Споразумението на Булгаргаз с Боташ: повече въпроси, отколкото отговори
" Булгаргаз " ще купува LNG през " Боташ " и ще дължи закрепена такса. Има огромно декларирано количество от турска страна, което може да е за импорт към директни клиенти или за пренос на Запад. Дотук има подписано авансово съглашение, в този момент се договаря по финален контракт.
В първия работен ден на 2023 година държавният газов снабдител " Булгаргаз " и турската държавна газова компания " Боташ " (BOTAS) подписаха стратегическо съглашение за партньорство, което повдигна куп въпроси и подозрения., че посредством него българското държавно сдружение получава достъп до газопреносната инфраструктура на турската енергийна компания, в това число петте терминала за полутечен природен газ. Споразумението е със период 13 години и обезпечава опция за трансфер на 1.5 милиарда куб.м газ годишно сред двете страни през този интервал, се споделяше още в известието.
" Булгаргаз " ще купува LNG през " Боташ " и ще дължи закрепена такса. Има огромно декларирано количество от турска страна, което може да е за импорт към директни клиенти или за пренос на Запад. Дотук има подписано авансово съглашение, в този момент се договаря по финален контракт.
В първия работен ден на 2023 година държавният газов снабдител " Булгаргаз " и турската държавна газова компания " Боташ " (BOTAS) подписаха стратегическо съглашение за партньорство, което повдигна куп въпроси и подозрения., че посредством него българското държавно сдружение получава достъп до газопреносната инфраструктура на турската енергийна компания, в това число петте терминала за полутечен природен газ. Споразумението е със период 13 години и обезпечава опция за трансфер на 1.5 милиарда куб.м газ годишно сред двете страни през този интервал, се споделяше още в известието.
Това беше несъмнено като исторически триумф от служебния кабинет на президента Румен Радев, защото обезпечава опция за диверсификация на доставките на газ за България и за първи път дава достъп до турските тръби. Но заради множеството неясноти, че това съглашение е в нарушаване на европейските правила заради неналичието на конкурс за въпросните потенциали на входно-изходната точка на българско-турската граница и че може да се употребява за прикрит импорт на съветски газ. Информация за финансовите параметри на съглашението до момента изцяло липсваше (заради комерсиалната тайна) и не беше ясно до каква степен то е преференциално за България, както и дали " Булгаргаз " ще би трябвало да заплаща преносни такси, даже да не употребява турската инфраструктура през целия този 13-годишен интервал.
Подписването на съглашението се случи на 3 януари 2023.
Тази седмица в обява на Калина Андролова в уеб страницата trud.bg със заглавие се разкриват огромна част от детайлностите на съглашението сред " Булгаргаз " и " Боташ ". " Капитал " също съумя да удостовери част от изнесената информация през свои източници, които обаче отхвърлят да влизат в конкретика поради изискванията на конфиденциалност. По-важното е, че в тази ситуация не става дума за самия контракт, а за авансово съглашение с избрани условия, които би трябвало да се уточнят в допълнение и на тази база да се изготви финалният договор. По неофициална информация на " Капитал " окончателният контракт с " Боташ " към момента не е подписан, въпреки че през април през Турция.
Реклама
Официална позиция от " Булгаргаз " по тематиката към този момент няма.
Какво написа в съглашението
Според публикацията съглашението с " Боташ " в реалност не е за достъп до терминалите и газопреносната система, както беше оповестено, а урежда изискванията за правно-обвързващ контракт за покупко-продажба на газ, както и услугата за регазификацията и приноса му, за която надлежно се заплаща.
На процедура " Боташ " се съгласява да продава и дава природен газ на " Булгаргаз " в пункт на доставка Малкочлар/Странджа (изход на турската мрежа/входа на българската). До 31 декември 2023 година " Булгаргаз " е резервирал потенциал от 18 500 мегаватчаса дневно, или 1.75 млн. куб. метра. Това са към 52 млн. кубика на месец, или 20% от средномесечно ползване на страната. От 1 януари 2024 година до края на периода - 31 декември 2035 година, дневният потенциал се усилва на 53 200 мВтч, или 5 млн. куб. метра дневно (150 млн. куб. на месец, което към този момент е 60% от потребностите на страната).
На процедура този потенциал значи почти към 1.85 милиарда куб. метра газ на година, което е повече от публично оповестените 1.5 милиарда. Цената на самия газ ще е колкото е договорила " Булгаргаз " със съответния снабдител на LNG. Най-вероятно покупател първо ще е " Боташ ", а турската компания ще препродаде на граница на българския търговец.
