Отмъщението на царица Будика
Будика (лат. Боадицея) била брачна половинка на вожда (тигерн) Прасутаг на келтското племени ицени, което в края на І век обитавало земите на днешното графство Норфолк в Източна Англия.
Ицените успявали да запазят една сравнителна самостоятелност – преценявайки, че нямат задоволително сили за опозиция, те се включили към римляните като съдружници, когато през 43 година император Клавдий превзел по-голямата част от Британия.
Прасутаг бил по-възрастен от жена си и живял дълго. Когато почувствал, че умира, той завещал престола на двете си дъщери и на римския император като съвладетели. Практика на римляните била да оставят независимостта на съюзните си племена, при изискване, че престолът е наследен на императора. По този метод, да вземем за пример, към Рим били присъединени провинциите Витиния и Галатия.
С ицените обаче зародил проблем, тъй като римските закони разрешавали заместничество единствено по мъжка линия. Затова всички опити на Прасутаг да задържи фамилията си на трона били напразни. След гибелта му неговото царство било анексирано, земите иззети, а имуществото – разказано. Фактически, аристокрацията измежду ицените била изравнена с робите.
Историкът Тацит споделя, че царицата Будика била обществено бита с бич, а двете й дъщери – изнасилени.
Така през 61 година, когато шефът на Британия – преторът Гай Светоний Паулин, заминал на поход към остров Англси, с цел да потуши протест, ицените, подкрепяни от триновантите и още доста келтски племена, се вдигнали на въстание. Римският историк Дион Касий пише, че преди да стартира протеста, кралица Будика принесла жертва на Андраста, богинята на успеха, която била нейна настойничка (името Будика на келтски означавало „ победа “).
Първата цел на бунтовниците бил град Камулодун (дн. Колчестър), тогавашна столица на триновантите. Градът бил обсаден, изпратените на помощ от прокуратора Кат Дециний 200 опълченци били избити. Градът паднал и, според археолозите, бил методично подравнен със земята.
Квинт Петиллий Цериал, пълководец на IX легион, се опитал да си върне Камолодун, само че бил разрушен и заставен да избяга чак в Галия (дн. Франция).
Щом научил за въстанието, Гай Светоний бързо тръгнал назад. Неговата цел е била да защити Лондиниум (днешен Лондон), учреден от римляните през 43 г. Но като видял, че няма време да се подготви за защита, решил да напусне града, с цел да избави най-малко тази част от войската, която била с него.
Лондиниум бил оставен на милостта на бунтовниците, които устроили там най-страшното кръвопролитие в историята на Британия. Градът бил опожарен (археологически разкопки на пластове от това време откриват разтопени монети, а самите пластове са покрити с пълен слой пепел) и разграбен. Всички, които не отпътували с легионите, били избити по най-жесток метод. Не били пощадени и келтите от града, тъй като ги считали за предатели и съдружници на римляните. Зверствата били неописуеми – бунтовниците рязали гърдите на дамите и ги пъхали в устата им. Смята се, че в Лондиниум били избити над 70 хиляди души.
Следващият опустошен град бил Веруламиум (дн. Сейнт Олбанс). Тук били изклани около 17 000 души. Никой не мислел да взема пленници. Дион Касий разказва в детайли събитията: елементарните хора били бесени, заколвани, изгаряни живи, набивани на прът и разпъвани на кръстове, а благородниците, изключително дамите, били убивани в най-жестоки мъчения, принасяйки ги в жертва на богинята Андраста.
Също по този начин, в случай че се съди по археологически разкопки, и град Калева Атребатум (дн. Силчестър) бил опустошен от войската на Будика.
В това време Светоний групирал силите си в Западен Мидландс. Откъм фланговете позициите му били предпазени от гора. Силите му наброявали над 10 000 души, измежду които XIV легион, лека пехота от XX легион и доста опълченци. Но силите на Будика били доста по-многобройни: съгласно разнообразни оценки, от 80 000 до 230 000 души.
Тацит написа, че Будика управлявала своята войска от бойна колесница. Тя произнесла тирада, в която молела да я считат не за благородна кралица, която отмъщава за изгубеното си царство – а за елементарна жена, отмъщаваща за отнетата си независимост, за пребитото си тяло и за поруганото непорочие на своите дъщери. Боговете, съгласно нея, били на страната на бунтовниците. Те към този момент били разрушили един легион, другите също щели да бъдат победени. Тя, дамата, била подготвена по-скоро да почине, в сравнение с да живее като робиня. Призовала своя народ също да избра свободата или гибелта.
Римляните противопоставили на многочислените бунтовници военното си умеене. В началото на борбата те стоварили върху келтите цялостен дъжд от своите копия за мятане – пилуми. Онези легионери, които към този момент се били избавили от пилумите, в плътни редици разбивали втората вълна на келтската офанзива. След това се построили в клинове и нападнали келтите.
Неспособни да устоят на натиска, въстаниците побягнали – само че били позволили грешката да затворят пътя за оттегляне със личния си обоз, където били фамилиите им. Там, при обоза, римляните ги настигнали и довършили разгрома им.
Тацит написа, че когато видяла провалянето, Будика взела отрова от бучиниш (тази отрова била известна в Древния свят, с нея бил екзекутиран Сократ).
Според Дион Касий пък, царицата се разболяла след разгрома и скоро умряла. Всички настояват, че погребението й било доста богато.
Скоро след последната борба пристигнали още римски легиони от провинция Горна Германия. Срещу враждебните племена били взети строги ограничения и келтите били принудени да съблюдават мира.
Ще изминат 400 години – и през 448 година келтите ще се молят със сълзи на очи империята да изпрати свои легиони, с цел да ги защитят от нахлуващите варвари. Но тогава самият Рим бил на ръба на пропастта и нямал повече сили да отбрани Британия. Така се менят настроенията на хората и се върти колелото на историята.
