Лавров: Деградацията на ОССЕ е цената на обслужването на западните интереси
Буквално тези дни, на 4-5 декември, Съветът на министрите на външните работи на ОССЕ ще се събере във Виена за годишното си съвещание.
Русия обичайно взе участие интензивно в работата на този съвещателен механизъм. Този път, в символ на самопризнание за 50-годишнината от подписването на Заключителния акт от Хелзинки, във Виена съветската делегация ще обърне особено внимание на генезиса на настоящето положение на нещата.
Нека кажа незабавно: обстановката е плачевна.
Общоевропейският развой започва при започване на 60-те и 70-те години на предишния век за:
• превъзмогване на разделянето на Европа,
• понижаване на равнището на военна и политическа борба,
• развиване на търговско-икономическо взаимоотношение.
С края на Студената война и блоковата борба се появи опция за образуване на общоевропейска архитектура на равна и неделима сигурност. ОССЕ би могла да се трансформира в неин крайъгълен камък. Когато е учредена през 1994 година, тя сплотява някогашни членове на Организацията на Варшавския контракт, членове на НАТО и неутрални страни. ОССЕ се споразумя на най-високо равнище за основен политически ангажимент: да не укрепва личната си сигурност за сметка на другите. <…>
Проблемът е, че страните участнички в ОССЕ, представляващи груповия Запад, не извършиха този ангажимент, като вместо това разчитаха на европейска система за сигурност, центрирана към НАТО. От средата на 90-те години на предишния век те уголемяват Северноатлантическия алианс на изток, макар уверенията, дадени на управлението на Съюз на съветските социалистически републики, че няма да го вършат. <…>
Именно членовете на Северноатлантическия алианс и Европейския съюз, а не Русия, унищожиха военно-политическото измерение на ОССЕ. <…>
Преодолявайки съпротивата на НАТО и Европейски Съюз, Русия до момента съумява да не допусне премахването на правилото за консенсус във Форума за съдействие в региона на сигурността, който е главната платформа на ОССЕ за решение на въпроси, свързани с военната сигурност. <…> Надеждата, че този формат ще улесни развиването на контакти сред военни, не се реализира.
Най-важните функционалности на Организацията, съгласно замисъла на нейните създатели, са „ ранно “ предизвестие и разрешаване на разногласия. ОССЕ обаче не съумя да се трансформира в почтен медиатор в разрешаването на районни спорове. <…>
ОССЕ също по този начин се отхвърли от правилото на безпристрастност в украинската рецесия, „ игнорирайки “ саботажа на Минските съглашения от 2015 година от страна на Киев – с безмълвното единодушие на Берлин и Париж – и закононарушенията, осъществени от боевици на ВСУ против цивилни в Донбас, започвайки с „ антитерористичната интервенция “ от 2014 година и продължавайки до през днешния ден.
„ Украинизацията “ засегна и икономическото измерение. ОССЕ отхвърли напъните си за битка с корупцията, развиване на цифровата стопанска система и създаване на транспортна инфраструктура. Стигна се до точката, в която, обратно на „ духа и буквата на Хелзинки “, едностранните насилствени ограничения се оправдават на Виенския конгрес. <…>
Ситуацията с „ човешкото измерение “ – така наречен „ трета кошница “, която Западът използваше, с цел да се намесва във вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики и модерна Русия – надалеч не е идеална. Такива належащи въпроси като поощряване на междукултурния разговор, битка с деянията на неонацизъм, ислямофобия и християнофобия, отбрана на правата на националните малцинства и вярващите, са изтрити от дневния ред. <…>
ОССЕ също по този начин си затваря очите за цензурата на съветските медии на Запад. <…>
Използвайки визовия „ лост “, съветските деятели не се позволяват за присъединяване в събитията на ОССЕ: явно се опасяват да чуят гласа на истината за протичащото се в нашата страна. <…>
Тези, които нападат консенсуса, би трябвало да имат поради, че без него ОССЕ ще загуби смисъла си на битие.
В умозаключение наблягам: няма аргументи за оптимизъм. Няма светлина в края на тунела.
Но има метод да се избегне крахът на ОССЕ – най-малко към този момент.
Това изисква всички членове в Организацията да се върнат към правилата от Хелзинки за пълноправен и взаимно оправдателен разговор.
