Мястото на България в световния износ през 2021 г.
• България продължава да печели позиции на международните пазари
• Многообразието на артикули с по-висока добавена стойност се усилва
• Европейскят пазар стават все по-голям за българските снабдители
• Най-важният ни пазар е Германия - 15% от целия експорт, освен това - с позитивен търговски баланс от 468 млн. щ.д.
Българският експорт през 2021 година e 41.9 милиарда щ.д.. Това е с 31% повече от износа през 2020 - 31,9 милиарда щ.д. Въпреки това, България отстъпва едно място и заема 59-то измежду всички експортьори в света (58-мо място за 2020 г.), директно преди Литва и Египет, и след Словения и Нова Зеландия. В Европейски Съюз сме на 20-то място (20-то и за 2020 г.), преди Литва и Хърватия, и след Гърция и Словения. По-малки по население страни от Европейски Съюз, които са преди нас, са: Словения - 47 милиарда щ.д., Финландия - 81 милиарда щ.д., Словакия - 104 милиарда щ.д., Дания - 125 милиарда щ.д., Ирландия - 190 милиарда щ.д.
Ако не се регистрират най-малките стопански системи, водач по растеж на износа 2021/2020 е Норвегия - 95%, следвана от Иран 83%, Азербайджан 62%, Ангола 60%, Саудитска Арабия 52%, ОАЕ 50%. Всички те са огромни експортьори на енергоносители. Други огромни стопански системи с по-голям растеж от нашия са Русия 46%, Република Южна Африка 44%, Индия 43%, Индонезия 40%, Австралия 36%, Бразилия 34%, Турция 33%, Белгия 32%. Важни сътрудници, в чиито вериги за доставки сме включени и директно въздействат на износа ни, са Съединени американски щати с растеж 23%, Германия 18%, Нидерландия 26%, Италия 21%, Франция 20%, Обединеното кралство 18%.
При седем от десетте водещи експортни пазара България реализира позитивен търговски баланс, включително с най-големите европейски експортьори - Германия, Италия, Франция, Белгия. Допреди 3 години България обичайно имаше позитивен търговски баланс и с Турция - огромен районен състезател. Вероятно дължащо се главно на финансовата рецесия в съседката ни, салдото ни с Турция към този момент е негативен.
От разбора са изключени доставките на артикули за защитата, защото Национален статистически институт третира тази информация като конфиденциална.
На база огледални данни, през 2021 година България е изнесла артикули за защитата минимум за 566 млн. щ.д. Редица страни, които са пазар за българска специфична продукция, също не дават данни за търговията си с нея, т.е. действителният експорт е по-голям. Припомняме, че за 2020 година износът на специфична продукция се прави оценка на 614 млн. щ.д. Отново съгласно огледалната статистика, износът през първите четири месеца на 2022 година е за 294 млн. щ.д.
Кумулативно, за последните 5 години износът ни има приблизително годишен растеж от 5% в стойностно изражение. Световният импорт пораства приблизително с 4% за последните 5 години. Това значи, че България продължава да печели позиции на международните пазари.
Групите артикули с максимален експорт са електротехника и електроника, мед и произведения от мед, машини и апарати, енергоносители (горива и електроенергия). Тези 4 групи артикули образуват 1/3 от износа ни. Броят на групите артикули с експорт над 1 милиарда щ.д. се усилва от 10 на 15.
Таблица 1: Средногодишен растеж за интервала 2017-2021 на български експорт на водещите стокови групи по отношение на международния импорт (над 1 милиарда щ.д.)
Стокова група
(по глави от митническата тарифа) Износ 2021
млн. щ.д. Среден растеж на бълг. експорт
2017-2021 Среден растеж на свет. импорт
2017-2021
Общ експорт на България 41 943 5% 4%
1. 85 Електротехника и електроника 4 391 7% 5%
2. 74 Мед и артикули от мед 3 771 5% 7%
3. 84 Машини и апарати 3 324 6% 3%
4. 27 Горива, ел. ток 2 343 -11% 0%
5. 10 Зърно 2 026 15% 10%
6. 39 Пластмасови изделия 1 471 13% 5%
7. 87 Автомобили, части; велосипеди 1 457 13% -1%
8. 99 Специфични доставки 1 320 -6% 0%
9. 26 Руди и концентрати 1 313 22% 15%
10. 72 Желязо и стомана 1 177 11% 5%
11. 30 Фармацевтични продукти 1 153 4% 10%
12. 38 Разнообразни химически продукти 1 093 21% 10%
13. 73 Изделия от желязо и стомана 1 023 -3% 2%
14. 90 Оптически и измервателни прибори 1 014 25% 4%
15. 94 Мебели, матраци, обзавеждане 1 009 8% 4%
Изделията на електрониката и електротехниката записват 7% средногодишен растеж за последните пет години, до момента в който за същия интервал международният импорт се е увеличавал с 5% годишно. Ръстът на цените способства за това износът на мед и медни артикули да заема втора позиция. Износът на машини и апарати също се показва добре и бележи средногодишен растеж от 6%, до момента в който международният импорт пораства с 3%. Това значи, че българските производители на тези произведения са конкурентоспособни на световните пазари и изместват други снабдители.
