Нов фронт: Русия се разширява в Украйна, за да изгради военна буферна зона
Буферната зона на Путин има за цел да сътвори пространство – както безусловно, по този начин и политически – от огневата мощност на Украйна
Руският президент Владимир Путин публично разгласи основаването на „ буферна зона за сигурност “ по границата с Украйна. Кремъл, съветските войски към този момент са получили заповед да напреднат и интензивно нападат украински военни позиции покрай границата. Ходът е ориентиран към отбрана на съветските райони, надалеч от фронтовата линия – по-специално Белгород, Брянск и Курск – които са подложени на чести обстрели, удари с дронове, както и саботажни задачи, проведени от украинските сили.
Въпреки че диалозите за сходна зона се носят от 2023 година насам, декларацията на Путин бележи прекосяване от идея към съответна политика. Ето какво значи това решение, по какъв начин би могло да наподобява във боен проект и за какво Кремъл го преследва в този момент.
Дългоочакваното известие
На 22 май, по време на съвещание на държавното управление, президентът Путин разгласи, че Русия е почнала да основава буферна зона по украинската граница. Той сподели, че военните към този момент са почнали да извършват проекта: „ Нашите въоръжени сили интензивно извършват тази задача в този момент. Огневите позиции на съперника са потушени, работата продължава. “
Говорителят на президента Дмитрий Песков удостовери решението, само че отхвърли да даде детайлности, като се довери на Министерството на защитата. Известно е, че буферната зона ще обгръща региони, граничещи с Украйна, в Белгородска, Брянска и Курска области – всички от които са потърпевши от украински офанзиви.
От военна позиция, буферната (или „ санитарна “ ) зона служи като физическа преграда, предопределена да понижи риска от директни конфликти и провокации. Тези зони могат да бъдат демилитаризирани, с лимитирано наличие на войски или да бъдат напълно окупирани от военни сили, функционирайки като стратегически буфер.
Историческите паралели включват зоната за сигурност на Израел в Южен Ливан (1985–2000 г.), трансграничните интервенции на Турция в Северна Сирия (от 2016 г.), демилитаризираната зона сред Северна и Южна Корея (от 1953 г.) и по този начин наречените „ сиви зони “ между Армения и Азербайджан преди спора в Нагорни Карабах през 2020 година
Путин за нуждата от такава зона още през юни 2023 година, базирайки се на значимостта да се попречи на украинските сили да нападат съветска територия с артилерия. Въпреки че детайлностите по това време бяха неразбираеми, идеята да се появява в формалната изразителност.
Законодатели и военни анализатори подкрепа. Държавната дума предложи буферна зона от най-малко 50-60 километра, оборудвана с противовъздушна защита и системи за битка с дронове. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност, , че в случай че Украйна получи повече оръжия с огромен обхват, зоната може да се наложи да се разшири още повече – евентуално до 550-650 километра – с цел да се обезвреждат заканите.
Междувременно украинското външно министерство инициативата като нова ескалация и прикани за усилване на интернационалния напън върху Москва.
Текущи условия на бойното поле
Във военно отношение основаването на буферна зона значи разширение на съветския надзор върху украинската територия.
Първите признаци за това се появиха с руските за завладяването на няколко села в Сумска област на Украйна, в това число Марино, Журавка и Басовка – всички покрай границата с Курск.
Олег Григоров, шеф на Сумската районна военна администрация, призна неочакваната ескалация, отбелязвайки, че съветските сили употребяват дребни щурмови екипи, с цел да се окопатят в граничните села.
Към края на май над 52 000 души бяха евакуирани от граничните региони. Украйна стартира тези евакуации седмици по-рано, в началото от селата Белополе и Ворожба, а след това до 202 обитаеми места.
Междувременно Путин направи изненадващо посещаване в Курска област на 20 май – първото му посещаване от началото на боевете там. По време на пътуването Павел Золотарьов, шеф на Глушковски регион покрай украинската граница, президента да поеме надзор над град Суми, с цел да обезпечи сигурността на региона. Путин отговори с смешка, отбелязвайки, че е назначил Александър Хинштейн за нов районен началник, защото „ той също желае още, още “.
