БТА На финала на една ужасяващо гореща седмица във Франция,

БТА

На финала на една ужасяващо гореща седмица във Франция, завършила с стихии, една още по-гореща предизборна конкуренция докара до буреносен излаз за президента Еманюел Макрон. Неговата центристка коалиция „ Заедно!” (включваща преименуваната му партия „ Възраждане”, както и партиите „ МоДем” на Франсоа Байру, „ Хоризонти” на някогашния министър председател Едуар Филип и партията „ Да действаме”) реализира най-хубав резултат на втория тур на парламентарните избори, само че този резултат е много надалеч от безспорното болшинство в 577-членното Национално заседание (за което са нужни 289 места). Така се оправдаха прогнозите на социолозите, че Макрон и неговата коалиция ще би трябвало да съжителстват със странни сътрудници в новата петгодишна парламентарна случка.

Според окончателните резултати центристката коалиция на Макрон получава едвам 245 места. Така макар че се класира преди всичко, обединението на Макрон се счита за губещ на втория тур на парламентарния избор. А огромните спечелили са лявата коалиция Нов национален обществен и екологичен съюз със 131 места и най-много крайната десница „ Национален сбор” с 89 депутати.

Друг огромен губещ е консервативната десницата, която взе 64 места. Към тях се прибавят и разнородни по-малки партии, некоалирали се с никого, или депутати, явили се въз основа на предприемчив комитет, които имат общо 48 места, обобщава „ Фигаро”.

Данните демонстрират още, че 53,77 % от гласоподавателите не са отишли да гласоподават, което е с три % повече спрямо втория тур на изборите преди пет години.

Така с втория тур на парламентарния избор се поставя завършек на едно извънредно натоварено откъм избори, само че и откъм ротационно председателство на Европейски Съюз политическо полугодие за Франция. Парламентарните избори в този момент, както и преди този момент президентските, се смятаха за самобитен тест за Макрон, за неговите първи пет години на власт и за плануваните от него нови промени.

И както се вижда, на този тест той се провали.

Сега анализатори дълго време ще търсят аргументите за този крах. А те не са по никакъв начин малко – първо протестното придвижване на „ жълтите жилетки” против плануваните от Макрон през първия му мандат обществени промени, след това двугодишата коронавирус пандемия и локдауните, въведени поради нея, нанесли удар на френското общество и на френската стопанска система, най-после украинската рецесия, провокирала инфлация и понижаване на покупателната дарба.

И не на последно място измежду аргументите са и предизборните обещания в програмата на Макрон за новия му петгодишен президентски мандат, най-много това, че ще има промяна на пенсионната система, че ще се усили възрастта за пенсиониране и че французите ще би трябвало да работят крепко, с цел да финансират другите планувани в програмата обществени ограничения.

И до момента в който анализаторите разясняват аргументите за удара, нанесен на Макрон, неговата коалиция ще се пробва да откри парламентарен сътрудник за реализиране на някакво задоволително болшинство, а самият президент може и да реши да приспособява към новите условия някои от плануваните от него промени.

Ето и някои заключения от по отношение на спечелилите и победените в тези парламентарни избори

Обединена левица

На тези избори обединената левица – Нов национален обществен и екологичен съюз - остана на второ място, само че все пак тя съумя да лиши обединението на Макрон от безспорното болшинство, защото доста от недоволните от неговото досегашно ръководство показаха недоволството си точно като дадоха гласа си за левите. Тази самобитна победа за левицата сподели, че новаторската й формула за обединяване сред социалисти, коренно леви, комунисти и еколози дава резултати. Благодарение на нея левият блок, чийто мотор е радикалната левица „ Непокорна Франция” на Жан-Люк Меланшон, още на първия тур получи съвсем същия резултат като ръководещото болшинство на Макрон – малко над 25 %.

Според Меланшон левият блок даже е бил отпред, само че ръководещите са създали по този начин, че блокът на Макрон да излезе тогава първи с незначителна преднина. За съпоставяне, преди пет години, на първия тур левите партии, които тогава се явиха разединени, получиха от 2,72 % (комунисти) през 4,30 (еколози) и 7,44 % (социалисти) до 11, 03 % (радикална левица). А на втория тур тогава тези четири обединения получиха надлежно 1,20 % (комунисти), 0,13 % (еколози), 5,68 % (социалисти) и 4,85 % (радикална левица). Сегашният резултат от втория тур на обединената левица е 31,6 % и в новия парламент тя получава общо 131 места.