Традиционно, износът на енергоносители заема водещи позиции - за 2021 година четвърто място. Износът на горива пораства от 1 106 млн. щ.д. за 2020 година на 1 292 млн. щ.д. през 2021 година, на електрическа енергия - от 229 на 632 млн. щ.д., петролен газ - от 29 на 322 млн. щ.д. В количествено измерение, износът на горива през 2020 година е бил 2813 хиляди тона, а за 2021 година - 1997 хиляди тона, електрическа енергия - от 4422 на 5853 GWh, петролен газ - от 90 хиляди тона на 357 хиляди тона. В района само Румъния има по-голям експорт на електрическа енергия - 658 млн. щ.д., а Гърция и Турция изнасят 2,5 пъти по-малко.
Износът на зърно заема пета позиция, като водещите артикули в тази група са пшеница, с растеж 96% на годишна база, и царевица - спад от 3%. В идващите години ще следим и ечемика, чийто експорт пораства със 71% на годишна база.
С над 1 млрд щ.д. експорт са още пластмасови произведения, автомобилна промишленост и колела, руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали. Следват желязо и стомана, фармация, разнородни химически артикули, произведения от желязо и стомана, оптически и измервателни принадлежности, мебели, матраци и обзавеждане.
Група артикули под митнически код 99 Специфични доставки е на 8-ма позиция в експортната ни листа, само че ще бъде изключена от разбора ни, тъй като описанието не дава точна визия защо става дума.
По експертна оценка, първични материали и енергоносители образуват 31-32% от износа.
Преглед на износа по артикули
Структурата на Хармонизираната система е такава, че първични материали, метали и енергенти се разказват изчерпателно с 6 знака, до момента в който изделията на електроника, машиностроене, хранителна и питейна промишленост и така нататък се разказват изчерпателно с 8 или повече знака. На международно равнище са хармонизирани първите 6 знака, по тази причина най-детайлното равнище на разбора ни стига до артикули, разказани с 6 знака. В резултат, стоките с максимален стойностен размер са точно първични материали, метали и енергенти, а не изделията на електроника, електротехника и машиностроене, които имат водещи позиции като групи артикули.
Стоката с максимален стойностен размер в експортната ни листа през 2020 година е катодната мед - 1 773 млн. щ.д. - 50% растеж по отношение на предходната година. Следва пшеницата - 1 356 млн. щ.д. и растеж от 94%, анодната мед - експорт за 1 026 млн. щ.д. и растеж от 2%, биодизел - 926 млн. щ.д. и растеж 118%, лекарства - 840 млн. щ.д. растеж 4%, концентрати на благородни метали - 839 млн. щ.д. и растеж 21%, маслодаен слънчоглед - 730 млн. щ.д. и растеж 37%, слънчогледово олио - 691 млн. щ.д. и растеж 83%. Тези осем артикули генерират 19% от износа ни.
В количествено изражение, износът на катодна мед спада от 190 на 185 хиляди т, пшеницата пораства от 3 221 на 5 076 хиляди т, анодна мед спада от 111 на 77 хиляди т, биодизел от 423 се усилва на 542 хиляди т, концентрати на благородни метали от 4,2 падат на 1,8 хиляди т, маслодаен слънчоглед от 818 пада на 757 хиляди т, слънчогледово олио от 447 се усилва на 505 хиляди т.
След тях се подреждат: леки нефтени масла (горива), електрическа енергия, елементи за електроника, приблизително тежки нефтени масла, царевица, медни руди и концентрати, кабелни снопове за автомобилостроенето, колела със помощен мотор. Тази група артикули способства за още 10% от износа.
Таблица 2: Динамика при някои първични материали
Стока Износ
млн. щ.д. Промяна в стойност Количество
хиляди т Промяна в количество
Катодна мед 1773 50% 185 -2,7%
Анодна мед 1026 2% 77 -44%
Пшеница 1356 94% 5076 57,6%
Биодизел 926 118% 542 28%
Концентрати на благородни метали 839 21% 1,8 -133%
Слънчоглед 730 37% 757 -8%
Олио 691 83% 505 13%
Най-големи консуматори на българска катодна мед са Китай - 40% от износа, и Турция с 36%. 60% от анодната мед отпътува за Белгия, останалата - за Германия.
Износът на пшеница е по-диверсифициран - Испания 14%, Гърция 13, Румъния 9, Корея 7,5, Тунис 7,5, Израел, Пакистан, Либия, Виетнам, Индонезия. Средната ни експортна цена е 267 щ.д. на звук. Измежду по-големите сътрудници, най-хубави цени реализираме в Гърция - 295 щ.д./т, Либия 292, Тунис 280. Цени над 300 щ.д./т реализираме в Йордания, Йемен, Етиопия, само че количествата са дребни. Измежду по-значимите международни експортьори най-високи експортни цени реализират Република Южна Африка 357 щ.д./т, Австрия 330, Белгия 326, Нидерландия и Турция - 316, Канада 305, Съединени американски щати 303, Русия 266, Украйна 243.
