и какъв е неговият телефонен номер, в следствие се свързват или на Viber или на Whatsapp, изпращат му линк към предлагания артикул и му оферират бърз и сигурен метод за разплащане. А потребителят може да вземе парите си в идващите няколко минути като последва линк ", изясни още комисар Димитров.
А самият линк води към фишинг уебсайт, екипиран за меродавност с логото на известна компания за куриерски услуги. Там потребителят би трябвало да вкара доста чувствителни данни - номера на банковата карта, името, семейството, година на годност и кодът откъм гърба. “Тези данни са задоволителни да се изтеглят пари от банковата карта – не да се преведат пари към тази банкова карта ", показаха още от ГДБОП.
Сумите също не са за занемаряване - 2000 - 3000 лв.. А една от най-големите вреди през сходен вид машинация е била към 12 хиляди лв.. Такъв е казусът и на Тихомир Тонев. От него поискали не банкова сметка, а номера на дебитна или кредитна карта. Киберпрестъпниците даже му изпратили платежно.
“Изглежда много безапелационно. Доста хора могат да се подведат ", споделя Тонев. Номерът, от който получил съмнителното известие, бил украински.
“Не сме стигнали до съответна група или човек, който ги прави. От наши, задгранични сътрудници са открили беларуски жител, който прави сходни неща ", сподели комисар Димитров.
Въпреки че казусът на Тихомир е от лятото, в летните месеци в действителност от ГДБОП регистрират мъртвило на този тип киберпрестъпления. В момента обаче е налице нов взрив. Затова и потребителите би трябвало да станат доста по-внимателни при шерването на сходни данни, поучават от Асоциацията на банките в България.
“Достатъчно е единствено да изпратим IBAN-а, с цел да се получи такова заплащане и не просто няма потребност, а е рисково да изпращаме данните си от банковата карта ", изясни Цвета Илиева от Асоциация на банките в България.
За да не изгубят доверието на потребителите и да защитят персоналните им данни, и от платформата за онлайн продажби са стегнали ограниченията против сходни измамници.
А до момента в който едни порти се затварят за киберпрестъпниците, то те стават все по-иновативни – и намират нови способи да излъгват онлайн потребителите.
Новост при осъществяването на киберпрестъпления е ползата на хакерите към криптовалутите, сподели още от ГДБОП.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