КОНФЛИКТНА ТОЧКА: Какво точно се случва в Сирия?
Буквално допреди седмица Сирия беше класическа тоталитарна страна от близкоизточен вид, с ненапълно репресивна конструкция, и с монопол на една партия (БААС) върху цялата система. Страната беше секуларна, с публична вяра ислям, само че християнските празници се почитаха наедно с мюсюлманските. Най-тежките моменти от новата история на Сирия са въстанието в Хама от 1982 година и войната от 2011 година
Кога стартира спорът? През 1982 година Хафез ал Асад, бащата на Башар ал Асад, дави в кръв въстание на " Мюсюлмански братя ", които афишират цялостен джихад на сирийското държавно управление от джамиите в Хама. Дни по-късно остарелият Асад вкарва армията си в града, където избива над 25 000 братя и техни симпатизанти, а няколко хиляди хвърля в пандиза. По-нататък малко повече информация за Мюсюлмански братя.
През 2011 година, към този момент при Башар Асад, избухват протестите в Сирия, като част от „ Арабската пролет ”. В западния свят тези протести се показват като „ протести на демократично настроени араби против тиранията на Асад ”, и сигурно, измежду участниците е имало и такива. В голямата си част, обаче, демократично настроените сирийци бързо и безмилостно са претопени в голямата маса ислямистки групировки, свързани с " Мюсюлмански братя " или " Ал Кайда " (генезисът на " Ислямска страна " стартира от структурите на " Ал Кайда " в Ирак).
Кой е Башар Асад? Башар Асад е наследник на Хафез Асад. Башар Асад е английски ученик и работи като доктор в St. Mary’s Hospital – евентуално най-престижната болница във Англия, в която се раждат децата от кралското семейство. Връща се в Сирия след гибелта на татко си и брат си и става президент през 2000 година. Женен е за Асма Асад – дете на доктор и посланик, самата тя приключила King`s College в Лондон, и работила за Deutsche Bank и J. P. Morgan. С две думи – чудесно образовани западни ученици, любимци на западните държавни управления, на които се разпореждат огромни очаквания.
Кога Башар Асад ненадейно се трансформира във зложелател на Запада? Когато отхвърля на Запада през сирийска територия да мине катарският газопровод, чийто разпределител щеше да е Турция, и който щеше да направи Европа самостоятелна от съветския газ. Буквално за едно денонощие Асад е омаскарен и от западен любим е разгласен за тиранин. Или с други думи, договорката на Башар Асад с Москва му изяжда главата и поради тази договорка Сирия е потопена в кръв.
Асад и обвиняванията за изтребване на деца със зарин. Най-мръсното и най-жестокото е, когато горещата война се трансформира в осведомителна. Помня позорните публикации и статуси на една репортерка, страдаща от тежки мисловни и морални дефицити, която бълваше неистина след неистина за цивилни, избити с химическо оръжие. Западът обаче има едно колосално преимущество – в никакъв случай не остава неразкрити мръсните секрети на личните си държавни управления, въпреки това от време на време да лишава години. Западните медии обществено опровергаха опорката, че Асад е унищожавал цивилното население. Хайде да забележим какво споделят, да вземем за пример " Дойче веле ": „ Но дали това закононарушение в действителност е осъществено от Асад? Или е дело на джихадистки бунтовници?... Само въоръжените размирен групировки имат сметка от сходно нахлуване с химически оръжия. Те са изправени до стената и де факто нямат никакъв късмет да се съпротивляват на режима на Асад с военни средства ".
Това, че въоръжената съпротива в Сирия е в положение да прави и химически набези, е разказано в детайли в обява на проверяващия публицист Сиймор Хърш в " London Review of Books ". Той цитира един документ на американската военна загадка работа DIA. Според този документ, клонът на " Ал Кайда " в Сирия - фронтът " Ал Нусра " - има нервнопаралитичния газ зарин. В публикацията си Хърш се пробва да потвърди, че приписваното на Асад нахлуване с бойни отровни субстанции в Гута в действителност е дело на бунтовниците.
