btvsport.bg ни среща с едно момиче, което е родено с

btvsport.bg ни среща с едно момиче, което е родено с церебрална парализа, само че има сърце на първенец. Вяра Янева е на 19 години. На игрите на Спешъл Олимпикс при започване на пролетта тя завоюва исторически бронз във фигурното пързаляне.

" Занимавам се с фигурно пързаляне от 6 години, като допреди това смятах, че съм изцяло скарана със спорта и в никакъв случай нищо няма да упражнявам, тъй че може би това е една от най-големите промени настъпвали, в миналото в моя живот ", споделя Вяра, която тренира на пързалката в Зимния замък в София.
Вяра Янева зае трето място на Спешъл Олимпикс в Торино
Вяра още привиква с мисълта, че държи в ръцете си първото отличие в спорта, който я кара да мечтае безгранично.

" За мен беше доста шоково, аз не го осъзнах, до ден сегашен аз не съзнавам каква е цената на това, което съм постигнала и се пробвам към момента да премисля цялото прекарване ", споделя тийнейджърката, която има и други фантазии, отвън леда и кънките – да учи японистика.

Пързалката за Вяра е избавление. И втори дом. Място, на което Вяра открива себе си.

Питам я по какъв начин е разкрила пристрастеността си към фигурното пързаляне?

" Като всички хубави неща в живота – по случайност. Майка ми постоянно посещава пързалката, защото двете ми сестри също упражняват фигурно пързаляне и напълно инцидентно се срещна с моята настояща треньорка ", разкрива фигуристката, която е същински образец за всяко дете с нейното заболяване.

Човекът, който мощно има вяра в момичето, е нейният треньор. И в спорта, и в живота, постоянно ти би трябвало някой, който да ти каже: Давай, ти можеш! Трудно е, само че ще се оправиш! В живота на Вяра този човек се споделя Милена Димитрова.

• Как бихте описали Вяра накратко?

" Много амбициозна, доста упорита, целенасочена. Като разбра, че спортът ѝ се отразява добре, доста съществено отношение към заниманията ", споделя ни треньорът на Вяра. Милена Димитрова работи с момичето от 6 години и е възхитена от нейния дух и непримиримост.

Любовта и вярата. Майчината и тази на един треньор. Те дават кураж на едно 19-годишно момиче да преодолява себе си всеки ден. Кой е постоянно там, когато на Вяра ѝ стане тъмно в душата? Следва простоват, само че отговор от дълбочината на душата:

" Най-сериозната ми поддръжка са моята треньорка и моята майка. "

Връзката сред треньор и играч е доста мощна. Вяра не си показва живота без опеката на Милена Димитрова. Но и Милена Димитрова не би могла да си показа, че ще бъде на пързалката без нейната Вяра.

Питам Вяра каква е Милена, когато двете работят дружно на леда?

„ Със сигурност е строга. Аз считам, че един треньор би трябвало да бъде малко или доста непоколебим, с цел да се получават нещата на леда, само че в същото време доста добра, има метод към всички деца, които упражняват, в това число и към мен и също доста мотивираща “, споделя бронзовата медалистка от Спешъл Олимпикс.

Милена Димитрова среща Вяра за първи път през 2019 година Тогава момиченцето е на 13. От тогава, двете вървят ръка за ръка.

Какви са провокациите, с които Вяра се сблъсква?

„ Има огромни терзания и страхове. Че ще падне, че няма да може да извърши детайлите както би трябвало, че ще се изложи. Първоначално имаше доста най-различни провокации, свързани с това, че хората с интелектуални усложнения не могат да карат кънки на лед, не могат да реализират резултати “, споделя Милена Димитрова.

Вяра има особено обръщение към децата, които страдат от нейното заболяване:

" Колкото и да не им се има вяра, допустимо е да се карат кънки на лед, допустимо е спортът да лекува. "

Едно 19-годишно момиче не стопира да мечтае. И се буди всеки ден с нещо, което ѝ дава смисъл:

" Желанието да стана по-добра, защото в действителност одобрявам това, което върша и се надявам да ходя единствено напред и нагоре. "

Нещо, което да правиш, нещо, което да обичаш и нещо, за което да се надяваш. 19-годишната Вяра е образец, че живота е това, което сме подготвени да вземем от него.

btvsport.bg