Купувачите на биодизел са Румъния 21%, Италия, 16%, Унгария 15%, Австрия 8%, Гърция 7%. Средната експортна цена е 1676 щ.д./т (60% растеж на цената по отношение на 2020), като варира от 1400 до 1900 щ.д./т. Най-големите вносители в света са Нидерландия със междинна цена по вноса 1455 щ.д./т, Белгия 1531 щ.д./т, Франция 1245 щ.д./т, Испания, Италия, Германия, Обединеното кралство.
При износа на лекарства Румъния измести Русия като наш максимален пазар. Изнасяме също за Германия, Франция, Чехия, Нидерландия, Италия, Унгария и други, най-вече от Европейски Съюз.
99,7% от концентратите на благородни метали са за немски покупател. Прави усещане, че Германия въобще не заявява подобен импорт от България.
Маслодаен слънчоглед изнасяме най-вече за Германия и Турция - по 14% от целия експорт, за Съединени американски щати и Обединеното кралство - по 9%. Средната експортна цена е 964 щ.д./т, само че износът за Германия, Съединени американски щати и Обединеното кралство е на цени над 1000 щ.д./т. Пазарите ни за слънчогледово олио са Испания - 20%, Италия 19%, Турция 9%, Гърция 8%. Средната експортна цена е най-високата за последните 10 години - 1370 щ.д./т (845 щ.д./т през 2020 г.). Цената е даже по-висока при водещите пазари. Най-големият международен експортьор - Украйна, експорт за 5,6 милиарда щ.д. през 2021 година, реализира междинна цена 1199 щ.д./т. Следващият - Русия, с експорт за 2,4 милиарда щ.д. България е на трето място в света по експорт на олио.
Измежду стоките с експорт над 100 млн. щ.д. за 2021 максимален растеж по отношение на 2020 година бележат: природен газ 1896%, рапица 263%, електрическа енергия 177%, индустриални термометри 163%, стоманен скрап 140%, медицински принадлежности 130%, биодизел 118%.
С максимален позитивен търговски баланс са катодна мед 1505 млн. щ.д., пшеница 1340 млн. щ.д., анодна мед 1025 млн. щ.д., концентрати на благородни метали - 696 млн. щ.д., слънчогледово олио 678 млн. щ.д., електрическа енергия 511 млн. щ.д.
Голям растеж на търсенето на международните пазари в последните години има при: ваксини за хуманната медицина, електрическа енергия, природен газ, включително полутечен, леки петролни горива, талий, парично злато, хексахлорбензен, родий и други редкоземни изкопаеми и химически вещества.
С какво сме най-успешни?
България държи 20.9% от международния пазар на пачи черен дроб, макар забележителния спад в износа (6,7 млн. щ.д.). Временно консервираните череши имат 19.2% дял, прежди от вискозна коприна - 16.6%, замразено патешко месо - 15.6%, маслодаен слънчоглед - 15.4%.
Стоките, с които България заема водещо място в международния експорт, демонстрират известна резистентност, само че има и нови отличници.
Таблица 3: Мястото на България в международния експорт на съответната стока
Стока 2019 2020 2021 Хил. US$
Череши, консервирани или приготвени 3 3 1 36 753
Маслодаен слънчоглед 3 4 2 730 281
Пръти и профили от желязо и стомана 5 3 2 368 387
Тръбопроводи от каучук (спирачни маркучи) 2 2 2 242 984
Амониев нитрат 2 3 2 147 659
Машини и апарати за подготовка или преправка на тютюн 6 4 2 32 369
Нерафинирана анодна мед 4 4 3 1 025 849
Концентрати от благородни метали 4 4 3 839 026
Слънчогледово олио 5 4 3 691 197
Медни пръти и профили 2 3 3 274 967
Калцинирана сода 4 4 3 228 188
Кюспе от слънчоглед 4 3 3 183 732
Седалки и капаци за тоалетни чинии 3 3 3 97 742
Патешко месо, замразено 3 3 3 58 797
Месинг на плочи и ленти 2 2 3 38 476
Медна ламарина 3 3 4 274 458
Индустриални термометри 11 4 231 404
Игрални апарати с монети, жетони, банкноти 6 5 4 140 220
Други товарни железопътни вагони 4 3 4 110 802
Кои са нашите сътрудници?
През 2021 година сме осъществили експорт за 133 страни и територии за над 1 млн. щ.д. за всяка. В редица страни имаме дребен експорт на нишови артикули. Най-важният пазар е Германия - 15% от целия експорт, освен това - с позитивен търговски баланс от 468 млн. щ.д. Следват Румъния 10.2%, Италия 7.6%, Гърция 6.6, Турция 6.2, Франция 3.7, Белгия 3.3, Китай 3.2, Испания 2.8, Полша 2,5. Тези 10 сътрудници са пазар за 60,3% от износа. Най-голям позитивен търговски баланс имаме с Румъния, Съединени американски щати, Германия, Белгия, Англия, Франция, Гърция. Най-голям негативен търговски баланс имаме с Русия - 3 090 млн. щ.д., при общ търговски недостиг на България от 5 508 млн. щ.д. Следват негативните салда с Китай, Турция, Унгария, Холандия, Полша, Украйна.