Впрочем, въпросното химическо нахлуване в Гута е осъществено тъкмо по времето, когато в страната обитават американски инспектори по химическите оръжия. " Между другото, те бяха поканени от Асад ", акцентира специалистът Гюнтер Майер. Майер твърди, че Асад е желал да открие виновните за офанзивата благодарение на американските инспектори. " Безумие е да се чака, че режимът ще извърши такова нахлуване тъкмо по времето, когато в страната има американска комисия ", счита близкоизточният специалист.
Съмнения за присъединяване на Асад в химическото нахлуване от 2013 година показва и някогашният контрольор на Организация на обединените нации по химическите оръжия Ричард Лойд, както и професорът от Масачузетския механически университет Теодор Постъл. Двамата американски учени разгласяват отчет, в който настояват, че ракетите, заредени с токсичен газ в Гута, е можело да бъдат изстреляни единствено от следените от бунтовниците области, както и че техният радиус на деяние е бил най-много 2,5 километра.
Кои са " Мюсюлмански братя "? " Мюсюлмански братя " е най-старата и най-голямата ислямска политическа организация в международен мащаб. Основана е през 1928 година от Хасан ал-Банна в Египет, а лозунгът ѝ е „ Ислямът е решението ”. Статутът на организацията е полулегален на всички места, а тя се финансира от извънредно богати членове от целия свят. Към днешна дата организацията се е накичила с апели за „ приемливост, мир и обич ”, само че зад лустросана фасада действителността е друга.
Лозунгът на „ Мюсюлмански братя “ е „ Ислямът е решението “, и не е променян от самото основаване на организацията, като е добавено мотото „ Аллах е нашата цел, Коранът е нашата конституция, Пророкът е нашият водач, Дхижадът е нашият път и гибелта в името на Аллах е нашата цел! “.
Когато се приказва за представителите на " Мюсюлмански братя " в европейски и американски подтекст, би трябвало да се имат поради няколко неща. Това не са някакви брадати диваци, те единствено употребяват за задачите си брадати диваци на терен в Близкия Изток. Към днешна дата " Мюсюлмански братя " претендират да са „ цивилизованият ислям, изповядващ демократични полезности ”. Говорим за добре облечени и добре образовани деятели с научни степени от Оксфорд и Харвард, в множеството случаи второ-трето потомство мигранти, които отдавана са инкорпорирани в прогресисткия интелектуален и политически хайлайф. Много от тях са даже академични преподаватели.
Нещо типично за техните структури - не постоянно директно може да бъде видяна организацията майка. Те са се снабдили с голям шлейф от организации спътници с друг профил, от вида на благотворителни организации, културно-просветни организации, които даже не наподобяват свързани между тях. И точно на този нов интелектуален хайлайф е предоставена задачата да " възстановява " исляма по две съществени линии. От една страна да го разпространява на западняците в подобаващ подтекст - вяра на мира, културни обичаи и дрън, дрън. И въпреки това, което е изключително значимо - да промени и да " модернизира " или като щете да „ цивилизова ” исляма, с цел да го направи по-приемлив за западното общество.
Особено забавна е тематиката за паричните потоци, които демократични НПО-та наливат в идеите на " Братята ". Да подсещам ли за странните аномалии от вида на прогресивни леви в със знамената на ССА в Съединени американски щати и феминистки в Берлин които се търкалят по земята, до момента в който крещят „ Аллах Акбар ”? Или влизането в политиката и издигането до върховете ѝ на Линда Сарсур и Илхан Омар – и двете защитнички на идеята на " Мюсюлмански братя "?
Темата за конвергенцията сред исляма и либерализма е извънредно тежка. Вероятно за човек, неизкушен от тая тематика, се коства налудничаво, даже на ръба на конспирацията, някой да твърди, че демократичните държавни управления предизвикват исляма в Европа. Нека го кажа по този начин - ислямът е политическа теория от основаването си, с радикално друг от християнския светоглед и философия и заради тази причина той може да е потребен на обществените инженери. Той постанова колективистка философия и процедура и се пресича сполучливо с глобалистколибералната колективистка проповед.
Казано просто - една от задачите на обществения инженеринг е да бъдат заличени последователно самостоятелните права и въобще самостоятелния мироглед в името на подчинението на индивида на " потребностите " на общността. Индивидът в ислямското общество постоянно е доминиран от нормите. Ако разгърнем още малко тази концепция, можем даже да кажем, че в мюсюлманското общество индивидът се самоконтролира дотам, че вероятността да се роди бунтовник е извънредно пренебрежимо дребна, съпоставена с едно християнско общество. А какво по-добро за едно световно общество, парализирано от цензура и надзор?