Реклама
Наред с това обаче от цитираните в публикацията данни, които източниците на " Капитал " не отхвърлят, излиза наяве, че цялостният контрактуван потенциал на Странджа/Малкочлар е два пъти по-голям - 106 400 мВтч/ден. Допълнителните размери се подсигуряват от " Булгартрансгаз " и се резервират и заплащат от " Булгаргаз " по 200 мВтч/година (общо 10.6 млн. евро), само че са в интерес на самата " Боташ ", която след това има ангажимент да възвръща сумата. Изглежда като че ли Турция си е осигурила достъп до европейската газопреносна мрежа през България, само че без да взе участие в съответните процедури, а през медиатор - " Булгаргаз ".
Тук главният въпрос е защо тъкмо би употребила турската компания опцията си да внася толкоз огромни количества природен газ в България - към 60% от вътрешното ползване. Едната опция е компанията непосредствено да стане снабдител на крайни клиенти тук, като би могла да предложи по-добри цени от тези на " Булгаргаз " поради разнообразния микс, с който разполага и огромните размери, които купува. Другата е " Боташ " да употребява България като директна дестинация към Сърбия, Унгария или Румъния. За задачата обаче ще би трябвало да бъде запазен и първоначален потенциал, какъвто за момента няма информация да има.
Въпросът с цените
" Капитал " не съумя да удостовери съответните стойности на преносните такси, които " Булгаргаз " би трябвало да заплаща на " Боташ ", само че в публикацията на Андролова се показва цена 9.145 $ за мегаватчас. При размерите за 2023 година това прави съвсем 170 хиляди $ дневно, или 5 млн. лева на месец. След нарастването на размерите от 2024 година сумата нараства на 486 хиляди евро дневно, или близо 15 млн. лева на месец. Като тези заплащания на " Булгаргаз " са наложителни, без значение дали е изработен действителен импорт на газ.
При актуалните цени на природния газ от към 27 евро/мВтч сходни такси наподобяват прекалено високи. На процедура те биха били една трета от цената на самия газ. Трябва да се има поради обаче, че тези условия бяха контрактувани в края на 2022 година, когато газът се търгуваше на равнища от 150 евро/мВтч, при което таксата е била 5-6% по отношение на цената.
В първия работен ден на 2023 година държавният газов снабдител " Булгаргаз " и турската държавна газова компания " Боташ " (BOTAS) подписаха стратегическо съглашение за партньорство, което повдигна куп въпроси и подозрения., че посредством него българското държавно сдружение получава достъп до газопреносната инфраструктура на турската енергийна компания, в това число петте терминала за полутечен природен газ. Споразумението е със период 13 години и обезпечава опция за трансфер на 1.5 милиарда куб.м газ годишно сред двете страни през този интервал, се споделяше още в известието.
" Булгаргаз " ще купува LNG през " Боташ " и ще дължи закрепена такса. Има огромно декларирано количество от турска страна, което може да е за импорт към директни клиенти или за пренос на Запад. Дотук има подписано авансово съглашение, в този момент се договаря по финален контракт.
В първия работен ден на 2023 година държавният газов снабдител " Булгаргаз " и турската държавна газова компания " Боташ " (BOTAS) подписаха стратегическо съглашение за партньорство, което повдигна куп въпроси и подозрения., че посредством него българското държавно сдружение получава достъп до газопреносната инфраструктура на турската енергийна компания, в това число петте терминала за полутечен природен газ. Споразумението е със период 13 години и обезпечава опция за трансфер на 1.5 милиарда куб.м газ годишно сред двете страни през този интервал, се споделяше още в известието.
Това беше несъмнено като исторически триумф от служебния кабинет на президента Румен Радев, защото обезпечава опция за диверсификация на доставките на газ за България и за първи път дава достъп до турските тръби. Но заради множеството неясноти, че това съглашение е в нарушаване на европейските правила заради неналичието на конкурс за въпросните потенциали на входно-изходната точка на българско-турската граница и че може да се употребява за прикрит импорт на съветски газ. Информация за финансовите параметри на съглашението до момента изцяло липсваше (заради комерсиалната тайна) и не беше ясно до каква степен то е преференциално за България, както и дали " Булгаргаз " ще би трябвало да заплаща преносни такси, даже да не употребява турската инфраструктура през целия този 13-годишен интервал.