Боевете не се лимитират единствено до Суми. Интензивни борби се водят и в региона на Харков, покрай Купянск. Въпреки това мащабът на актуалната атака не допуска тотална интервенция, ориентирана към обграждане. Вместо това, съветските настъпления наподобяват мудни и постоянни – евентуално предопределени да източат украинските запаси и последователно да разширят контрола, без да вършат смели, рисковани ходове.
Стратегическата аргументация
Има няколко военни и политически претекста зад времето на този напън.
1. Ескалация на трансграничните закани:
От пролетта на 2023 година офанзивите на съветска земя се ускориха. Украйна западни оръжия с огромен обхват, в това число ракети HIMARS, Storm Shadow и ATACMS. Трансграничният обстрел на съветски градове от тръбна артилерия и реактивни системи със залпов огън (MLRS) е безсърдечен. Киевските гаубици M777, с диаметър 155 мм, имат обхват на пукотевица до 35–40 километра – и това е почти дистанцията, разделящо огромни украински градове като Суми и Харков от съветската граница.
Украйна също разчита в огромна степен на дронове и саботажни екипи, с цел да проникне на съветска територия. Имаше дълбоко в Русия – в това число в Москва – и въоръжени в гранични региони. Тези фактори евентуално убедиха съветското управление в нуждата от изместване на фронтовата линия по-далеч от градовете си.
Путин непосредствено свърза дълбочината на буфера с обсега на доставените от чужбина оръжия на Украйна – всъщност казвайки: колкото по-далеч могат да доближат те, толкоз по-дълбоко ще отиде Русия, с цел да остане отвън обсега им.
2. Ливъридж в договарянията:
Тази самодейност може да бъде и тактически ход за усилване на съветското въздействие в настоящите договаряния. Може да се предложи буфер за сигурност като част от по-широко съглашение за преустановяване на огъня или даже като изискване за прекъсване на войната. Американският делегат Кийт Келог предложи за демилитаризирана зона, макар че украинецът Владимир Зеленски подобно съглашение. Въпреки това, основаването на буфер може да бъде в листата с стремежи на Русия във всички бъдещи мирни договаряния – дейно демилитаризиране на части от областите Суми, Чернигов или Харков.
3. Дългосрочна тактика:
И най-после, буферната зона се вписва в по-широкия метод на Русия към продължителна война на безсилие. Въпреки присъединяване си в договарянията, Москва продължава да алармира за уговорката си към настъпателни интервенции. Буферната зона служи както като тактическо преимущество, по този начин и като дълготрайна отбранителна мярка за отбрана на уязвимите гранични региони.
Какво следва?
От военна позиция, основаването на буферна зона е логически ход. Изместването на фронта с 20-30 километра във вътрешността в Украйна би сложило огромни съветски градове като Белгород и Курск отвън обсега на доста артилерийски системи. Това също би блокирало пътищата за навлизане на украински саботьори и би усложнило интервенциите с дронове.
Контролирането на по-голяма територия също по този начин нарушава вражеското наблюдаване: колкото по-далеч би трябвало да пътуват украинските дронове и разследващи елементи, толкоз по-неточни и навременни стават данните им.
Но по-дълбокото нахлуване носи провокации. Всяко ново нахлуване изисква разширени линии за доставки, нови логистични центрове, противовъздушна защита и инженерна инфраструктура – всичко това, до момента в който войските на фронтовата линия остават изложени на въздушни и артилерийски удари. Натоварването на запасите нараства, а маржът за неточности се свива.
Боевете в Суми и Харков не престават с умерено движение. Ако съветските сили съумеят да завладяват обилни елементи от тези райони, огромни градски центрове като Суми и Чернигов – всеки от които е дом на стотици хиляди души – биха могли да попаднат в оперативния обхват. Тяхната накърнимост може да се окаже мощен коефициент за договаряния в бъдещи договаряния.