*От фейсбука на Ирини Зикидис, заглавието е на редакцията
Кога стартира спорът? През 1982 година Хафез ал Асад, бащата на Башар ал Асад, дави в кръв въстание на " Мюсюлмански братя ", които афишират цялостен джихад на сирийското държавно управление от джамиите в Хама. Дни по-късно остарелият Асад вкарва армията си в града, където избива над 25 000 братя и техни симпатизанти, а няколко хиляди хвърля в пандиза. По-нататък малко повече информация за Мюсюлмански братя.
През 2011 година, към този момент при Башар Асад, избухват протестите в Сирия, като част от „ Арабската пролет ”. В западния свят тези протести се показват като „ протести на демократично настроени араби против тиранията на Асад ”, и сигурно, измежду участниците е имало и такива. В голямата си част, обаче, демократично настроените сирийци бързо и безмилостно са претопени в голямата маса ислямистки групировки, свързани с " Мюсюлмански братя " или " Ал Кайда " (генезисът на " Ислямска страна " стартира от структурите на " Ал Кайда " в Ирак).
Кой е Башар Асад? Башар Асад е наследник на Хафез Асад. Башар Асад е английски ученик и работи като доктор в St. Mary’s Hospital – евентуално най-престижната болница във Англия, в която се раждат децата от кралското семейство. Връща се в Сирия след гибелта на татко си и брат си и става президент през 2000 година. Женен е за Асма Асад – дете на доктор и посланик, самата тя приключила King`s College в Лондон, и работила за Deutsche Bank и J. P. Morgan. С две думи – чудесно образовани западни ученици, любимци на западните държавни управления, на които се разпореждат огромни очаквания.
Кога Башар Асад ненадейно се трансформира във зложелател на Запада? Когато отхвърля на Запада през сирийска територия да мине катарският газопровод, чийто разпределител щеше да е Турция, и който щеше да направи Европа самостоятелна от съветския газ. Буквално за едно денонощие Асад е омаскарен и от западен любим е разгласен за тиранин. Или с други думи, договорката на Башар Асад с Москва му изяжда главата и поради тази договорка Сирия е потопена в кръв.
Асад и обвиняванията за изтребване на деца със зарин. Най-мръсното и най-жестокото е, когато горещата война се трансформира в осведомителна. Помня позорните публикации и статуси на една репортерка, страдаща от тежки мисловни и морални дефицити, която бълваше неистина след неистина за цивилни, избити с химическо оръжие. Западът обаче има едно колосално преимущество – в никакъв случай не остава неразкрити мръсните секрети на личните си държавни управления, въпреки това от време на време да лишава години. Западните медии обществено опровергаха опорката, че Асад е унищожавал цивилното население. Хайде да забележим какво споделят, да вземем за пример " Дойче веле ": „ Но дали това закононарушение в действителност е осъществено от Асад? Или е дело на джихадистки бунтовници?... Само въоръжените размирен групировки имат сметка от сходно нахлуване с химически оръжия. Те са изправени до стената и де факто нямат никакъв късмет да се съпротивляват на режима на Асад с военни средства ".
Това, че въоръжената съпротива в Сирия е в положение да прави и химически набези, е разказано в детайли в обява на проверяващия публицист Сиймор Хърш в " London Review of Books ". Той цитира един документ на американската военна загадка работа DIA. Според този документ, клонът на " Ал Кайда " в Сирия - фронтът " Ал Нусра " - има нервнопаралитичния газ зарин. В публикацията си Хърш се пробва да потвърди, че приписваното на Асад нахлуване с бойни отровни субстанции в Гута в действителност е дело на бунтовниците.
Впрочем, въпросното химическо нахлуване в Гута е осъществено тъкмо по времето, когато в страната обитават американски инспектори по химическите оръжия. " Между другото, те бяха поканени от Асад ", акцентира специалистът Гюнтер Майер. Майер твърди, че Асад е желал да открие виновните за офанзивата благодарение на американските инспектори. " Безумие е да се чака, че режимът ще извърши такова нахлуване тъкмо по времето, когато в страната има американска комисия ", счита близкоизточният специалист.
