Докато... не дошли селяндурите
“Будителят не е интелектуалец по европейски образец”, вика президентът.
Ако не бях със мемоари от близкото минало, щях да се дръзвам доста. Но като чуя сходно нещо и свят ми се извива и неприятно ми става от дежа вюта.
За вас не знам, само че аз помня култа към селянина. Към работническия генезис. Когато бях дете, учителката в учебно заведение ни попита какво работят родителите ни. Дойде моят ред и споделих: Татко ми е хладилен механик, а мама – балерина.
На това учителката сподели: “Значи у вас единствено един човек работи, тъй като балерина не е същинска работа”.
В обществото бе построен фетиш към плочкаджията. Това татко ти да е плочкаджия беше най-великото.
А пък моят татко, който е ходил на учебно заведение през 50-те, ми е разказвал лъжите, които са учили по това време – да вземем за пример, че руснаци са изобретили парния локомотив, електричеството и телефона.
Но забележете, тези руснаци били непроменяемо крепостни селяни. Защото кой различен, извинете, би могъл да изобрети локомотива с изключение на някой здрав селяндур с кенеф на другия завършек на двора.
Всъщност, в случай че прочетете великите, витиевати мемоари на Константин Зидаров – цигулар, ръководител на българските лютиери и същински будител, ще разберете, че българинът в интервала на “буржоазна България” в неговата културна еднаквост е обожавал както националните си съкровища – национална музика, поети, художници, по този начин и всички европейски културни въздействия.
Дори простите хора без обучение са се тресели от неспокойствие при споменаването на опера, симфония и са се тълпели да чуят учебния оркестър или читалищните прояви.
Образованите хора са се гордеели, в случай че са можели да завършат в Европа и след това са разпространявали познания и опит из страната.
Да си част от културна Европа е било горделивост за българите и те са се стремели по всякакъв начин това да стане след Освобождението. И жители, и селяни.
Докато не идват селяндурите на власт.
Та, човеко с потник и джапанки. Мило, алено баце.
Не ни неистини по тоя метод, по който кръвта ми се смръзва. Европа и европейските полезности са били постоянно с нас, просто сме били лишени и лимитирани дълги години. И отново, макар компликациите и изоставането, сме тичали стремително към вратите на европейския ни дом.
Докато… не пристигнали селяндурите.
* Mediapool разгласява коментара на Елисавета Белобрадова (Letiashtata Kozzila Erato) от профила ѝ във Facebook.
Ако не бях със мемоари от близкото минало, щях да се дръзвам доста. Но като чуя сходно нещо и свят ми се извива и неприятно ми става от дежа вюта.
За вас не знам, само че аз помня култа към селянина. Към работническия генезис. Когато бях дете, учителката в учебно заведение ни попита какво работят родителите ни. Дойде моят ред и споделих: Татко ми е хладилен механик, а мама – балерина.
На това учителката сподели: “Значи у вас единствено един човек работи, тъй като балерина не е същинска работа”.
В обществото бе построен фетиш към плочкаджията. Това татко ти да е плочкаджия беше най-великото.
А пък моят татко, който е ходил на учебно заведение през 50-те, ми е разказвал лъжите, които са учили по това време – да вземем за пример, че руснаци са изобретили парния локомотив, електричеството и телефона.
Но забележете, тези руснаци били непроменяемо крепостни селяни. Защото кой различен, извинете, би могъл да изобрети локомотива с изключение на някой здрав селяндур с кенеф на другия завършек на двора.
Всъщност, в случай че прочетете великите, витиевати мемоари на Константин Зидаров – цигулар, ръководител на българските лютиери и същински будител, ще разберете, че българинът в интервала на “буржоазна България” в неговата културна еднаквост е обожавал както националните си съкровища – национална музика, поети, художници, по този начин и всички европейски културни въздействия.
Дори простите хора без обучение са се тресели от неспокойствие при споменаването на опера, симфония и са се тълпели да чуят учебния оркестър или читалищните прояви.
Образованите хора са се гордеели, в случай че са можели да завършат в Европа и след това са разпространявали познания и опит из страната.
Да си част от културна Европа е било горделивост за българите и те са се стремели по всякакъв начин това да стане след Освобождението. И жители, и селяни.
Докато не идват селяндурите на власт.
Та, човеко с потник и джапанки. Мило, алено баце.
Не ни неистини по тоя метод, по който кръвта ми се смръзва. Европа и европейските полезности са били постоянно с нас, просто сме били лишени и лимитирани дълги години. И отново, макар компликациите и изоставането, сме тичали стремително към вратите на европейския ни дом.
Докато… не пристигнали селяндурите.
* Mediapool разгласява коментара на Елисавета Белобрадова (Letiashtata Kozzila Erato) от профила ѝ във Facebook.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