Измежду значимите сътрудници, над 10% растеж на износа ни за предходната година имаме с Германия 23%, следвана от Румъния 47%, Италия 45%, Гърция 31%, Турция 26%, Франция 26%, Белгия 23%, Китай 28%, Испания 51%, Полша 34%. Измежду страните, за които изнасяме над 100 млн. щ.д., спад имаме само при износа към Иран с 6%, което, значително, може да се изясни със глобите на Европейски Съюз и невъзможността за обикновено разплащане.
Констатации:
Не може да се направи еднопосочна оценка за въздействието на по-високите цени. Наблюдават се редица артикули, при които растежът в стойност изпреварва в пъти растежът в количество. Обемът на изнесената мед даже понижава, а цената й пораства. В такива случаи ролята на по-високите цени е доста огромна. Най-често това са първични материали. При множеството артикули, обаче, растежът в стойност е подобен или малко по-голям от този в количество.
Пазарите на страните от Европейски Съюз и Европейско икономическо пространство стават все по-важни за българските снабдители.
Този развой стартира от дълго време, само че наподобява Коронавирус епидемията го ускори. Интерграцията във веригите за доставки в тези страни се ускорява. По-лесната търговия става все по-предпочитана за сметка на дестинации, изискващи пътешестване (за договаряния, монтаж, сервиз и др.) и с тарифни и нетарифни бариери.
Забелязва се преструктуриране на българския експорт към артикули с по-висока добавена стойност. Прави усещане, че доста от пазарите ни „ поеха " новите по-високи цени, дължащи се главно на нараснали разноски на труд, само че и на по-скъпи енергенти, някои метали и други първични материали.
Трудно можем да предвиждаме дали тази наклонност ще е устойчива, поради продължаващия растеж на цените на газ, електрическа енергия, метали и така нататък Войната в Украйна води до липса и на характерни благородни газове, употребявани в софтуерни процеси и научни проучвания, липса на редкоземни детайли, употребявани отново там, недопустимо повишаване на литий, кобалт, манган, церий и други.
Все още износът на първични материали и материали за следваща обработка заема забележителен условен дял, което не способства за излизането ни от категорията „ най-бедната страна в Европейски Съюз ". Като че ли България загуби от инерцията на предприсъединителния интервал и първите години след присъединението, и са нужни нови тласъци. Те би трябвало да са ориентирани към опериращите в България новаторски предприятия с огромен напредък и предлагащи артикули и услуги с висока и доста висока добавена стойност. Ролята на задграничните вложения е значима, изключително за заетостта, придобиване на нови познания и умения, само че не трябва да се чака, че единствено те могат да преструктурират стопанската система ни в мечтаната посока. Необходимо е в допълнение сегментиране на ограниченията за поощряване на вложенията.
Технологичното обновяване става постепенно и е опорочено от незадоволително ефикасни вложения по оперативните стратегии и Програмата за развиване на селските региони. Често се установяват вложения в произвеждане на артикули без нужните умения и знания за последващата им пазарна реализация.
Износът ни пораства даже спрямо страни, прилагащи дейна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас - политика, обхващаща съответна информация за пазари и търсене, съобразено с националния капацитет, самодейни начинания на посолствата, групови тренинги, самостоятелни съвещания и образуване на срещи с купувачи, финансиране на входящи задачи с купувачи, налагане на марката България и доста други. Това приказва за факторна конкурентоспособност на част от продукцията ни.
Поради слабата диверсификация на някои артикули, те могат да се окажат по-чувствителни към пазарни разтърсвания вследствие на рецесиите, подбудени от COVID-19 и войната в Украйна.Многообразието на артикули с по-висока добавена стойност се усилва, техният експорт се въздейства в по-малка степен от курса на щатския $ и цените на енергоносители и първични материали, в сравнение с при артикули с ниска добавена стойност. Този експорт образува към 25% от общия, освен това тук не е включен износът на специфична продукция. Износът на първични материали, енергоносители и материали с ниска степен на преправка резервира дял към 31-32% за 2020 година Трябва да се прави разлика сред високотехнологично произвеждане (напр., рандеман на мед или злато) и артикул с висока добавена стойност.
Групи артикули в нашата експортна листа с релативно по-висока добавена стойност са:
• Електротехнически и електронни произведения, електрически инструменти; изчислителни устройства, сензори;
• Оптични произведения, включително за медицински цели;
• Някои софтуерни артикули за ръководство на процеси;
• Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, батерии, лагери, кабели;
• Велосипеди с помощно задвижване;
• Наситени интегрални платки, с който артикул България проби редица мощно конкурентни пазари - Съединени американски щати, Япония, Югоизточна Азия;
• Видеоигри;
• Хладилници, фризери;
• Някои фармацевтични и медицински произведения, медицински принадлежности и апарати;
• Ски, сноуборд.
Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са огромните стопански системи в Европейски Съюз, само че изделията ни се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят.
Българските компании най-често изнасят за развитите страни, като подизпълнител на огромни мултинационални компании, и се включват в световните вериги на доставки. С течение на времето, се получават познания и умения за по-широко независимо нахлуване на международните пазари под лична марка и със лични разработки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България и по-малко на локални предприятия. Успешните български компании са тези, които работят главно за непознатите пазари, не се въздействат от неналичието на конкуренция в България и не са обект на забележителна регулаторна тежест.