Съмнения за присъединяване на Асад в химическото нахлуване от 2013 година показва и някогашният контрольор на Организация на обединените нации по химическите оръжия Ричард Лойд, както и професорът от Масачузетския механически университет Теодор Постъл. Двамата американски учени разгласяват отчет, в който настояват, че ракетите, заредени с токсичен газ в Гута, е можело да бъдат изстреляни единствено от следените от бунтовниците области, както и че техният радиус на деяние е бил най-много 2,5 километра.
Кои са " Мюсюлмански братя "? " Мюсюлмански братя " е най-старата и най-голямата ислямска политическа организация в международен мащаб. Основана е през 1928 година от Хасан ал-Банна в Египет, а лозунгът ѝ е „ Ислямът е решението ”. Статутът на организацията е полулегален на всички места, а тя се финансира от извънредно богати членове от целия свят. Към днешна дата организацията се е накичила с апели за „ приемливост, мир и обич ”, само че зад лустросана фасада действителността е друга.
Лозунгът на „ Мюсюлмански братя “ е „ Ислямът е решението “, и не е променян от самото основаване на организацията, като е добавено мотото „ Аллах е нашата цел, Коранът е нашата конституция, Пророкът е нашият водач, Дхижадът е нашият път и гибелта в името на Аллах е нашата цел! “.
Когато се приказва за представителите на " Мюсюлмански братя " в европейски и американски подтекст, би трябвало да се имат поради няколко неща. Това не са някакви брадати диваци, те единствено употребяват за задачите си брадати диваци на терен в Близкия Изток. Към днешна дата " Мюсюлмански братя " претендират да са „ цивилизованият ислям, изповядващ демократични полезности ”. Говорим за добре облечени и добре образовани деятели с научни степени от Оксфорд и Харвард, в множеството случаи второ-трето потомство мигранти, които отдавана са инкорпорирани в прогресисткия интелектуален и политически хайлайф. Много от тях са даже академични преподаватели.
Нещо типично за техните структури - не постоянно директно може да бъде видяна организацията майка. Те са се снабдили с голям шлейф от организации спътници с друг профил, от вида на благотворителни организации, културно-просветни организации, които даже не наподобяват свързани между тях. И точно на този нов интелектуален хайлайф е предоставена задачата да " възстановява " исляма по две съществени линии. От една страна да го разпространява на западняците в подобаващ подтекст - вяра на мира, културни обичаи и дрън, дрън. И въпреки това, което е изключително значимо - да промени и да " модернизира " или като щете да „ цивилизова ” исляма, с цел да го направи по-приемлив за западното общество.
Особено забавна е тематиката за паричните потоци, които демократични НПО-та наливат в идеите на " Братята ". Да подсещам ли за странните аномалии от вида на прогресивни леви в със знамената на ССА в Съединени американски щати и феминистки в Берлин които се търкалят по земята, до момента в който крещят „ Аллах Акбар ”? Или влизането в политиката и издигането до върховете ѝ на Линда Сарсур и Илхан Омар – и двете защитнички на идеята на " Мюсюлмански братя "?
Темата за конвергенцията сред исляма и либерализма е извънредно тежка. Вероятно за човек, неизкушен от тая тематика, се коства налудничаво, даже на ръба на конспирацията, някой да твърди, че демократичните държавни управления предизвикват исляма в Европа. Нека го кажа по този начин - ислямът е политическа теория от основаването си, с радикално друг от християнския светоглед и философия и заради тази причина той може да е потребен на обществените инженери. Той постанова колективистка философия и процедура и се пресича сполучливо с глобалистколибералната колективистка проповед.
Казано просто - една от задачите на обществения инженеринг е да бъдат заличени последователно самостоятелните права и въобще самостоятелния мироглед в името на подчинението на индивида на " потребностите " на общността. Индивидът в ислямското общество постоянно е доминиран от нормите. Ако разгърнем още малко тази концепция, можем даже да кажем, че в мюсюлманското общество индивидът се самоконтролира дотам, че вероятността да се роди бунтовник е извънредно пренебрежимо дребна, съпоставена с едно християнско общество. А какво по-добро за едно световно общество, парализирано от цензура и надзор?
*От фейсбука на Ирини Зикидис, заглавието е на редакцията
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