До нуждата от такова ляво обединяване се стигна след пагубното показване на социалистите на президентските избори през април. Тяхната кандидатка Ан Идалго освен, че не реализира двуцифрен % на първия тур на президентския избор, само че даже падна много под 5 %. Това единствено затвърди усещането, че социалистите, които допреди 10 години излъчваха претенденти за президент или чийто претендент бе избиран за президент, са станали жертва на феномена на изтласкване от властта на обичайните партии в интерес на по-нетипични и нови политически обединения.

На президентските избори тази година пък Жан-Люк Меланшнон остана трети с 21,9 % и незабавно по-късно той инициира диалозите в лявото пространство за обединяване за парламентарните избори, давайки си сметка, че самичък не би се показал добре на вота, само че също и, че останалите партии вляво също не биха се справили добре.

За предизборните обещания и на Меланшон, когато беше претендент за президент, и на новото ляво обединяване се изписа доста. Той да вземем за пример предлага заледяване на цените на артикули от първа нужда, въвеждане на шеста седмица на заплатен отпуск, въвеждане на 32-часова работна седмица в секторите с по-тежък труд или изискващи нощни смени, а след това това да стане навсякъде, въвеждане на пенсиониране на 60 години, увеличение на минималната заплата, национализация на автомагистралите и на железниците, излизане от единното командване на НАТО и координирано разкъсване на страните членки с европейските контракти.

Заради някои от по-популистките си обещания той бе сравняван с левите латиноамерикански водачи, а поради стила си той бе отъждествен на френски Доналд Тръмп. Самият Меланшон обаче не се формализира с тези съпоставки. В навечерието на втория тур той направи сръчен опит да притегли повече млади гласоподаватели към лявата коалиция и като цяло да ги накара да излязат да гласоподават. От неговия избирателен щаб разпространиха избирателен клип, в който Меланшон възприемаше езика на младите. „ Френд, размърдай се! Размърдай се малко! Направи нещо, вместо да хленчиш или да киснеш у дома и да не правиш нищо”, споделяше Меланшон във видеото. А след това обясняваше на младите: „ Тъпо е да не гласуваш. Все едно да оставиш света на тези, които имат кинти”.

Сега след оповестяване на резултатите Меланшон не скри насладата си от провалянето на лагера на Макрон, което той дефинира като безусловно невиждано и нечувано. Меланшон добави, че това проваляне е доказателство за моралния неуспех на стила на ръководство на Макрон, който той назовава „ макрония” и който се е отличавал с опити от страна на президента да поучава всеки когато и да е. Меланшон разкритикува и непрекъснатите старания на Макрон да се показва самонадеяно като естествено затруднение пред крайната десница, като в последна сметка е спомогнал с това за набъбването на редиците на същата тази последна десница, отбелязва телевизия „ Бе Еф Ем”.

Десница

За дясната партия „ Републиканците”, явяваща се на тези избори в непретенциозен алианс със Съюза на демократите и центристите, парламентарният избор беше въпрос на оцеляване. Допреди 10 години десницата беше една от двете водещи политически сили във Франция, дружно със социалистите и от нея се излъчваха президенти и претенденти за президенти, достигащи до втория тур на президентския избор. Постепенно от един от двата неизменими фактора в политическия пейзаж на Франция, тя се трансформира в съпротива, също както това се случи и със социалистите.

Но това не е изолиран феномен. В доста страни по света обичайният двуполюсен политически модел – левоцентристи и десноцентристи – се разми в нови модели на ръководство и в странни обединения. Типичен образец е Италия в последните близо пет години, където след ръководство на антисистемни и крайнодесни имаше ръководство на антисистемни и систематични левоцентристи, с цел да се стигне до необятна коалиция, в която влизат центристи, либерали, крайнодесни, антисистемни, десноцентристи, левоцентристи и популисти.

