Будва е най-оживеният и шумен черногорски курорт. Донякъде ми напомни

Будва е най-оживеният и гръмък черногорски курорт. Донякъде ми подсети за нашето Черноморие с множеството сергии по крайбрежната улица, барачките за палачинки, кафенетата и тълпите с съветски туристи. Но единствено до такава степен. Както по цялото Адриатическо крайбрежие, по този начин и тук, големите бетонни градежи не са на респект, а всяко свободно пространство, вместо с отпадъци, е изпълнено с обилна растителност. В края на пешеходната алея, балканската курортна атмосфера дефинитивно се изпарява, с цел да даде път на венецианското великолепие. Отново сме пред вратите на античен и изцяло непокътнат град – Старата Будва. Нейното сърце е в миналото непристъпната крепост, превърната през днешния ден в открит спектакъл. Крепостните й стени се мият от морето, а от тях се открива прелестна панорама към като че ли изсечения от божията ръка остров „ Св. Никола ”. На него се намират три от малцината пясъчни плажове по Адриатическото крайбрежие, ботаническа градина, девствена борова гора и даже диви животни. Има план островът да се трансформира в „ Монте Карло на Балканите ” – с първокласни хотели и казина, само че към този момент към момента пази непокътната си природа.

Отвън крепостните стени на остарялата Будва се нижат крайбрежни заведения и относително огромен, за тукашните разбирания, скалист плаж. Въпреки мрачното, съвсем буреносно време той е изненадващо претъпкан. След него крайбрежната алея се стеснява, само че става неустоимо сантиментална с чудноватите си скали, в които се разрушават вълните и статуята на изящната танцьорка, която като че ли чака своя обичан да се върне от далечните морета.

Втора точка от проекта ни през този ден бе остров „ Свети Стефан ”. Някогашното рибарско селце е превърнато в най-луксозния курорт на Черна гора. Старинната му архитектура обаче е напълно непокътната, дружно с трите църкви и крепостта. Доскоро островът е можел да се посещава против такса от няколко евро, само че откогато има нов притежател, достъпът до него е стеснен. Но даже гледан от селото или от Виа Адриатика, островът е обаятелен, а красивите паркове към него, оферират чудесна опция за разходка. Преобладават маслиновите дръвчета с причудливи, като че ли изплетени като черга стволове и сребристи листа.

По-нататък парковата алея прави огромен завой и след него се открива огромен, само че уединен плаж от удивителни червени камъчета. Такива не срещнах на никое място другаде по Адриатическото крайбрежие. Дървените шезлонги са събрани и по всичко проличава, че посетителите на първокласния курорт са малко на брой или нямат предпочитание да плажуват в този тъмен септемврийски ден. Това беше добре пристигнало за нас, тъй като можехме без терзания да се пошляем по плажа и даже да измокрим обувките си от една придошла вълна. Усещахме обаче, че очите на защитата, която стоеше спотаена из целия парк, зорко ни следи.

Най-накрая небето притъмня дотолкоз, че здравият ни разсъдък към този момент настояваше да се връщаме към колата, която беше надалеч зад бариерите на комплекса. Това беше третият ни, само че финален ден в Черна гора. От на следващия ден през нас хубостите си щеше да разкрие Хърватска.

Продължава: Ви(в)а Адриатика I: Към заветната целПродължава: Ви(в)а Адриатика – II: Бока Которска