Бучащите води на Триградската река влизат от 42 метра височина,

Бучащите води на Триградската река влизат от 42 метра височина, само че нищо, което те влачат, не излиза от другата страна на пещерата.
Местните плашат децата с тайните в този регион и описват по какъв начин Орфей се спуснал в подземното царство на Хадес, с цел да избави своята Евридика, само че не съумял.
Историята на пещерата Дяволското гърло е обгърната в смразяваща тайнственост.
Стичащата се в недрата на земята Триградска река излиза малко след пещерата, само че повлеченото от водата не се появява в никакъв случай повече.

Въпреки многогодишните изследвания от геолози, спелеолози и други експерти към момента никой не е съумял да наблюдава пътя на реката. Пещерата на километър и половина от село Триград пази страховити секрети, от които биха могли тръпки да те побият.

Преди години при поройни дъждове придошлата вода погълнала близо 500 кубика дървени трупи, складирани на рампа покрай речното корито – нито една тресчица не излязла от другата страна.

При изследванията си спелеолозите са пускали по течението оцветена вода, която излиза след 2 часа. Страховито е и мястото, където водата излиза отдолу под земята, известно измежду локалните като Дирника на дявола.

В предишното триградчани наричали региона към пещерата харлог, което значи клокочеща, бучаща, кипяща дупка. Иначе самата пещера се назовава боаза. До ден сегашен дребните деца в Триград ги плашат, когато са непослушни, че ще ги хвърлят в боаза – т.е. ще изчезнат някъде.

Освен обичайните митове в Триград убеждават, че нощем над скалите се появява хубава жена в бели облекла, която оглеждала и наказвала сластните мъже.

Най-популярната легенда за пещерата е, че Дяволското гърло е входът към подземното царство на Хадес, през който влезнал Орфей – отишъл да измоли бога на подземното царство да му върне обичаната Евридика, починала след захапване от змия.

Хадес склонил, виждайки упоритостта на митичния артист, само че сложил едно-единствено изискване към него – да не поглежда обратно, до момента в който излязат на горната земя. Орфей, не чувайки стъпките на обичаната си, нарушил изискването на Хадес и погледнал обратно. В този момент Евридика изчезнала вечно.

Местните подклаждат мистиката на региона към пещерата и величественото ждрело и с това, че то е осеяно с рядкото цвете силивряк, наричано още безсмъртниче. То изпада в анабиоза – положение на съвсем цялостно, само че обратимо преустановяване на виталната активност.

Всъщност до 1942 година триградчани съвсем нищо не са знаели за пещерата, защото този регион е бил недосегаем. Тогава се прокарва пътят към Триград от Тешел през ждрелото. Дотогава локалните са употребявали пътищата на север от пещерата.

През годините хората се криели в другите пещери при някаква заплаха, даже вкарвали животните си в тях, само че постоянно отбягвали Дяволското гърло – изпитвали боязън и поверие.

Три скални релефа допълват мистиката, която обзема човек при слизане в голямата дупка в недрата на земята. Първо се среща с образувание, наподобяващо дяволска глава. Канарата е покрай входа за гости, малко преди слизането в Бучащата зала.

Следващият скален релеф съставлява фигура на мъж в цялостен растеж в древен жанр. Намира се в голямото пространство, в което пропадат водите на река Триградска.

Изобщо когато човек попадне в недрата на Дяволското гърло, изгубва изцяло визия за действителността и страховитите митове стартират да му се костват напълно вероятни.

Дължината на пещерата е 1 км, а маршрутът за туристи – 350 м. Температурата подземен е към 8 градуса, а рухването на водата вътре основава страховито чувство с звук и невидимо наличие от влагата от водата.

Пещерата се е получила от река, падаща подземен от 42 м височина, образувайки голяма зала, наречена Бучащата. Дължината ѝ е 110 м, ширината – 40, а височината ѝ доближава до 35. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера –
в нея може да се побере катедралата “Св. Александър Невски ”.

В пещерата се влиза през изкуствена изложба с дължина 150 м, през която се доближава до основата на водното течение.
Оттук 301 стъпала нагоре извеждат около подземния водопад през остарелия вход до повърхността. Водопадът подземен се счита за най-високия под земята водопад на Балканския полуостров.

На близо 400 м от входа на Дяволското гърло водите на подземно течащата река се губят в сифон изложба. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него – по 60-метрова изложба подземната река напуща пещерата и излиза още веднъж на повърхността през пещера.

Иначе в региона има над 150 пещери, като 7 са населявани от праисторическия човек. Над село Триград е най-страховитата от тях – Харамийската, в която се влиза единствено с лидер.

Заради страшното име и неразгаданите ѝ секрети хубостта, както и множеството митове в този момент съвсем цялото село съществува около нея с действия като хотелиерство, ресторантьорство, транспорт на туристи, като гидове, пещерняци и екскурзоводи. Само посетителите на пещерата са над 30 хиляди на година.

Пещерата в действителност е отворена за туристите от няколко десетилетия. Първият опит за навлизане в нея е през 1962 година

от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти доближават до Голямата зала на пропастта, след което вършат опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и неналичието на опит осуетяват по-нататъшното навлизане в пропастта.

Мрачната популярност на Дяволското гърло се укрепва и поради гибелта в нея на двама водолази. През 1970 година се организира републиканска пещерна експедиция и се прави опит посредством леководолазна техника да се преодолее сифонната част. 21-годишната Сияна Люцканова и сътрудника ѝ Евстати Йовчев, на 29 година, вършат опит за навлизане в пещерата, влизайки през сифона през Дирника на Дявола.

Те обаче повече не се появяват живи. След няколко дни откриват телата им отвън пещерата. Сега на изхода има сложена плоча в тяхна памет.

Според спелеолозите Дяволското гърло е пропастна пещера, която е образувана в резултат на пропадането на земните пластове. Пещерата е леговище за 4 типа прилепи, които я населяват през другите сезони, измежду които най-голямата колония на Балканите на пещерен дългокрил прилеп.

В пещерата зимува колония от над 35 хиляди пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен лист. Останалите два типа, обитаващи Дяволското гърло – огромният и дребният подковонос, са измежду предпочитаните за запазване за цяла Европа.

Така обгърнатата в мистерии пещера попада в цифрата на най-значимите прилепни убежища в България. Инфо: spomen