Според социологическите прогнози още на първия тур френската десница трябваше да се класира на трето място, само че тя остана четвърта с 11,3 % по отношение на 15,77 %, които тя получи на първия тур на парламентарните избори преди пет години. Сега на втория тур тя получава 7,25 % по отношение на 22,23 %, които тя получи на втория тур на изборите през 2017 година Така тя се класира на четвърто място и изгуби статута си на втора мощ в досегашния парламент и на първа опозиционна група в Националното заседание, само че си остава с болшинство в Сената. Изразено в депутатски места това значи, че десницата има в този момент 64 места в долната парламентарна камара.

Резултатите от втория тур обаче слагат десницата в позицията да бъде партията балансьор във властта, на която ще разчита Макрон в този момент за безусловно болшинство, с цел да прокара водещите си промени, като да вземем за пример пенсионната промяна или енергийните промени. Именно в това се крие и огромната подигравка, разясняват анализатори. Една партия, която се бори в този момент да оцелее в новия политически пейзаж във Франция и за която вотът беше самобитен крах, може да се окаже от огромна нужда за ръководещите.

Лидерът на „ Републиканците” Кристиан Жакоб обаче на няколко пъти увери, че партията му няма да играе ролята на патерица в обединението на Макрон. Той даде обещание, че тя ще бъде една потребна съпротива, способна да гласоподава за промени, които са ориентирани в вярната посока, само че и да се опълчва уверено на промените, които вървят в неправилна посока и които не са в полза на страната, напомня Франс прес.

По време на предизборната акция за втория тур някои водачи на десницата приканиха своите поддръжници да не позволяват нито претенденти на радикалната левица, нито на крайната десница да победят, тъй като те съставляват идентична заплаха за Франция.

Крайна десница

Крайната десница „ Национален сбор” на Марин Льо Пен, получи на втория тур 17,20 % и осъществя фантазията си за своя парламентарна група в Националното заседание. За задачата ѝ бяха нужни даже единствено 15 места. Но тя извоюва цели 89, нещо което и най-смелите социолози не бяха планували.

Така че в случай че би трябвало да се приказва за огромен победител на тези избори, това не е нито първият в класацията – обединението на Макрон, нито пък добре представилата се левица, а е точно партията на трето място „ Национален сбор”. Самата Марин Льо Пен също беше избрана отново за народен представител. Сега, в случай че тя оглави парламентарната група на своята партия в Народното събрание, тя може да изиска основаване на специфични комисии, да упорства за преустановяване на парламентарни съвещания или да има повече време за изявление по значими управленчески въпроси. И което е най-важно, с толкоз депутати и със своя група партията умерено може да спъва всеки опит на Макрон да прокара непопулярни промени.

Още на първия тур на парламентарните избори крайната десница получи 18,68 % и опроверга прогнозите на социолозите, които й отреждаха четвърто място, а тя се класира на трето. Още тогава вниманието на всички, включително и на лагера на Макрон, трябваше да е ориентирано не към лявото обединяване и радикалната левица в него, а точно към крайнодесните.

Крайната десница съумя да извлече явно дивиденти от положителното показване на Льо Пен на президентските избори, където тя завоюва на втория тур над 41 %, което беше историческо достижение. За съпоставяне преди пет години крайната десница съумя да изпрати в Народното събрание единствено 8 депутати.

За последно крайнодесните имаха парламентарна група през 1986 година, когато разполагаха с 35 депутатски места. Сегашният си невъобразим триумф крайната десница дължи на обстоятелството, че напоследък „ Национален сбор” се опита да се показа в една по-умерена светлина, като остави на крайнодесния полемист Ерик Земур и неговата партия „ Реконкиста” деликатната задача да прави крайни изявления. В резултат на това Земур се провали и на президентските избори, и на първия тур на парламентарните избори, и изпадна от влака на крайната десница, а доволната Марин Льо Пен побърза да протегне ръка на неговите гласоподаватели, отбелязва Франс прес.

Освен от тактиката си за нормализиране на образа си, „ Национален сбор” извлече дивиденти и от гнева на хората против ръководещите поради поредицата от рецесии, които, съгласно гласоподавателите, не бяха ръководени добре от президентското болшинство. Не бива да се не помни, че мнозина възприемат първия петгодишен президентски мандат на Макрон като еднолично ръководство, в което държавното управление постанова решения, без да се съветва с хората. Не малко французи гледат на Макрон като на президент на елитите, като на общественик, дистанцирал се от елементарните хора.