______________
• Многообразието на артикули с по-висока добавена стойност се усилва
• Европейскят пазар стават все по-голям за българските снабдители
• Най-важният ни пазар е Германия - 15% от целия експорт, освен това - с позитивен търговски баланс от 468 млн. щ.д.
Българският експорт през 2021 година e 41.9 милиарда щ.д.. Това е с 31% повече от износа през 2020 - 31,9 милиарда щ.д. Въпреки това, България отстъпва едно място и заема 59-то измежду всички експортьори в света (58-мо място за 2020 г.), директно преди Литва и Египет, и след Словения и Нова Зеландия. В Европейски Съюз сме на 20-то място (20-то и за 2020 г.), преди Литва и Хърватия, и след Гърция и Словения. По-малки по население страни от Европейски Съюз, които са преди нас, са: Словения - 47 милиарда щ.д., Финландия - 81 милиарда щ.д., Словакия - 104 милиарда щ.д., Дания - 125 милиарда щ.д., Ирландия - 190 милиарда щ.д.
Ако не се регистрират най-малките стопански системи, водач по растеж на износа 2021/2020 е Норвегия - 95%, следвана от Иран 83%, Азербайджан 62%, Ангола 60%, Саудитска Арабия 52%, ОАЕ 50%. Всички те са огромни експортьори на енергоносители. Други огромни стопански системи с по-голям растеж от нашия са Русия 46%, Република Южна Африка 44%, Индия 43%, Индонезия 40%, Австралия 36%, Бразилия 34%, Турция 33%, Белгия 32%. Важни сътрудници, в чиито вериги за доставки сме включени и директно въздействат на износа ни, са Съединени американски щати с растеж 23%, Германия 18%, Нидерландия 26%, Италия 21%, Франция 20%, Обединеното кралство 18%.
При седем от десетте водещи експортни пазара България реализира позитивен търговски баланс, включително с най-големите европейски експортьори - Германия, Италия, Франция, Белгия. Допреди 3 години България обичайно имаше позитивен търговски баланс и с Турция - огромен районен състезател. Вероятно дължащо се главно на финансовата рецесия в съседката ни, салдото ни с Турция към този момент е негативен.
От разбора са изключени доставките на артикули за защитата, защото Национален статистически институт третира тази информация като конфиденциална.
На база огледални данни, през 2021 година България е изнесла артикули за защитата минимум за 566 млн. щ.д. Редица страни, които са пазар за българска специфична продукция, също не дават данни за търговията си с нея, т.е. действителният експорт е по-голям. Припомняме, че за 2020 година износът на специфична продукция се прави оценка на 614 млн. щ.д. Отново съгласно огледалната статистика, износът през първите четири месеца на 2022 година е за 294 млн. щ.д.
Кумулативно, за последните 5 години износът ни има приблизително годишен растеж от 5% в стойностно изражение. Световният импорт пораства приблизително с 4% за последните 5 години. Това значи, че България продължава да печели позиции на международните пазари.
Групите артикули с максимален експорт са електротехника и електроника, мед и произведения от мед, машини и апарати, енергоносители (горива и електроенергия). Тези 4 групи артикули образуват 1/3 от износа ни. Броят на групите артикули с експорт над 1 милиарда щ.д. се усилва от 10 на 15.
Таблица 1: Средногодишен растеж за интервала 2017-2021 на български експорт на водещите стокови групи по отношение на международния импорт (над 1 милиарда щ.д.)
Стокова група
(по глави от митническата тарифа) Износ 2021
млн. щ.д. Среден растеж на бълг. експорт
2017-2021 Среден растеж на свет. импорт
2017-2021
Общ експорт на България 41 943 5% 4%
1. 85 Електротехника и електроника 4 391 7% 5%
2. 74 Мед и артикули от мед 3 771 5% 7%
3. 84 Машини и апарати 3 324 6% 3%
4. 27 Горива, ел. ток 2 343 -11% 0%
5. 10 Зърно 2 026 15% 10%
6. 39 Пластмасови изделия 1 471 13% 5%
7. 87 Автомобили, части; велосипеди 1 457 13% -1%
8. 99 Специфични доставки 1 320 -6% 0%
9. 26 Руди и концентрати 1 313 22% 15%
10. 72 Желязо и стомана 1 177 11% 5%
11. 30 Фармацевтични продукти 1 153 4% 10%
12. 38 Разнообразни химически продукти 1 093 21% 10%
13. 73 Изделия от желязо и стомана 1 023 -3% 2%
14. 90 Оптически и измервателни прибори 1 014 25% 4%
15. 94 Мебели, матраци, обзавеждане 1 009 8% 4%
Изделията на електрониката и електротехниката записват 7% средногодишен растеж за последните пет години, до момента в който за същия интервал международният импорт се е увеличавал с 5% годишно. Ръстът на цените способства за това износът на мед и медни артикули да заема втора позиция. Износът на машини и апарати също се показва добре и бележи средногодишен растеж от 6%, до момента в който международният импорт пораства с 3%. Това значи, че българските производители на тези произведения са конкурентоспособни на световните пазари и изместват други снабдители.
