Преди 55 г. „Мила Родино” на свищовлията Цветан Радославов става наш химн
Bulgariautre.bg
Авторът композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война
На 8 септември 1964 година с декрет на Президиума на Народното събрание на Народна република България е одобрен националния химн „ Мила Родино ”. Основа на музиката и текста е песента „ Горда Стара планина ”, написана от Цветан Радославов през 1885 година
Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война.
Когато през 1964 година е свикана комисия, с цел да одобри „ Мила Родино ” за химн, на решението се опълчва композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава съображение тя да бъде химн на българите. Стайнов е освободен от комисията и „ Мила Родино ” става народен химн. Впоследствие текстът е модифициран от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена спомагателна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев. Като основа за българския химн е взета единствено една част от истинския текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „ Горда Стара планина ”, с редица преработения на истинския текст, се трансформира в основа на песенни куплети, а „ Мила Родино ” - в припев. Останалите елементи от песента не са включени в химна.
Цветан Радославов се ражда на 20 април 1863 година в Свищов. Сърдечна и неразделна е дружбата и другарството сред Цветан Радославов, Иван Шишманов и Алеко Константинов. Дядовците и бащите на тримата другари са заможни търговци и видни общественици, които вземат ефективно присъединяване във всички почини за духовно, национално и политическо съзряване на българите и от рано поставят похвални грижи за образованието и възпитанието на наследниците си. Гръцки език и българославянска книжовност им преподава Емануил Васкидович, учат музика с Янко Мустаков, рисуват под управлението на първия български художник с академично обучение Николай Павлович.
На 6. ІХ. 1885 г. крал Милан струпва на границата ни две мощно въоражени армии. За бран на застрашената Родина, под знамената са свикани и българските студенти в чужбина. Когато влизат в български води, устремили поглед към извисените хребети на Балкана, те по даден знак подемат за пръв път на българска земя непозната патриотична ария:
. Горда Стара планина до ней север се синей, слънце Витош позлатява, към Цариград се белей. Мила Родина, ти си земен парадайс твойта красота, твойта хубост ах, те нямат край! Хайде българи напред! Към Балкана да вървим, там се почна пердах ужасяващ за независимост на нашия народ.
. Като израз на българския родолюбив дух, песента се приема с огромно вдъхновение и синовно поклонение пред българската земя. Тогава никой не се сеща да попита кой е създателя на тази патриотична ария. Всъщност, песента се ражда доста преди този епизод още във Виена. Както споделя Цветан Радославов в студентските му години постоянно се събирали с съветски, полски и шведски сътрудници. Когато трябвало да попеят, българските студенти не знаели нищо хубаво и приключено, а той към този момент имал подготвена песента „ Горда Стара планина ”. Научили песента и след няколко събирания към този момент всички я знаели. Години по-късно, пред свои сътрудници той споделя: ”Създадох тази „ Горда Стара планина ”, като нееднократно съм се възхищавал от прелестите на България. И най-сетне можах да изразя възприятията си към своята Родина и да намеря съответната нотировка. Защото постоянно изпитвах неописуем екстаз, когато погледът ми обладаваше дивния шир на родината. ”
Дълги години за българската културна общност остават незнайни времето и събитията, при които е родена обичаната на всяко българско сърце ария „ Мила Родина ”. Дори сестрите на Цветан дълго време не знаят, че песента е сътворена от техния „ батьо ”, а те на драго сърце я пеят на фамилните сбирки. Не знаят и сътрудниците и учениците му. Години наред песента се обнародва в сборници и учебници като национална, а причина за това е феноменалната невзискателност на създателя й. През годините Цветан Радославов удостоверява своето авторство само, когато е оголен инцидентно от един от отдадените в тайната.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме: <
Авторът композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война
На 8 септември 1964 година с декрет на Президиума на Народното събрание на Народна република България е одобрен националния химн „ Мила Родино ”. Основа на музиката и текста е песента „ Горда Стара планина ”, написана от Цветан Радославов през 1885 година
Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война.
Когато през 1964 година е свикана комисия, с цел да одобри „ Мила Родино ” за химн, на решението се опълчва композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава съображение тя да бъде химн на българите. Стайнов е освободен от комисията и „ Мила Родино ” става народен химн. Впоследствие текстът е модифициран от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена спомагателна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев. Като основа за българския химн е взета единствено една част от истинския текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „ Горда Стара планина ”, с редица преработения на истинския текст, се трансформира в основа на песенни куплети, а „ Мила Родино ” - в припев. Останалите елементи от песента не са включени в химна.
Цветан Радославов се ражда на 20 април 1863 година в Свищов. Сърдечна и неразделна е дружбата и другарството сред Цветан Радославов, Иван Шишманов и Алеко Константинов. Дядовците и бащите на тримата другари са заможни търговци и видни общественици, които вземат ефективно присъединяване във всички почини за духовно, национално и политическо съзряване на българите и от рано поставят похвални грижи за образованието и възпитанието на наследниците си. Гръцки език и българославянска книжовност им преподава Емануил Васкидович, учат музика с Янко Мустаков, рисуват под управлението на първия български художник с академично обучение Николай Павлович.
На 6. ІХ. 1885 г. крал Милан струпва на границата ни две мощно въоражени армии. За бран на застрашената Родина, под знамената са свикани и българските студенти в чужбина. Когато влизат в български води, устремили поглед към извисените хребети на Балкана, те по даден знак подемат за пръв път на българска земя непозната патриотична ария:
. Горда Стара планина до ней север се синей, слънце Витош позлатява, към Цариград се белей. Мила Родина, ти си земен парадайс твойта красота, твойта хубост ах, те нямат край! Хайде българи напред! Към Балкана да вървим, там се почна пердах ужасяващ за независимост на нашия народ.
. Като израз на българския родолюбив дух, песента се приема с огромно вдъхновение и синовно поклонение пред българската земя. Тогава никой не се сеща да попита кой е създателя на тази патриотична ария. Всъщност, песента се ражда доста преди този епизод още във Виена. Както споделя Цветан Радославов в студентските му години постоянно се събирали с съветски, полски и шведски сътрудници. Когато трябвало да попеят, българските студенти не знаели нищо хубаво и приключено, а той към този момент имал подготвена песента „ Горда Стара планина ”. Научили песента и след няколко събирания към този момент всички я знаели. Години по-късно, пред свои сътрудници той споделя: ”Създадох тази „ Горда Стара планина ”, като нееднократно съм се възхищавал от прелестите на България. И най-сетне можах да изразя възприятията си към своята Родина и да намеря съответната нотировка. Защото постоянно изпитвах неописуем екстаз, когато погледът ми обладаваше дивния шир на родината. ”
Дълги години за българската културна общност остават незнайни времето и събитията, при които е родена обичаната на всяко българско сърце ария „ Мила Родина ”. Дори сестрите на Цветан дълго време не знаят, че песента е сътворена от техния „ батьо ”, а те на драго сърце я пеят на фамилните сбирки. Не знаят и сътрудниците и учениците му. Години наред песента се обнародва в сборници и учебници като национална, а причина за това е феноменалната невзискателност на създателя й. През годините Цветан Радославов удостоверява своето авторство само, когато е оголен инцидентно от един от отдадените в тайната.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме: <
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