Сега формалният ръководител на „ Национален сбор” Жордан Бардела разказва постигнатото от партията си като същинско цунами и благодари на французите, които са се мобилизирали, с цел да се окаже президентът Макрон без работещо болшинство. Бардела споделя още, че некомпетентността и пренебрежението на Макрон към другите са го сложили в тази позиция. Самата Льо Пен дава обещание, че нейната партия ще бъде една виновна, само че непреклонна съпротива в Народното събрание.

Коалицията на Макрон

До последно парламентарният избор се обрисуваше рисков за ръководещата коалиция на Макрон и за неговите амбициозни проекти за промени. Сега когато рисковете се оправдаха и тя не завоюва безусловно болшинство, обстановката във Франция се обрисува сложна, а анализатори приказват и за блокаж. Предстоят нелеки договаряния за основаване на болшинство, което да прокара промените на Макрон. Това ще постанова и доста взаимни отстъпки. С извоювани на втория тур преди пет години 43,06 % и тогавашно болшинство от 308 депутати в предишния парламент на Макрон не му се постановяваше да попада в такава неуместна обстановка, в която е изпаднал в този момент. Така че в случай че би трябвало да се търси огромен губещ от изборите, това парадоксално е обединението, класирала се преди всичко – тази на Макрон с нейните 38,48 % и с 245 места.

Според анализатори грешката на Макрон беше, че той се включи късно в предизборната акция. Участията на Макрон в предизборни прояви бяха малко и той избра да излага възгледите си на конференции за районните издания. В интерес на истината през множеството време той беше фокусиран върху триумфа на френското ротационно председателство на Европейски Съюз. А това бе разтълкувано като неуважение към гласоподавателите и като прекомерно огромна самонадеяност на Макрон, че парламентарното болшинство му е в забрадка вързано след успеха на президентския избор.

В последната седмица от предизборната акция, която е и заключителен стадий на френското ротационно председателство, Франция направи предложение по разногласието сред София и Скопие за деблокиране на българското несъгласие, като това породи реакции и в двете балкански страни. Но главно през тази решаваща за Франция седмица Макрон избра да се концентрира върху украинската рецесия и произлизащите от нея последствия. И направи поврат в позицията си, който не всички във Франция утвърдиха. След като при започване на май той заприказва за присъединение на Украйна към една нова европейска политическа общественост и не загатваше за неотложно даване на статут на претендент за еврочленка на тази страна, предходната седмица Макрон се разгласи точно за това.

Обратът стана по време на необявена авансово, само че дълго чакана аудиенция на Макрон в Киев. Там той беше дружно с водачите на Италия и Германия, плюс този на Румъния. Това взаимно посещаване на трима водачи на най-големите стопански системи в Европейски Съюз и основоположнички на европейското обединяване - Франция, Италия и Германия - бе дефинирано като историческо и посланията на западните водачи, отправени в Киев, бяха сметнати за мощен и явен сигнал както към Украйна и нейната европейска вероятност, по този начин и към Москва, продължаваща своята инвазия в тази страна.

В Киев Макрон се опита да разсее полемиката, подбудена от изявленията му, че Русия не би трябвало да бъде унижавана – едно изявление, навлякло му доста рецензии както в Европа, по този начин и в самата Франция. В Киев Макрон съобщи: „ Сега Русия води война с Украйна. Как желаете да се пробвам да обясня на един украинец или на една украинка, че Русия, съветският народ и съветските водачи не би трябвало да бъдат унижавани”.

Анализатори незабавно побързаха да разясняват, че от това изявление е излязло, че концепцията да не бъде унижавана Русия не е била дефинирана на два пъти точно от Макрон, а му е била натрапена от някой различен. Пак в Киев Макрон съобщи: „ Днес ние би трябвало да спечелим тази война. Франция ясно поддържа Украйна, с цел да победи тя във войната” и след това даде обещание още шест 155-мм самоходни гаубици „ СЕЗАР” на Киев в допълнение на към този момент изпратените дванайсет.

Но Макрон въпреки всичко показва прагматизъм, като съобщи „ Но след края на тази война, не би трябвало да позволяваме грешите, които други направиха в миналото”, визирайки реваншистките настроения и чувството за оскърбление в Германия след Първата международна война.