От Петър Лавренин, роден в Одеса политически публицист и специалист по Украйна и някогашния Съветски съюз
източник: www.rt.com
Руският президент Владимир Путин публично разгласи основаването на „ буферна зона за сигурност “ по границата с Украйна. Кремъл, съветските войски към този момент са получили заповед да напреднат и интензивно нападат украински военни позиции покрай границата. Ходът е ориентиран към отбрана на съветските райони, надалеч от фронтовата линия – по-специално Белгород, Брянск и Курск – които са подложени на чести обстрели, удари с дронове, както и саботажни задачи, проведени от украинските сили.
Въпреки че диалозите за сходна зона се носят от 2023 година насам, декларацията на Путин бележи прекосяване от идея към съответна политика. Ето какво значи това решение, по какъв начин би могло да наподобява във боен проект и за какво Кремъл го преследва в този момент.
Дългоочакваното известие
На 22 май, по време на съвещание на държавното управление, президентът Путин разгласи, че Русия е почнала да основава буферна зона по украинската граница. Той сподели, че военните към този момент са почнали да извършват проекта: „ Нашите въоръжени сили интензивно извършват тази задача в този момент. Огневите позиции на съперника са потушени, работата продължава. “
Говорителят на президента Дмитрий Песков удостовери решението, само че отхвърли да даде детайлности, като се довери на Министерството на защитата. Известно е, че буферната зона ще обгръща региони, граничещи с Украйна, в Белгородска, Брянска и Курска области – всички от които са потърпевши от украински офанзиви.
От военна позиция, буферната (или „ санитарна “ ) зона служи като физическа преграда, предопределена да понижи риска от директни конфликти и провокации. Тези зони могат да бъдат демилитаризирани, с лимитирано наличие на войски или да бъдат напълно окупирани от военни сили, функционирайки като стратегически буфер.
Историческите паралели включват зоната за сигурност на Израел в Южен Ливан (1985–2000 г.), трансграничните интервенции на Турция в Северна Сирия (от 2016 г.), демилитаризираната зона сред Северна и Южна Корея (от 1953 г.) и по този начин наречените „ сиви зони “ между Армения и Азербайджан преди спора в Нагорни Карабах през 2020 година
Путин за нуждата от такава зона още през юни 2023 година, базирайки се на значимостта да се попречи на украинските сили да нападат съветска територия с артилерия. Въпреки че детайлностите по това време бяха неразбираеми, идеята да се появява в формалната изразителност.
Законодатели и военни анализатори подкрепа. Държавната дума предложи буферна зона от най-малко 50-60 километра, оборудвана с противовъздушна защита и системи за битка с дронове. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност, , че в случай че Украйна получи повече оръжия с огромен обхват, зоната може да се наложи да се разшири още повече – евентуално до 550-650 километра – с цел да се обезвреждат заканите.
Междувременно украинското външно министерство инициативата като нова ескалация и прикани за усилване на интернационалния напън върху Москва.
Текущи условия на бойното поле
Във военно отношение основаването на буферна зона значи разширение на съветския надзор върху украинската територия.
Първите признаци за това се появиха с руските за завладяването на няколко села в Сумска област на Украйна, в това число Марино, Журавка и Басовка – всички покрай границата с Курск.
Олег Григоров, шеф на Сумската районна военна администрация, призна неочакваната ескалация, отбелязвайки, че съветските сили употребяват дребни щурмови екипи, с цел да се окопатят в граничните села.
Към края на май над 52 000 души бяха евакуирани от граничните региони. Украйна стартира тези евакуации седмици по-рано, в началото от селата Белополе и Ворожба, а след това до 202 обитаеми места.
Междувременно Путин направи изненадващо посещаване в Курска област на 20 май – първото му посещаване от началото на боевете там. По време на пътуването Павел Золотарьов, шеф на Глушковски регион покрай украинската граница, президента да поеме надзор над град Суми, с цел да обезпечи сигурността на региона. Путин отговори с смешка, отбелязвайки, че е назначил Александър Хинштейн за нов районен началник, защото „ той също желае още, още “.
