Будизмът е една много интересна религия, макар и мнозина да

Будизмът е една доста забавна вяра, въпреки и мнозина да приказват повече за философия. Умението да достигнете абсолютния покой и надзор над душата и тялото, да осъзнавате протичащото се, само че в същото време да се носите по течението, това са единствено част от вселенските закони на едно от най-вълнуващите придвижвания към този миг. Будистите са особени хора, които по една или друга причина не се обръщат към света, а търсят пътя към себе си, освен благодарение на медитация, само че с каляването на душата и тялото. За мнозина всичко това може да се счита за полуда, само че тази вяра в никакъв случай не е изневерила на почитателите си и тези, които са тръгнали към дългия път, рядко се връщат назад.

Необходимо е да отровите душата си с малко повече материални богатства, с цел да осъзнаете, че в никакъв случай не сте имали потребност от тях и да потърсите по-красив и преклонен живот. Има единствено един проблем в прокламирането на тази идеология – Далай Лама постоянно е разполагал с една извънредно сполучлива и кръвожадна войска от монголски бойци, които в името на религията са подготвени да нарушат някои от най-жестоките космополитен закони, предлагайки на историците доста храна за размисъл. Наричат се „ Свещеният кръстоносен поход на Будизма “ и са част от най-страховитите бойци, носещи това ДНК на тогавашните войни на Чингис хан. Сред кръстоносците в името на тази философска вяра, получаваме опция да се срещнем с един изключително трогателен военачалник – Сонам Раптен.

Той е роден в малко селце на запад от Тибетското плато, най-вероятно проплаква към 1595 година, само че това не е несъмнено, тъй като архивите стартират да отразяват неговата персона малко по-късно. На 8-годишна възраст Сонам отпътува в манастира Дрепунг – повода най-вероятно е, че неговите родители не могат да го гледат, а манастирът дава богат набор от средства, нужни на едно дете. Там Раптен трябвало да се научи на всички порядки, които будистките монаси съблюдават, само че откакто отпътува, в никакъв случай не прави крачката обратно и се отдава на тази вяра. Въпросният манастир е прочут като квартирата на Гелуг – Жълтата шапка. Това е известно учебно заведение за будисти. Странно е да повярваме, че една от най-смирените религии е имала войска, само че се оказва, че когато се е наложило, каменните лица на будистите могат да се трансфорат в нещо друго – много по-страшно.

Освен философия и просвета за света, послушниците изучавали редица бойни изкуства, а с помощта на здравия дух, те можели да реализират доста на бойното поле и умения като скорост, техника и познание за покосяването на съперника с най-малък брой удари – това са дежурните предмети за проучване. Именно в тези среди Сонам се оказва извънредно скъп кадър, а манастирът го обича до степен, в която отхвърля да го освободи. По това време се среща и с четвъртия Далай Лама – по-технически аргументи и вярно преброяване е вторият с такава купа, само че будистите считат, че е публично четвърти, тъй като монголският кхан е решил да осинови тази купа за себе си. В превод „ Далай Лама “ значи „ Океан от мъдрост “.

Поклонниците на Жълтата шапка имали благосклонност към концепцията и бързо преписали, че кханът би трябвало да бъде и Далай Лама, затова виждате от кое място тъкмо идва леката смяна в цифрите. След като Сонам получава достойнството да се запознае с Далай Лама и механически кханът на Монголия, той получава правото да бъде нещо като персонален помощник, изпълнявайки най-различни задания. За младото момче, това би трябвало да се счита за особена чест, само че има една детайлност – такава в действителност би имало, само че единствено в спокойно време, а 4-я Далай Лама нямал никакви планове да прекара живота си по този начин, освен това по правилата на Будизма.

