Европа по пазарджишки: Боклук, воня и безнадеждност СНИМКИ
Булевард „ Александър Стамболийски “, Пазарджик – в случай че не сте били неотдавна, не сте правете труда да ходите. Впечатленията са мощни, само че неприятни: разпилени боклуци, торби, стиропор, изядена полуразложена храна, останки от строителни материали, бутилки, буркани, облекла, обувки… и всичко това не е на сметището, а до кофата, на улицата. До колите. До тротоара. До хората.
„ Това ли е Европа? “ – пита засегнат локален гражданин във Фейсбук, откакто е документирал апокалиптичната картина. И въпросът му не е риторичен. Това е зов. Вик от позор, от отвръщане, от обезсърчение, че в XXI век в страната-членка на Европейски Съюз може да наподобява по този начин. А някой в костюм и с вратовръзка ще излезе от тв приемника и с горделив звук ще каже, че „ сме европейци “.
Само че Европа не се мери с фондове, нито с броя на асфалтирани ленти на автомагистрали. Европа е отношение. Към града, към улицата. Към кофата за отпадък, в която не се цели от отсрещния тротоар. Към работата, която не се отметва с „ минахме, метохме “. И към управата, която не счита единствено със фотоси от първата копка, само че и с отговорност след последната торба боклук, изритана от куче или вятър.
Ето какво написа във Facebook Valentin Donov:
Когато някой от тези със скъпите костюми и вратовръзки с всички привилегии ползващи от данъкоплатците... излязат и ви кажат, че ние сме ЕВРОПА...Просто им препоръчайте психиатър или им поискайте пояснение в коя Европа сме....???? Пазарджик бул. Ал.Стамболийски... Няма такава бедност на никое място в Европа, уважаеми ПОЛИТИЦИ... Мърлящина и примирие, лъхащо от всеки един от нас. Каква Европа, бе хора...??? Сляпи ли сте... глухи ли сте...???
Мизерията в Пазарджик не е случай. Тя е признак. На систематичен неуспех – в ръководството, в контрола, във възпитанието, в обикновената отговорност.
Защото когато жителите стартират да одобряват боклука за пейзаж, а управляващите – за митична инстанция, която „ може да пристигна някой ден “, към този момент не живеем в град, а в гето с фасада.
„ Това ли е Европа? “ – пита засегнат локален гражданин във Фейсбук, откакто е документирал апокалиптичната картина. И въпросът му не е риторичен. Това е зов. Вик от позор, от отвръщане, от обезсърчение, че в XXI век в страната-членка на Европейски Съюз може да наподобява по този начин. А някой в костюм и с вратовръзка ще излезе от тв приемника и с горделив звук ще каже, че „ сме европейци “.
Само че Европа не се мери с фондове, нито с броя на асфалтирани ленти на автомагистрали. Европа е отношение. Към града, към улицата. Към кофата за отпадък, в която не се цели от отсрещния тротоар. Към работата, която не се отметва с „ минахме, метохме “. И към управата, която не счита единствено със фотоси от първата копка, само че и с отговорност след последната торба боклук, изритана от куче или вятър.
Ето какво написа във Facebook Valentin Donov:
Когато някой от тези със скъпите костюми и вратовръзки с всички привилегии ползващи от данъкоплатците... излязат и ви кажат, че ние сме ЕВРОПА...Просто им препоръчайте психиатър или им поискайте пояснение в коя Европа сме....???? Пазарджик бул. Ал.Стамболийски... Няма такава бедност на никое място в Европа, уважаеми ПОЛИТИЦИ... Мърлящина и примирие, лъхащо от всеки един от нас. Каква Европа, бе хора...??? Сляпи ли сте... глухи ли сте...???
Мизерията в Пазарджик не е случай. Тя е признак. На систематичен неуспех – в ръководството, в контрола, във възпитанието, в обикновената отговорност.
Защото когато жителите стартират да одобряват боклука за пейзаж, а управляващите – за митична инстанция, която „ може да пристигна някой ден “, към този момент не живеем в град, а в гето с фасада.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