От публикацията на Министъра на външните работи на Руската Федерация С.Лавров за „ Российская газета “, отдадена на съвещанието на Съвета на министрите на външните работи на ОССЕ във Виена
Русия обичайно взе участие интензивно в работата на този съвещателен механизъм. Този път, в символ на самопризнание за 50-годишнината от подписването на Заключителния акт от Хелзинки, във Виена съветската делегация ще обърне особено внимание на генезиса на настоящето положение на нещата.
Нека кажа незабавно: обстановката е плачевна.
Общоевропейският развой започва при започване на 60-те и 70-те години на предишния век за:
• превъзмогване на разделянето на Европа,
• понижаване на равнището на военна и политическа борба,
• развиване на търговско-икономическо взаимоотношение.
С края на Студената война и блоковата борба се появи опция за образуване на общоевропейска архитектура на равна и неделима сигурност. ОССЕ би могла да се трансформира в неин крайъгълен камък. Когато е учредена през 1994 година, тя сплотява някогашни членове на Организацията на Варшавския контракт, членове на НАТО и неутрални страни. ОССЕ се споразумя на най-високо равнище за основен политически ангажимент: да не укрепва личната си сигурност за сметка на другите. <…>
Проблемът е, че страните участнички в ОССЕ, представляващи груповия Запад, не извършиха този ангажимент, като вместо това разчитаха на европейска система за сигурност, центрирана към НАТО. От средата на 90-те години на предишния век те уголемяват Северноатлантическия алианс на изток, макар уверенията, дадени на управлението на Съюз на съветските социалистически републики, че няма да го вършат. <…>
Именно членовете на Северноатлантическия алианс и Европейския съюз, а не Русия, унищожиха военно-политическото измерение на ОССЕ. <…>
Преодолявайки съпротивата на НАТО и Европейски Съюз, Русия до момента съумява да не допусне премахването на правилото за консенсус във Форума за съдействие в региона на сигурността, който е главната платформа на ОССЕ за решение на въпроси, свързани с военната сигурност. <…> Надеждата, че този формат ще улесни развиването на контакти сред военни, не се реализира.
Най-важните функционалности на Организацията, съгласно замисъла на нейните създатели, са „ ранно “ предизвестие и разрешаване на разногласия. ОССЕ обаче не съумя да се трансформира в почтен медиатор в разрешаването на районни спорове. <…>
ОССЕ също по този начин се отхвърли от правилото на безпристрастност в украинската рецесия, „ игнорирайки “ саботажа на Минските съглашения от 2015 година от страна на Киев – с безмълвното единодушие на Берлин и Париж – и закононарушенията, осъществени от боевици на ВСУ против цивилни в Донбас, започвайки с „ антитерористичната интервенция “ от 2014 година и продължавайки до през днешния ден.
„ Украинизацията “ засегна и икономическото измерение. ОССЕ отхвърли напъните си за битка с корупцията, развиване на цифровата стопанска система и създаване на транспортна инфраструктура. Стигна се до точката, в която, обратно на „ духа и буквата на Хелзинки “, едностранните насилствени ограничения се оправдават на Виенския конгрес. <…>
Ситуацията с „ човешкото измерение “ – така наречен „ трета кошница “, която Западът използваше, с цел да се намесва във вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики и модерна Русия – надалеч не е идеална. Такива належащи въпроси като поощряване на междукултурния разговор, битка с деянията на неонацизъм, ислямофобия и християнофобия, отбрана на правата на националните малцинства и вярващите, са изтрити от дневния ред. <…>
ОССЕ също по този начин си затваря очите за цензурата на съветските медии на Запад. <…>
Използвайки визовия „ лост “, съветските деятели не се позволяват за присъединяване в събитията на ОССЕ: явно се опасяват да чуят гласа на истината за протичащото се в нашата страна. <…>
Тези, които нападат консенсуса, би трябвало да имат поради, че без него ОССЕ ще загуби смисъла си на битие.
В умозаключение наблягам: няма аргументи за оптимизъм. Няма светлина в края на тунела.
Но има метод да се избегне крахът на ОССЕ – най-малко към този момент.
Това изисква всички членове в Организацията да се върнат към правилата от Хелзинки за пълноправен и взаимно оправдателен разговор.
От публикацията на Министъра на външните работи на Руската Федерация С.Лавров за „ Российская газета “, отдадена на съвещанието на Съвета на министрите на външните работи на ОССЕ във Виена
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