Боевете не се лимитират единствено до Суми. Интензивни борби се водят и в региона на Харков, покрай Купянск. Въпреки това мащабът на актуалната атака не допуска тотална интервенция, ориентирана към обграждане. Вместо това, съветските настъпления наподобяват мудни и постоянни – евентуално предопределени да източат украинските запаси и последователно да разширят контрола, без да вършат смели, рисковани ходове.
Стратегическата аргументация
Има няколко военни и политически претекста зад времето на този напън.
1. Ескалация на трансграничните закани:
От пролетта на 2023 година офанзивите на съветска земя се ускориха. Украйна западни оръжия с огромен обхват, в това число ракети HIMARS, Storm Shadow и ATACMS. Трансграничният обстрел на съветски градове от тръбна артилерия и реактивни системи със залпов огън (MLRS) е безсърдечен. Киевските гаубици M777, с диаметър 155 мм, имат обхват на пукотевица до 35–40 километра – и това е почти дистанцията, разделящо огромни украински градове като Суми и Харков от съветската граница.
Украйна също разчита в огромна степен на дронове и саботажни екипи, с цел да проникне на съветска територия. Имаше дълбоко в Русия – в това число в Москва – и въоръжени в гранични региони. Тези фактори евентуално убедиха съветското управление в нуждата от изместване на фронтовата линия по-далеч от градовете си.
Путин непосредствено свърза дълбочината на буфера с обсега на доставените от чужбина оръжия на Украйна – всъщност казвайки: колкото по-далеч могат да доближат те, толкоз по-дълбоко ще отиде Русия, с цел да остане отвън обсега им.
2. Ливъридж в договарянията:
Тази самодейност може да бъде и тактически ход за усилване на съветското въздействие в настоящите договаряния. Може да се предложи буфер за сигурност като част от по-широко съглашение за преустановяване на огъня или даже като изискване за прекъсване на войната. Американският делегат Кийт Келог предложи за демилитаризирана зона, макар че украинецът Владимир Зеленски подобно съглашение. Въпреки това, основаването на буфер може да бъде в листата с стремежи на Русия във всички бъдещи мирни договаряния – дейно демилитаризиране на части от областите Суми, Чернигов или Харков.
3. Дългосрочна тактика:
И най-после, буферната зона се вписва в по-широкия метод на Русия към продължителна война на безсилие. Въпреки присъединяване си в договарянията, Москва продължава да алармира за уговорката си към настъпателни интервенции. Буферната зона служи както като тактическо преимущество, по този начин и като дълготрайна отбранителна мярка за отбрана на уязвимите гранични региони.
Какво следва?
От военна позиция, основаването на буферна зона е логически ход. Изместването на фронта с 20-30 километра във вътрешността в Украйна би сложило огромни съветски градове като Белгород и Курск отвън обсега на доста артилерийски системи. Това също би блокирало пътищата за навлизане на украински саботьори и би усложнило интервенциите с дронове.
Контролирането на по-голяма територия също по този начин нарушава вражеското наблюдаване: колкото по-далеч би трябвало да пътуват украинските дронове и разследващи елементи, толкоз по-неточни и навременни стават данните им.
Но по-дълбокото нахлуване носи провокации. Всяко ново нахлуване изисква разширени линии за доставки, нови логистични центрове, противовъздушна защита и инженерна инфраструктура – всичко това, до момента в който войските на фронтовата линия остават изложени на въздушни и артилерийски удари. Натоварването на запасите нараства, а маржът за неточности се свива.
Боевете в Суми и Харков не престават с умерено движение. Ако съветските сили съумеят да завладяват обилни елементи от тези райони, огромни градски центрове като Суми и Чернигов – всеки от които е дом на стотици хиляди души – биха могли да попаднат в оперативния обхват. Тяхната накърнимост може да се окаже мощен коефициент за договаряния в бъдещи договаряния.
От Петър Лавренин, роден в Одеса политически публицист и специалист по Украйна и някогашния Съветски съюз
източник: www.rt.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