Пловдивчанин възкреси Левски за Фейсбук поколението
Будителят на годината Стефан Пеев сътвори неповторим цифров шрифт от почерка на Апостола на свободата
Пловдивчанинът Стефан Пеев взема решение през 2014 година да сътвори цифров шрифт, учреден на почерка на Васил Левски. Нито един от великите българи до тогава не е обезсмъртяван по този метод. Преди това руснаци, сърби, британци и германци са трансформирали за ежедневна приложимост на компютъра почерците на своите любимци - Пушкин, Фройд, Шекспир, Айнщайн и Караджич. През 2021-ва Стефан Пеев е разгласен за будител в състезанието „ Будител на годината”. Бил сюрпризиран, когато при започване на октомври му се обадила Ива Дойчинова от Българското национално радио и му споделила, че е всред 10-те номинирани в тазгодишния конкурс, а предложенията били над 130.
Стефан Пеев
Да превърнеш неповторимия почерк на Левски в нещо, което да се употребява всеки ден е сложна и много рискова работа. Неслучайно нормално всеки опит за основаване на филм за Апостола се трансформира в неуспех. За българите Левски е светец и не е ясно по какъв начин сходна стъпка може да се разтълкува от хората. Няма нищо съответно, което да е насочило Стефан Пеев към тази концепция. Всичко стартира интуитивно през 2014-а.
„ Аз настоявах, че би трябвало да работим в региона на нашата историческа типография. Имах взор какво се прави на Запад в региона, какво е направено в Русия и даже в прилежаща Сърбия и къде изоставаме фрапантно. Реших, че в случай че пускам сходен план, това би трябвало да е с историческа персона от огромен калибър”, изясни филологът Пеев. Още тогава имал хрумвания да цифровизира почерците на Йордан Йовков, Иван Вазов и даже Димитър Димов.
Левски обаче е друга галактика. „ Признавам - имах огромен боязън, до момента в който работих по плана. Страхът бе, че обществото можеше да го отхвърли - можеше да ме разгласят за човек, протегнал ръка на една свята персона. Със свито сърце започнах да работя по този проект”, споделя Стефан Пеев.
Екипът показва шрифта пред необятна аудитория
Проектът по шрифта за Левски почнал през 2014 година. През последните две години пловдивчанинът получава поддръжка от националната картова и платежна система, която застават твърдо зад плана. Среща голям интерес при представянето на плана си пред българите. Това го изненадва.
Шрифтът се популяризира посредством уеб страницата на Националната картова и платежна система, където има обособена страница. Там може да кандидатства за приемането на шрифта с безвъзмезден лиценз. Той не може да се употребява за несъответствуващи цели - това е единственото условие.
Всички считат, че шрифтът е създаван по тефтерчето на Левски. То обаче не е източникът му. Когато се работи по подобен план, човек би трябвало да се опре на тези документи, които показват неповторимостта на почерка. А в бележниците човек написа повърхностно и концепцията е, че никой различен няма чете написаното. Пише се бързо, нарушена е ритмиката на почерка. Източникът за цифровия шрифт са писма на Апостола, които е изпращал до революционните комитети. Левски има доста характерен почерк.
Темата за смяната в ръкописния почерк у нас от времето на отец Паисий до през днешния ден към момента не е изследвана. „ Ние не знаем по какъв метод сме минали до актуалното ръкописно писмо. „ Огромна е разликата в писането от времето на Софроний Врачански и в този момент. Тогава към момента са си служили с църковнославянско писмо. При стенография се вплитат нови детайли, само че те са по-близо до църковнославянската форма”, напомня Стефан Пеев. Съвременното писмо е повлияно от развиването му в прилежаща Гърция и Западна Европа. Това са образците, които следваме. Русия също употребява Западна Европа и Гърция. Английският формат за ръкописен почерк става водещ в света през 17. и 18. век. А през епохата на Възраждането гръцкото въздействие е не по-малко мощно от съветското въздействие. Гръцкият е бил интернационален език на Балканите. Затова оказва въздействие в основаването на ръкописното писане.
С Маргарита Дончева поели уговорката да създадат книга, която да изясни развиването на ръкописния почерк у нас през 18. и 19. век. Тя ще е подготвена някъде през ноември следващата година. Проектът Левски е част от историческата типография. „ Това в действителност липсва в днешния актуален печатен живот на българина. Става дума за възобновяване на исторически съществували почерци от разнообразни исторически столетия, само че и от далечното минало и възобновяване на печатни шрифтове, които са съществували към този момент. Такъв е шрифтът на първия български вестник - „ Български орел” от доктор Иван Богоров”, споделя Пеев.
Апостола писал с грижливост и топлота
Графологът Маргарита Дончева написа за почерка на Левски в брой 3 на списание „ Полиграфия” за 2021 година. Там тя проучва почерка му дружно с този на Хаджи Димитър, Антим Първи, даскал Ботьо Петков… Тя написа следното:
„ Писмата на Левски се отличават с висока степен на непорочност - няма неволни накапвания с мастило, нито инцидентно почерняне на избрани букви. Тази хигиена също на почерка разкрива неговата грижливост и топлота. Междуредовите дистанции нормално са огромни и улесняват четенето и надлежността. Чистотата на писмото е и чистотата на познанието. Една от най-интересните характерности в почерка му е слагането на акценти в писмената картина. Цялата страница получава характерен темп от редове с артистични моменти. Писмото не наподобява скучно и монотонно, а като едно цяло. Долните дължини на буквите от време на време са прекомерно огромни, което разкрива подвиг и жертвоготовност - от време на време стигащи до крайности, както и несъобразяване с наложеното статукво и предпочитание за смяна. Голяма разлика в размера сред обособените букви демонстрира драматизъм на характера и лидерски качества”.