Ден по-рано по време на аудиенция в молдовската столица Кишинев Макрон съобщи: „ Ние желаеме да изградим мира. В даден миг, когато ние сме помогнали оптимално на съпротивата, когато, и аз поисквам това, Украйна победи, ние ще би трябвало да преговаряме. Украинският президент ще би трябвало да договаря с Русия и ние, европейците, ще бъдем към тази маса на преговори”. Този натурализъм пък не се понрави на французите, подкрепящи твърдата линия против Русия.

Преди визитата в Украйна Макрон бе на посещаване в Румъния и в Молдова, планувано отдавна. В Румъния това бе първата му аудиенция на източния фланг на НАТО, където са ситуирани и френски военни. Макрон се срещна с тях и даже избра да спи при полеви условия, на палатка. В Молдова той засвидетелства поддръжка за проевропейските упоритости и промени на молдовските управляващи, в миг, в който има риск спорът в Украйна да се разпростре и в тази страна.

Заради всички тези визити обаче Макрон бе подложен на упреци в родината си. „ Корабът му потъва, а Макрон се качва на аероплан и заминава”, иронизира Меланшон. Висшият представител на „ Републиканците” Жан-Франсоа Копе дефинира обиколката на Макрон като полуда, като лековерие, като опит да избяга от предизборната акция. „ Къщата на Макрон гори, а той гледа в друга посока”, съобщи Копе и повдигна въпроса дали Макрон не е могъл да изчака с тази задгранична обиколка, подхваната в миг, в който радикалната левица и крайната десница бележат напредък в родината му.

В отговор на всичко това Макрон напомни, че обиколката е част от напъните му на ротационен ръководител на Европейски Съюз и на държавен глава на Франция, само че си навлече различен жанр рецензии, че се пробва посредством някои дейности като ротационен ръководител на Европейски Съюз или като държавен глава да натрупа точки за обединението си на изборите. При тръгване за обиколката, на пистата на летището в Париж, Макрон прикани французите да му дадат солидно болшинство на втория тур и да не прибавят френски безпорядък към международното безвластие, като позволен победа на крайните сили. Левицата, по-специално Меланшон упрекна незабавно Макрон, че се държи като Тръмп, който имаше навика да прави сходни изказвания точно на пистата, преди да отлети. А Марин Льо Пен назова изказването му „ неуместна проява” и „ трескава реакция”.

По време на визитата в Киев в Макрон даде две извънредни изявленията за френски малките екрани – „ Те Еф 1” и „ Бе Еф Ем” - и пред двете апропо още веднъж загатна изборите. Той посочи потребността от една в действителност европейска Франция на фона на войната в Украйна. „ Тази война ни визира в нашето всекидневие и ще продължи трайно да ни визира, тъй че е нужна една в действителност европейска Франция, която да може да приказва с един явен глас. Трябва Европа да напредва, както през последните години, с цел да бъдем по-силни във връзка с защитата, външната политика, само че също и енергетиката и индустрията”, добави той и загатна, че в случай че на изборите победят радикалните сили с техните упоритости за разкъсване с някои европейски политики, то Франция няма да има образ на същинска страна от Европейски Съюз и това ще навреди и на напредъка на Европа.

В тази предизборна акция Макрон остави задачата на 15 свои министри, отпред с министър-председателката Елизабет Борн, да водят предизборна акция. Те се кандидатираха за депутатски места в разнообразни региони на Франция. Твърдеше се, че Макрон ги е предизвестил, че тези, които се провалят на изборите, ще се разделят с постовете си. На изборите се провалиха единствено министърката на опазването на здравето Брижит Бургиньон и министърката на екологичния преход Амели дьо Моншален и в този момент сигурно ще бъдат заменени. Но не е ясно дали няма да се стигне до промяна и на цялото държавно управление в новата обстановка.

Предизборната акция за втория тур не мина и без кавги. Премиерката Борн бе упрекната, че заобикаля телевизионните диспути, откакто отхвърли предложение за спор от Меланшон с аргумента, че се е фокусирала върху акцията си в предизборния си регион в Калвадос. Злощастният министър в кабинета на Борн – Дамиен Абад, бе наклеветен за трети път в опит за полово посягане. Той отхвърли новите изказвания и дефинира това като опит за политическа дестабилизация, осъществяван в добре селекциониран миг, сред двата тура на парламентарния избор.