Тук би трябвало да приемем, че Тибетската империя към този момент е разпокъсана на дребни части и откакто няма персона или провидение, което да ги сплотява, множеството фракции влизат в толкоз вътрешни спорове, че външна офанзива даже не може да обърка главните им проекти. Според някои архиви, тези спорове траяли към 600 години. Две от най-силните провинции през 1600 година са Тсанг и Ю. По това време Сонам и Далай Лама се намират в провинцията Ю. В провинцията Тсанг също има държател, който дава отговор за будистите на Бялата шапка и както се досещаме, същият въобще не харесва Далай Лама.

Причината е, че въпросният имал доста другарски връзки с монголците. Другата причина за възможната експанзия идва от обстоятелството, че владетелят на Тсанг – Карма Тенкйонг считал, че Далай Лама го е проклел, тъй като същият постоянно страдал от най-различни болести. Въпреки огромните разправии, някогашната империя въпреки всичко постигала някаква форма на мир и тогава, когато минимум се чака, Далай Лама умира, освен това на 28-годишна възраст, ненадейно и оставя владетелят на Тсанг в патова обстановка. След като няма различен избор, взема решение да вземе властта и изпраща армиите си към провинция Ю, за малко време съумява да смаже съперника, да изколи стотици монаси и цивилни, а по-късно изгаря домове и къщи до земята, като разрешава на бойците да разграбят и манастира Дрепунг.

Онези благородни фамилии, които не приемали вярата на Бялата шапка, бързо се разделяли с благосъстоянието и земите си. Настъпва и насилствената смяна на храма на Жълтата шапка. Всеки съперник е бил убиван, а най-сетне новият държател Тенкйонг открива новото Тибетско кралство и не разрешава тялото на Далай Лама да се слага в позата си за прераждане. Сонам Раптен най-сетне е свикан да пристигна в столицата Тсанг, да се показа на Карма и по-късно да даде откуп за живота си под формата на 300 златни монети. Това е била последната капка самообладание и Раптен взема решение, че е време да покаже какво е научил толкоз време в шаолинските манастири.

Същият е към този момент един от монасите на най-голям пост и един от дребното оживели представители на Жълтата шапка. Докато той е жив, всичко може да се възвърне, а тази отговорност не трябва да се изкупува. Сонам съумява да избяга от стражата, която го води към провинция Тсанг и бързо стартира да търси душата на Далай Лама и нейното прераждане – при положение, че не сте осведомени, когато водачът почине, той не се погребва, а се оставя в специфична поза пред храма, като в посоката, в която се обръща след 1-2 дни е и посоката, в която би трябвало да търсят душата му. Търсенето не е изключително лесна работа, монахът е преследван от сътрудници на Тсанг и влиза в територия, в която се води една от най-тежките цивилен войни – монголската.

Не е ясно какъв брой тъкмо време е издирвал преродения Далай Лама, само че е покрил сериозна територия, срещайки се със фамилии, пробвайки да открие новото прераждане. Най-накрая съумява да откри момче на име Нгаванг Лобзанг Гятсо. 2-годишното момче устоя изпитите, които всеки духовник би трябвало да направи, с цел да е сигурен, че душата е на неговия океан от мъдрост. След като се прекланя, стартира неговото образование и го вкарва във великите науки и философия. Пази го в загадка, тъй като не желае да притегли вниманието на новия държател. Понеже се намирал в неутрална територия и никой не го преследва – към момента – Сонам взема решение да рекрутира и притегли някои монголски войни за идеята на Жълтата шапка.

Маскира ги като поклонници и дружно с тях се промъква покрай покрайнините на град Лхаса. През 1621 година Сонам Раптен не се завръща в Тибет с новия Далай Лама, той влиза с цялата Монголска войска. Добрата новина бързо се разнася и мнозина са подготвени да отхвърлят ръководството на Карма, който също разполагал по това време с войска от близо 10 000 индивида. Достигайки манастира Дрепунг, момчето е оповестено за 5-я Далай Лама още същата година. Сонам е единствено на 27 години, само че към този момент знае, че има една нова и доста сериозна задача – да съкруши провинция Ю освен това с всички сили благословията на Далай Лама. За нея се постанова да изчака още 2 години, до момента в който момчето не стане най-малко на 4 години. В идващите 36 години Сонам ще бъде главен консултант, само че също по този начин и началник на цялото придвижване. Съпротивата също не спяла, будистите от Бялата шапка не признават новия водач, дори се сплотяват и са подготвени да се разправят с него. Привлечени са владетелите на Чогхту, Лигдан и Бери.

