Будейки се посред нощ от поредния кошмар, вероятно се питаме

Будейки се измежду нощ от следващия призрачен сън, евентуално се питаме какъв е смисълът от тези сънища, които по този начин безогледно ни скапват почивката. Чували сме, че работят позитивно на мозъка, тъй като ни избавят от насъбраните отрицателни страсти.

Но в този момент учени от няколко университета стигат до различен извод, изтъкващ нова изгода от неприятните сънища. Според тях, те ни приготвят за живота денем.

След разбор на сънищата на доброволци и на това кои зони от мозъка реагират при тях се открива, че когато изпитваме боязън в съня си, на идващия ден сме доста по-подготвени за стресови обстановки.



Това е по този начин, тъй като областите в мозъка, виновни за управлението на страстите, работят много по-ефективо, когато са били задействани и през нощта. А това дава нова вяра за отриване на способи за справяне с безпокойството.

Учени неотдавна откриха, че за образуването на сънища са виновни избрани райони от мозъка, а други се задействат според от това какво сънуваме. Два са мозъчните участъка, които се задействат, когато изпитваме боязън насън - инсула и цингуларен кортекс.

Когато сме в будно положения, инсулата взе участие в оценката на страстите и се задейства автоматизирано, когато ни е боязън. Кортексът пък има значима роля в подготовката на тялото за двигателни и поведенчески реакции, когато се усещаме под опасност. Така че, когато ни е боязън, без значение насън или нескрито, мозъкът реагира по един и същи метод.



След научни опити е открито и че колкото по-дълго време някой изпитва боязън в съня си, толкоз по-рядко се задействат въпросните зони в мозъка, когато гледа фотоси с принуждение да вземем за пример, написа Science Daily.

Има и една друга научна доктрина, според която мозъкът ни самичък подтиква негативните емоции насън, с цел да се научи по какъв начин да се справя по-добре с тях в действителни обстановки. Така сънищата се трансформират в положителни тренировки за евентуални рискове.