Традиционно, износът на енергоносители заема водещи позиции - за 2021 година четвърто място. Износът на горива пораства от 1 106 млн. щ.д. за 2020 година на 1 292 млн. щ.д. през 2021 година, на електрическа енергия - от 229 на 632 млн. щ.д., петролен газ - от 29 на 322 млн. щ.д. В количествено измерение, износът на горива през 2020 година е бил 2813 хиляди тона, а за 2021 година - 1997 хиляди тона, електрическа енергия - от 4422 на 5853 GWh, петролен газ - от 90 хиляди тона на 357 хиляди тона. В района само Румъния има по-голям експорт на електрическа енергия - 658 млн. щ.д., а Гърция и Турция изнасят 2,5 пъти по-малко.
Износът на зърно заема пета позиция, като водещите артикули в тази група са пшеница, с растеж 96% на годишна база, и царевица - спад от 3%. В идващите години ще следим и ечемика, чийто експорт пораства със 71% на годишна база.
С над 1 млрд щ.д. експорт са още пластмасови произведения, автомобилна промишленост и колела, руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали. Следват желязо и стомана, фармация, разнородни химически артикули, произведения от желязо и стомана, оптически и измервателни принадлежности, мебели, матраци и обзавеждане.
Група артикули под митнически код 99 Специфични доставки е на 8-ма позиция в експортната ни листа, само че ще бъде изключена от разбора ни, тъй като описанието не дава точна визия защо става дума.
По експертна оценка, първични материали и енергоносители образуват 31-32% от износа.
Преглед на износа по артикули
Структурата на Хармонизираната система е такава, че първични материали, метали и енергенти се разказват изчерпателно с 6 знака, до момента в който изделията на електроника, машиностроене, хранителна и питейна промишленост и така нататък се разказват изчерпателно с 8 или повече знака. На международно равнище са хармонизирани първите 6 знака, по тази причина най-детайлното равнище на разбора ни стига до артикули, разказани с 6 знака. В резултат, стоките с максимален стойностен размер са точно първични материали, метали и енергенти, а не изделията на електроника, електротехника и машиностроене, които имат водещи позиции като групи артикули.
Стоката с максимален стойностен размер в експортната ни листа през 2020 година е катодната мед - 1 773 млн. щ.д. - 50% растеж по отношение на предходната година. Следва пшеницата - 1 356 млн. щ.д. и растеж от 94%, анодната мед - експорт за 1 026 млн. щ.д. и растеж от 2%, биодизел - 926 млн. щ.д. и растеж 118%, лекарства - 840 млн. щ.д. растеж 4%, концентрати на благородни метали - 839 млн. щ.д. и растеж 21%, маслодаен слънчоглед - 730 млн. щ.д. и растеж 37%, слънчогледово олио - 691 млн. щ.д. и растеж 83%. Тези осем артикули генерират 19% от износа ни.
В количествено изражение, износът на катодна мед спада от 190 на 185 хиляди т, пшеницата пораства от 3 221 на 5 076 хиляди т, анодна мед спада от 111 на 77 хиляди т, биодизел от 423 се усилва на 542 хиляди т, концентрати на благородни метали от 4,2 падат на 1,8 хиляди т, маслодаен слънчоглед от 818 пада на 757 хиляди т, слънчогледово олио от 447 се усилва на 505 хиляди т.
След тях се подреждат: леки нефтени масла (горива), електрическа енергия, елементи за електроника, приблизително тежки нефтени масла, царевица, медни руди и концентрати, кабелни снопове за автомобилостроенето, колела със помощен мотор. Тази група артикули способства за още 10% от износа.
Таблица 2: Динамика при някои първични материали
Стока Износ
млн. щ.д. Промяна в стойност Количество
хиляди т Промяна в количество
Катодна мед 1773 50% 185 -2,7%
Анодна мед 1026 2% 77 -44%
Пшеница 1356 94% 5076 57,6%
Биодизел 926 118% 542 28%
Концентрати на благородни метали 839 21% 1,8 -133%
Слънчоглед 730 37% 757 -8%
Олио 691 83% 505 13%
Най-големи консуматори на българска катодна мед са Китай - 40% от износа, и Турция с 36%. 60% от анодната мед отпътува за Белгия, останалата - за Германия.
Износът на пшеница е по-диверсифициран - Испания 14%, Гърция 13, Румъния 9, Корея 7,5, Тунис 7,5, Израел, Пакистан, Либия, Виетнам, Индонезия. Средната ни експортна цена е 267 щ.д. на звук. Измежду по-големите сътрудници, най-хубави цени реализираме в Гърция - 295 щ.д./т, Либия 292, Тунис 280. Цени над 300 щ.д./т реализираме в Йордания, Йемен, Етиопия, само че количествата са дребни. Измежду по-значимите международни експортьори най-високи експортни цени реализират Република Южна Африка 357 щ.д./т, Австрия 330, Белгия 326, Нидерландия и Турция - 316, Канада 305, Съединени американски щати 303, Русия 266, Украйна 243.