Подписването на съглашението се случи на 3 януари 2023.
Тази седмица в обява на Калина Андролова в уеб страницата trud.bg със заглавие се разкриват огромна част от детайлностите на съглашението сред " Булгаргаз " и " Боташ ". " Капитал " също съумя да удостовери част от изнесената информация през свои източници, които обаче отхвърлят да влизат в конкретика поради изискванията на конфиденциалност. По-важното е, че в тази ситуация не става дума за самия контракт, а за авансово съглашение с избрани условия, които би трябвало да се уточнят в допълнение и на тази база да се изготви финалният договор. По неофициална информация на " Капитал " окончателният контракт с " Боташ " към момента не е подписан, въпреки че през април през Турция.
Реклама
Официална позиция от " Булгаргаз " по тематиката към този момент няма.
Какво написа в съглашението
Според публикацията съглашението с " Боташ " в реалност не е за достъп до терминалите и газопреносната система, както беше оповестено, а урежда изискванията за правно-обвързващ контракт за покупко-продажба на газ, както и услугата за регазификацията и приноса му, за която надлежно се заплаща.
На процедура " Боташ " се съгласява да продава и дава природен газ на " Булгаргаз " в пункт на доставка Малкочлар/Странджа (изход на турската мрежа/входа на българската). До 31 декември 2023 година " Булгаргаз " е резервирал потенциал от 18 500 мегаватчаса дневно, или 1.75 млн. куб. метра. Това са към 52 млн. кубика на месец, или 20% от средномесечно ползване на страната. От 1 януари 2024 година до края на периода - 31 декември 2035 година, дневният потенциал се усилва на 53 200 мВтч, или 5 млн. куб. метра дневно (150 млн. куб. на месец, което към този момент е 60% от потребностите на страната).
На процедура този потенциал значи почти към 1.85 милиарда куб. метра газ на година, което е повече от публично оповестените 1.5 милиарда. Цената на самия газ ще е колкото е договорила " Булгаргаз " със съответния снабдител на LNG. Най-вероятно покупател първо ще е " Боташ ", а турската компания ще препродаде на граница на българския търговец.
Реклама
Наред с това обаче от цитираните в публикацията данни, които източниците на " Капитал " не отхвърлят, излиза наяве, че цялостният контрактуван потенциал на Странджа/Малкочлар е два пъти по-голям - 106 400 мВтч/ден. Допълнителните размери се подсигуряват от " Булгартрансгаз " и се резервират и заплащат от " Булгаргаз " по 200 мВтч/година (общо 10.6 млн. евро), само че са в интерес на самата " Боташ ", която след това има ангажимент да възвръща сумата. Изглежда като че ли Турция си е осигурила достъп до европейската газопреносна мрежа през България, само че без да взе участие в съответните процедури, а през медиатор - " Булгаргаз ".
Тук главният въпрос е защо тъкмо би употребила турската компания опцията си да внася толкоз огромни количества природен газ в България - към 60% от вътрешното ползване. Едната опция е компанията непосредствено да стане снабдител на крайни клиенти тук, като би могла да предложи по-добри цени от тези на " Булгаргаз " поради разнообразния микс, с който разполага и огромните размери, които купува. Другата е " Боташ " да употребява България като директна дестинация към Сърбия, Унгария или Румъния. За задачата обаче ще би трябвало да бъде запазен и първоначален потенциал, какъвто за момента няма информация да има.
Въпросът с цените
" Капитал " не съумя да удостовери съответните стойности на преносните такси, които " Булгаргаз " би трябвало да заплаща на " Боташ ", само че в публикацията на Андролова се показва цена 9.145 $ за мегаватчас. При размерите за 2023 година това прави съвсем 170 хиляди $ дневно, или 5 млн. лева на месец. След нарастването на размерите от 2024 година сумата нараства на 486 хиляди евро дневно, или близо 15 млн. лева на месец. Като тези заплащания на " Булгаргаз " са наложителни, без значение дали е изработен действителен импорт на газ.
При актуалните цени на природния газ от към 27 евро/мВтч сходни такси наподобяват прекалено високи. На процедура те биха били една трета от цената на самия газ. Трябва да се има поради обаче, че тези условия бяха контрактувани в края на 2022 година, когато газът се търгуваше на равнища от 150 евро/мВтч, при което таксата е била 5-6% по отношение на цената.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