Пловдивчанинът Стефан Пеев взема решение през 2014 година да сътвори цифров шрифт, учреден на почерка на Васил Левски. Нито един от великите българи до тогава не е обезсмъртяван по този метод. Преди това руснаци, сърби, британци и германци са трансформирали за ежедневна приложимост на компютъра почерците на своите любимци - Пушкин, Фройд, Шекспир, Айнщайн и Караджич. През 2021-ва Стефан Пеев е разгласен за будител в състезанието „ Будител на годината”. Бил сюрпризиран, когато при започване на октомври му се обадила Ива Дойчинова от Българското национално радио и му споделила, че е всред 10-те номинирани в тазгодишния конкурс, а предложенията били над 130.
Стефан Пеев
Да превърнеш неповторимия почерк на Левски в нещо, което да се употребява всеки ден е сложна и много рискова работа. Неслучайно нормално всеки опит за основаване на филм за Апостола се трансформира в неуспех. За българите Левски е светец и не е ясно по какъв начин сходна стъпка може да се разтълкува от хората. Няма нищо съответно, което да е насочило Стефан Пеев към тази концепция. Всичко стартира интуитивно през 2014-а.
„ Аз настоявах, че би трябвало да работим в региона на нашата историческа типография. Имах взор какво се прави на Запад в региона, какво е направено в Русия и даже в прилежаща Сърбия и къде изоставаме фрапантно. Реших, че в случай че пускам сходен план, това би трябвало да е с историческа персона от огромен калибър”, изясни филологът Пеев. Още тогава имал хрумвания да цифровизира почерците на Йордан Йовков, Иван Вазов и даже Димитър Димов.
Левски обаче е друга галактика. „ Признавам - имах огромен боязън, до момента в който работих по плана. Страхът бе, че обществото можеше да го отхвърли - можеше да ме разгласят за човек, протегнал ръка на една свята персона. Със свито сърце започнах да работя по този проект”, споделя Стефан Пеев.
Екипът показва шрифта пред необятна аудитория
Проектът по шрифта за Левски почнал през 2014 година. През последните две години пловдивчанинът получава поддръжка от националната картова и платежна система, която застават твърдо зад плана. Среща голям интерес при представянето на плана си пред българите. Това го изненадва.
Шрифтът се популяризира посредством уеб страницата на Националната картова и платежна система, където има обособена страница. Там може да кандидатства за приемането на шрифта с безвъзмезден лиценз. Той не може да се употребява за несъответствуващи цели - това е единственото условие.
Всички считат, че шрифтът е създаван по тефтерчето на Левски. То обаче не е източникът му. Когато се работи по подобен план, човек би трябвало да се опре на тези документи, които показват неповторимостта на почерка. А в бележниците човек написа повърхностно и концепцията е, че никой различен няма чете написаното. Пише се бързо, нарушена е ритмиката на почерка. Източникът за цифровия шрифт са писма на Апостола, които е изпращал до революционните комитети. Левски има доста характерен почерк.
Темата за смяната в ръкописния почерк у нас от времето на отец Паисий до през днешния ден към момента не е изследвана. „ Ние не знаем по какъв метод сме минали до актуалното ръкописно писмо. „ Огромна е разликата в писането от времето на Софроний Врачански и в този момент. Тогава към момента са си служили с църковнославянско писмо. При стенография се вплитат нови детайли, само че те са по-близо до църковнославянската форма”, напомня Стефан Пеев. Съвременното писмо е повлияно от развиването му в прилежаща Гърция и Западна Европа. Това са образците, които следваме. Русия също употребява Западна Европа и Гърция. Английският формат за ръкописен почерк става водещ в света през 17. и 18. век. А през епохата на Възраждането гръцкото въздействие е не по-малко мощно от съветското въздействие. Гръцкият е бил интернационален език на Балканите. Затова оказва въздействие в основаването на ръкописното писане.
С Маргарита Дончева поели уговорката да създадат книга, която да изясни развиването на ръкописния почерк у нас през 18. и 19. век. Тя ще е подготвена някъде през ноември следващата година. Проектът Левски е част от историческата типография. „ Това в действителност липсва в днешния актуален печатен живот на българина. Става дума за възобновяване на исторически съществували почерци от разнообразни исторически столетия, само че и от далечното минало и възобновяване на печатни шрифтове, които са съществували към този момент. Такъв е шрифтът на първия български вестник - „ Български орел” от доктор Иван Богоров”, споделя Пеев.
Апостола писал с грижливост и топлота
Графологът Маргарита Дончева написа за почерка на Левски в брой 3 на списание „ Полиграфия” за 2021 година. Там тя проучва почерка му дружно с този на Хаджи Димитър, Антим Първи, даскал Ботьо Петков… Тя написа следното:
„ Писмата на Левски се отличават с висока степен на непорочност - няма неволни накапвания с мастило, нито инцидентно почерняне на избрани букви. Тази хигиена също на почерка разкрива неговата грижливост и топлота. Междуредовите дистанции нормално са огромни и улесняват четенето и надлежността. Чистотата на писмото е и чистотата на познанието. Една от най-интересните характерности в почерка му е слагането на акценти в писмената картина. Цялата страница получава характерен темп от редове с артистични моменти. Писмото не наподобява скучно и монотонно, а като едно цяло. Долните дължини на буквите от време на време са прекомерно огромни, което разкрива подвиг и жертвоготовност - от време на време стигащи до крайности, както и несъобразяване с наложеното статукво и предпочитание за смяна. Голяма разлика в размера сред обособените букви демонстрира драматизъм на характера и лидерски качества”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