За да се улесни малко повече задачата, противниковата секта отвлича бащата на дребното момче. Родителят умира в пандиза Тсанг, а тялото е нарязано и хвърлено отвън замъка. Сонам изпраща шпиони, които да приберат тялото и да го погребат. За да не станат други неточности, останалата част от фамилията е прибрана в манастира и остава там,  до момента в който не дойдат по-добри времена. Сонам към този момент знаел, че няма по какъв начин да има дипломация и потърсил помощта на кхан Гушри – един от най-жестоките монголски войни по това време. Същият не бил в по-различна обстановка от тази на будистите, в Монголската революция всички водят война точно против него. А новината, че Далай Лама се е преродил точно в Монголия, можела единствено да го зарадва, въпреки всичко той е доста сериозен обожател на  Жълтата шапка.

Този път е ред на бранителите да атакуват и не очаквали втора покана, вместо да посрещат войските от Тсанг пред портите си,  първо почнали да търсят всички тибетски благородници и селяни, които могат да се причислят към армията на Гушри. Той дошъл с една от най-елитните бойни обединения, които минавали концепцията на войска – те били убийци, подготвени да се спуснат като лудо куче против господарите си. През 1637 година Чогхту е прегазен и оживелите отхвърлят да продължат сражението, идната стъпка е неутрализирането на армията Лигдан, като техният военачалник умира от дребна шарка. Това е неприятна вест, тъй като скоро се прокрадва мисълта за клетва от самия Далай Лама. С тях даже не се влиза в борба – известието от Далай Лама е признато и всички се разоръжават и се прибират.

Гушри и Бери към този момент нямали особена мотивация, а и монголците идвали с впечатляващо обобщение, когато става въпрос за сражения. Генералите са екзекутирани и монголците не престават до Тсанг, с цел да сложат завършек на огромната сага. Макар и самият Далай Лама да не е склонен с воденето на военни дейности, Сонам имал правото да употребява армията по своя лична преценка. В столицата се оказва, че замъкът е изместен високо в планините. Промяната на точката за стълкновение е и повода за закъснение за осъществяване на една по-красива екзекуция. Раптен употребява дребен отряд от монаси и монголски бойци, с които да направи заход и да улови Карма.

Екзекутиран е и тялото му е хвърлено в реката, с цел да стигне до съгражданите в подножието на столицата. След като Далай Лама става формален водач на цялостен Тибет, Сонам Раптен и Гушри вземат решение да повдигнат нов замък единствено за него. Сонам става основен консултант и поставя основата на будистката вяра и конструкция, която познаваме и до през днешния ден. Покръства редица монголци под името на Жълтата шапка. Впрочем Раптен прави същото, което е сторено и на него, убива водачът на Бялата шапка, като го трови с дребна шарка, по-късно изгаря двореца и не разрешава тялото да бъде сложено за прераждане, като пепелта му е пусната в реката.

След това Далай Лама написа към 27 книги, които могат да бъдат открити в неговата библиотека и до през днешния ден. Среща се с китайския император от династията Цин, като китайците ще го запишат в своите архиви под формата на „ Великият 5-и “. Оказва се, че китайските архиви са и едни от най-точните, тъй като могат да се проследят всички Далай Лама от 1600 година до този миг. Това е и последната съпротива в Тибет, която слага под неспокойствие цялата история, по-късно идва време на Китай и през днешния ден Тибет остава едно доста малко царство, без своя водач.

Снимки: Wikipedia