Купувачите на биодизел са Румъния 21%, Италия, 16%, Унгария 15%, Австрия 8%, Гърция 7%. Средната експортна цена е 1676 щ.д./т (60% растеж на цената по отношение на 2020), като варира от 1400 до 1900 щ.д./т. Най-големите вносители в света са Нидерландия със междинна цена по вноса 1455 щ.д./т, Белгия 1531 щ.д./т, Франция 1245 щ.д./т, Испания, Италия, Германия, Обединеното кралство.
При износа на лекарства Румъния измести Русия като наш максимален пазар. Изнасяме също за Германия, Франция, Чехия, Нидерландия, Италия, Унгария и други, най-вече от Европейски Съюз.
99,7% от концентратите на благородни метали са за немски покупател. Прави усещане, че Германия въобще не заявява подобен импорт от България.
Маслодаен слънчоглед изнасяме най-вече за Германия и Турция - по 14% от целия експорт, за Съединени американски щати и Обединеното кралство - по 9%. Средната експортна цена е 964 щ.д./т, само че износът за Германия, Съединени американски щати и Обединеното кралство е на цени над 1000 щ.д./т. Пазарите ни за слънчогледово олио са Испания - 20%, Италия 19%, Турция 9%, Гърция 8%. Средната експортна цена е най-високата за последните 10 години - 1370 щ.д./т (845 щ.д./т през 2020 г.). Цената е даже по-висока при водещите пазари. Най-големият международен експортьор - Украйна, експорт за 5,6 милиарда щ.д. през 2021 година, реализира междинна цена 1199 щ.д./т. Следващият - Русия, с експорт за 2,4 милиарда щ.д. България е на трето място в света по експорт на олио.
Измежду стоките с експорт над 100 млн. щ.д. за 2021 максимален растеж по отношение на 2020 година бележат: природен газ 1896%, рапица 263%, електрическа енергия 177%, индустриални термометри 163%, стоманен скрап 140%, медицински принадлежности 130%, биодизел 118%.
С максимален позитивен търговски баланс са катодна мед 1505 млн. щ.д., пшеница 1340 млн. щ.д., анодна мед 1025 млн. щ.д., концентрати на благородни метали - 696 млн. щ.д., слънчогледово олио 678 млн. щ.д., електрическа енергия 511 млн. щ.д.
Голям растеж на търсенето на международните пазари в последните години има при: ваксини за хуманната медицина, електрическа енергия, природен газ, включително полутечен, леки петролни горива, талий, парично злато, хексахлорбензен, родий и други редкоземни изкопаеми и химически вещества.
С какво сме най-успешни?
България държи 20.9% от международния пазар на пачи черен дроб, макар забележителния спад в износа (6,7 млн. щ.д.). Временно консервираните череши имат 19.2% дял, прежди от вискозна коприна - 16.6%, замразено патешко месо - 15.6%, маслодаен слънчоглед - 15.4%.
Стоките, с които България заема водещо място в международния експорт, демонстрират известна резистентност, само че има и нови отличници.
Таблица 3: Мястото на България в международния експорт на съответната стока
Стока 2019 2020 2021 Хил. US$
Череши, консервирани или приготвени 3 3 1 36 753
Маслодаен слънчоглед 3 4 2 730 281
Пръти и профили от желязо и стомана 5 3 2 368 387
Тръбопроводи от каучук (спирачни маркучи) 2 2 2 242 984
Амониев нитрат 2 3 2 147 659
Машини и апарати за подготовка или преправка на тютюн 6 4 2 32 369
Нерафинирана анодна мед 4 4 3 1 025 849
Концентрати от благородни метали 4 4 3 839 026
Слънчогледово олио 5 4 3 691 197
Медни пръти и профили 2 3 3 274 967
Калцинирана сода 4 4 3 228 188
Кюспе от слънчоглед 4 3 3 183 732
Седалки и капаци за тоалетни чинии 3 3 3 97 742
Патешко месо, замразено 3 3 3 58 797
Месинг на плочи и ленти 2 2 3 38 476
Медна ламарина 3 3 4 274 458
Индустриални термометри 11 4 231 404
Игрални апарати с монети, жетони, банкноти 6 5 4 140 220
Други товарни железопътни вагони 4 3 4 110 802
Кои са нашите сътрудници?
През 2021 година сме осъществили експорт за 133 страни и територии за над 1 млн. щ.д. за всяка. В редица страни имаме дребен експорт на нишови артикули. Най-важният пазар е Германия - 15% от целия експорт, освен това - с позитивен търговски баланс от 468 млн. щ.д. Следват Румъния 10.2%, Италия 7.6%, Гърция 6.6, Турция 6.2, Франция 3.7, Белгия 3.3, Китай 3.2, Испания 2.8, Полша 2,5. Тези 10 сътрудници са пазар за 60,3% от износа. Най-голям позитивен търговски баланс имаме с Румъния, Съединени американски щати, Германия, Белгия, Англия, Франция, Гърция. Най-голям негативен търговски баланс имаме с Русия - 3 090 млн. щ.д., при общ търговски недостиг на България от 5 508 млн. щ.д. Следват негативните салда с Китай, Турция, Унгария, Холандия, Полша, Украйна.