А съпътстващата Макрон в Киев външна министърка Катрин Колона направи гаф и запитана от публицист " Как намирате климата? ", отвърна с необятна усмивка посред една страна, обхваната от война, „ Времето е хубаво”.

На финалната права на акцията обединението на Макрон трябваше да изтегли полемично предизборно видео. В него се виждаше млада жена, която след втория тур на изборите получава на телефона си известия за решенията на възможни нови ръководещи с радикални убеждения. Едно от решенията планува закриване на нуклеарните централи и увеличение на цените на тока с 20 %, друго пък бе за разискване на проектозакон за непокорство на Европейски Съюз, а трето за възобновяване на енергийните партньорства с Русия, която изисква в подмяна от Франция да спре помощта, оказвана на Украйна.

Никъде в това видео не бе упоменато името на Меланшон, само че негласното обръщение беше точно, че хората не би трябвало да го избират, тъй като той ще наложи нещата, за които се приказва във видеото. Финалът на видеото обаче породи най-голяма дискусия. Главната героиня получаваше есемес, че новите управници са анулирали нискотарифните полети отвън Европа и плануваният от нея уикенд в Маракеш се проваля. Излизаше, че в случай че пристигна на власт, Меланшон ще провали точно нискотарифните ваканционни уикенди на французите в Маракеш – едно много необичайно обръщение в миг, в който покупателната дарба на французите понижа поради инфлацията, която бе последица от войната в Украйна. Заради големите рецензии и насмешки в обществените медии, видеото в последна сметка бе изтеглено, показва „ Бе Еф Ем”.

И тъкмо когато тази дискусия завърши, компанията „ Же Ер Те газ”, която е оператор на френската газопреносна мрежа, разгласи в петък, че не получава съветски газ от 15 юни. Това бе съчетано и с понижаване на съветските газови доставки за Италия и Германия. Франция разчита на Русия за към 17 % от потребявания природен газ. Той се получава по газопровод или полутечен посредством с кораби. По-голямата част идва през интерконекторна връзка с Германия. Потокът през нея бе понижен с 60 % от началото на годината, само че в този момент той е понижен до нула.

Руската компания „ Газпром” изяснява понижените доставки с това, че има компликации при приемането на съоръжение, произлизащи от наложените ѝ западни наказания. Намалените доставки обаче съответстваха с визитата на водачите на Франция, Германия и Италия в Киев. Засега Франция не е обезпокоена от прекъсването на потока от газ, тъй като внася газ и от други страни, по-специално от Испания, която наскоро усили доставките. Франция също по този начин усили доставките на полутечен газ до степен, че парадоксално се оказа и максимален клиент на съветски полутечен газ в света, съгласно Лаури Миливирта, анализатор в Центъра за проучване на силата и чистия въздух, разяснява „ Бе Еф Ем”. Освен това „ Же Ер Те газ” съобщи, че в този момент газовите складове на Франция са запълнени на 56 % по отношение на 50 % към същата дата предходната година, само че не е ясно дали всички тези пояснения съумяха да успокоят гласоподавателите или се трансфораха в следващия мотив за укор против досегашните ръководещи.

Сега след оповестяване на резултатите от изборите премиерката на Франция Елизабет Бон предизвести, че има риск за страната от тази невиждана обстановка, само че в същото време изрази и подготвеност за образуване на работещо болшинство в Народното събрание. Министърът на стопанската система Брюно Льо Мер пък твърди, че страната не е неуправляема в този момент, само че добавя, че центристите на Макрон ще би трябвало да проявят огромно въображение, с цел да продължат напред с ръководството.

Макрон към момента не е направил огромен коментар на случилото се. Но анализатори му предлагат да си даде сметка, че успеха на един избор против един съперник не значи безусловно победа на различен избор против същия този съперник, като тук се засяга триумфа на Льо Пен.

Пак съгласно анализатори Макрон би трябвало да си даде сметка, че заплахата не идва безусловно от посоката, от която човек я чака. В случая той очакваше заплаха от радикалната левица, само че тя пристигна от крайната десница.

И най-много в този момент Макрон не би трябвало да не помни за смирението, за което той говореше и след втория тур на президентския избор и в никакъв случай да не подценява гнева и недоволството на сънародниците си, които доведоха до актуалната обстановка в страната.

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!