Параходът „Радецки се нуждае от ремонт
Btv
Към момента не е ясно обезпечени ли са или не средства от НИМ за тази цел
Параходът реликва „ Радецки " посреща Деня на Ботев и починалите за свободата на България, закотвен наложително на козлодуйския бряг. Поради липса на средства за ремонт той няма право да прави плавания.
Всяка година хиляди се качват на „ Радецки ". Някои даже имат шанса да плават с него. Но щом мостикът на един транспортен съд е заключен, не е положително ситуацията.
Главният монтьор на кораба Валентин Герговски споделя с болежка, че разрешителното за корабоплаване на единствения сходен кораб-музей в Европа е изтекло при започване на април.
„ Корабът трябваше да бъде вдигнат над вода и да му бъде осъществен доков обзор в корабостроителница, какъвто се прави на всеки пет години. Няколко месеца преди крайния период бе подета и дарителска акция за набиране на средства за ремонта. Предишната е била сполучлива ”, споделя Валентин.
„ Историята е най-важното нещо и паметта, която би трябвало всяка един българин да носи в себе си. ”, приканва представителят на акцията Альоша Първанов.
От нужните над 220 хиляди лв. обаче бяха събрани едвам 63 хиляди, а от Националния исторически музей, който е принципал на плавателния съд, към момента изследват къде може да бъде обследвана годността му.
„ Може би е забавно да се знае, този транспортен съд „ Радецки ” е строен в Русенския и главно до момента там са прекосявали неговите съществени прегледи и планови поправки ”, споделя Людмила Дамянова, началник на кораба музей.
От три години обаче Русенската корабостроителница е в неплатежоспособност. Другите два разновидността са Сърбия или Румъния.
„ Тука идват пенсионери, които са събирали стотинки, с цел да го създадем тоя транспортен съд, тука идват деца, които не престават историята, които са бъдещето, и по тази причина считам, че националната реликва би трябвало да се поддържа ”, споделя Валентин Герговски.
На фона на днешната обърканост началото на българския „ Радецки " е било повече от вдъхновяващо. През 1964 година се подема национална акция без аналог в родната история.
„ В която с огромен възторг се включват тогавашните, забележете, милион и двеста хиляди български възпитаници, тогавашни пионери най-вече, и те със личния си труд, събирайки вторични първични материали най-вече, хартия, желязо, билки, събират в действителност голяма сума за изработката на транспортен съд „ Радецки ”, споделя Людмила Дамянова.
Според експертите той е достоверно копие на именития австрийски параход, от който през 1876 година слизат 205 Ботеви четници и целуват козлодуйската земя. И до през днешния ден корабът пази една светиня – мастилницата на капитана Дагоберт Енглендер.
„ Любопитно е, че е бил на възрастта на войводата Ботев – също младеж, единствено на 29 години. Това, което се твърди, е, че той даже е симпатизирал на Ботев и неговата чета. Думите му са - Бог да благослови святото дело, по което сте поели ”, разкрива Людмила Дамянова.
Макар и закотвен, „ Радецки " не стопира да омайва посетителите си.
„ Впечатлява ме, че е непокътнат в този си тип, с тези истински писма и с мастилницата, в този момент ще прегледам и горе палубата. Не знам какви са желанията на страната за този музей, само че би трябвало и тя да е основният спонсор ”, споделя екскурзиантът Росен Шивачев.
А болката на основния монтьор, облечена в думи, звучи по този начин: „ Истината е капитан да го кара и не вързан за брега ”.
Към момента не е ясно обезпечени ли са или не средства за ремонта на „ Радецки ". Отговорът от НИМ е, че са подхванати всички законови дейности по желание на реализатор. Но най-важният въпрос - по кое време параходът-светиня още веднъж ще плава, към този момент остава без отговор.
Към момента не е ясно обезпечени ли са или не средства от НИМ за тази цел
Параходът реликва „ Радецки " посреща Деня на Ботев и починалите за свободата на България, закотвен наложително на козлодуйския бряг. Поради липса на средства за ремонт той няма право да прави плавания.
Всяка година хиляди се качват на „ Радецки ". Някои даже имат шанса да плават с него. Но щом мостикът на един транспортен съд е заключен, не е положително ситуацията.
Главният монтьор на кораба Валентин Герговски споделя с болежка, че разрешителното за корабоплаване на единствения сходен кораб-музей в Европа е изтекло при започване на април.
„ Корабът трябваше да бъде вдигнат над вода и да му бъде осъществен доков обзор в корабостроителница, какъвто се прави на всеки пет години. Няколко месеца преди крайния период бе подета и дарителска акция за набиране на средства за ремонта. Предишната е била сполучлива ”, споделя Валентин.
„ Историята е най-важното нещо и паметта, която би трябвало всяка един българин да носи в себе си. ”, приканва представителят на акцията Альоша Първанов.
От нужните над 220 хиляди лв. обаче бяха събрани едвам 63 хиляди, а от Националния исторически музей, който е принципал на плавателния съд, към момента изследват къде може да бъде обследвана годността му.
„ Може би е забавно да се знае, този транспортен съд „ Радецки ” е строен в Русенския и главно до момента там са прекосявали неговите съществени прегледи и планови поправки ”, споделя Людмила Дамянова, началник на кораба музей.
От три години обаче Русенската корабостроителница е в неплатежоспособност. Другите два разновидността са Сърбия или Румъния.
„ Тука идват пенсионери, които са събирали стотинки, с цел да го създадем тоя транспортен съд, тука идват деца, които не престават историята, които са бъдещето, и по тази причина считам, че националната реликва би трябвало да се поддържа ”, споделя Валентин Герговски.
На фона на днешната обърканост началото на българския „ Радецки " е било повече от вдъхновяващо. През 1964 година се подема национална акция без аналог в родната история.
„ В която с огромен възторг се включват тогавашните, забележете, милион и двеста хиляди български възпитаници, тогавашни пионери най-вече, и те със личния си труд, събирайки вторични първични материали най-вече, хартия, желязо, билки, събират в действителност голяма сума за изработката на транспортен съд „ Радецки ”, споделя Людмила Дамянова.
Според експертите той е достоверно копие на именития австрийски параход, от който през 1876 година слизат 205 Ботеви четници и целуват козлодуйската земя. И до през днешния ден корабът пази една светиня – мастилницата на капитана Дагоберт Енглендер.
„ Любопитно е, че е бил на възрастта на войводата Ботев – също младеж, единствено на 29 години. Това, което се твърди, е, че той даже е симпатизирал на Ботев и неговата чета. Думите му са - Бог да благослови святото дело, по което сте поели ”, разкрива Людмила Дамянова.
Макар и закотвен, „ Радецки " не стопира да омайва посетителите си.
„ Впечатлява ме, че е непокътнат в този си тип, с тези истински писма и с мастилницата, в този момент ще прегледам и горе палубата. Не знам какви са желанията на страната за този музей, само че би трябвало и тя да е основният спонсор ”, споделя екскурзиантът Росен Шивачев.
А болката на основния монтьор, облечена в думи, звучи по този начин: „ Истината е капитан да го кара и не вързан за брега ”.
Към момента не е ясно обезпечени ли са или не средства за ремонта на „ Радецки ". Отговорът от НИМ е, че са подхванати всички законови дейности по желание на реализатор. Но най-важният въпрос - по кое време параходът-светиня още веднъж ще плава, към този момент остава без отговор.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