Измежду значимите сътрудници, над 10% растеж на износа ни за предходната година имаме с Германия 23%, следвана от Румъния 47%, Италия 45%, Гърция 31%, Турция 26%, Франция 26%, Белгия 23%, Китай 28%, Испания 51%, Полша 34%. Измежду страните, за които изнасяме над 100 млн. щ.д., спад имаме само при износа към Иран с 6%, което, значително, може да се изясни със глобите на Европейски Съюз и невъзможността за обикновено разплащане.
Констатации:
Не може да се направи еднопосочна оценка за въздействието на по-високите цени. Наблюдават се редица артикули, при които растежът в стойност изпреварва в пъти растежът в количество. Обемът на изнесената мед даже понижава, а цената й пораства. В такива случаи ролята на по-високите цени е доста огромна. Най-често това са първични материали. При множеството артикули, обаче, растежът в стойност е подобен или малко по-голям от този в количество.
Пазарите на страните от Европейски Съюз и Европейско икономическо пространство стават все по-важни за българските снабдители.
Този развой стартира от дълго време, само че наподобява Коронавирус епидемията го ускори. Интерграцията във веригите за доставки в тези страни се ускорява. По-лесната търговия става все по-предпочитана за сметка на дестинации, изискващи пътешестване (за договаряния, монтаж, сервиз и др.) и с тарифни и нетарифни бариери.
Забелязва се преструктуриране на българския експорт към артикули с по-висока добавена стойност. Прави усещане, че доста от пазарите ни „ поеха " новите по-високи цени, дължащи се главно на нараснали разноски на труд, само че и на по-скъпи енергенти, някои метали и други първични материали.
Трудно можем да предвиждаме дали тази наклонност ще е устойчива, поради продължаващия растеж на цените на газ, електрическа енергия, метали и така нататък Войната в Украйна води до липса и на характерни благородни газове, употребявани в софтуерни процеси и научни проучвания, липса на редкоземни детайли, употребявани отново там, недопустимо повишаване на литий, кобалт, манган, церий и други.
Все още износът на първични материали и материали за следваща обработка заема забележителен условен дял, което не способства за излизането ни от категорията „ най-бедната страна в Европейски Съюз ". Като че ли България загуби от инерцията на предприсъединителния интервал и първите години след присъединението, и са нужни нови тласъци. Те би трябвало да са ориентирани към опериращите в България новаторски предприятия с огромен напредък и предлагащи артикули и услуги с висока и доста висока добавена стойност. Ролята на задграничните вложения е значима, изключително за заетостта, придобиване на нови познания и умения, само че не трябва да се чака, че единствено те могат да преструктурират стопанската система ни в мечтаната посока. Необходимо е в допълнение сегментиране на ограниченията за поощряване на вложенията.
Технологичното обновяване става постепенно и е опорочено от незадоволително ефикасни вложения по оперативните стратегии и Програмата за развиване на селските региони. Често се установяват вложения в произвеждане на артикули без нужните умения и знания за последващата им пазарна реализация.
Износът ни пораства даже спрямо страни, прилагащи дейна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас - политика, обхващаща съответна информация за пазари и търсене, съобразено с националния капацитет, самодейни начинания на посолствата, групови тренинги, самостоятелни съвещания и образуване на срещи с купувачи, финансиране на входящи задачи с купувачи, налагане на марката България и доста други. Това приказва за факторна конкурентоспособност на част от продукцията ни.
Поради слабата диверсификация на някои артикули, те могат да се окажат по-чувствителни към пазарни разтърсвания вследствие на рецесиите, подбудени от COVID-19 и войната в Украйна.Многообразието на артикули с по-висока добавена стойност се усилва, техният експорт се въздейства в по-малка степен от курса на щатския $ и цените на енергоносители и първични материали, в сравнение с при артикули с ниска добавена стойност. Този експорт образува към 25% от общия, освен това тук не е включен износът на специфична продукция. Износът на първични материали, енергоносители и материали с ниска степен на преправка резервира дял към 31-32% за 2020 година Трябва да се прави разлика сред високотехнологично произвеждане (напр., рандеман на мед или злато) и артикул с висока добавена стойност.
Групи артикули в нашата експортна листа с релативно по-висока добавена стойност са:
• Електротехнически и електронни произведения, електрически инструменти; изчислителни устройства, сензори;
• Оптични произведения, включително за медицински цели;
• Някои софтуерни артикули за ръководство на процеси;
• Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, батерии, лагери, кабели;
• Велосипеди с помощно задвижване;
• Наситени интегрални платки, с който артикул България проби редица мощно конкурентни пазари - Съединени американски щати, Япония, Югоизточна Азия;
• Видеоигри;
• Хладилници, фризери;
• Някои фармацевтични и медицински произведения, медицински принадлежности и апарати;
• Ски, сноуборд.
Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са огромните стопански системи в Европейски Съюз, само че изделията ни се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят.
Българските компании най-често изнасят за развитите страни, като подизпълнител на огромни мултинационални компании, и се включват в световните вериги на доставки. С течение на времето, се получават познания и умения за по-широко независимо нахлуване на международните пазари под лична марка и със лични разработки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България и по-малко на локални предприятия. Успешните български компании са тези, които работят главно за непознатите пазари, не се въздействат от неналичието на конкуренция в България и не са обект на забележителна регулаторна тежест.
______________
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