БИПИ: БТА е най-одобряваната сред институциите, чиито ръководства се избират от парламента
Българска телеграфна агенция е най-одобряваната измежду институциите, чиито управления се избират от Народното събрание, сочи национално представително изследване на Българския институт по правни начинания (БИПИ) за настройките към избора на еднолични и групови органи, избирани от Народното събрание. Общо 92,6% от българите са осведомени с активността на Българска телеграфна агенция, сочи изследването на института. Положителни оценки за работата на организацията дават 81,2 на 100, а негативни - 17,9% от интервюираните.
Още по тематиката
Кирил Вълчев: С плана си " Светът на новините " Българска телеграфна агенция ще се трансформира в модерното лице на България пред светаФасадата на Българска телеграфна агенция е осветена в цвета на организацията - синьоКНСБ посрещна депутатите с митинг за по-високи заплати в Българска телеграфна агенция, БНР и Българска национална телевизия (снимки)Данните са от национално представително изследване за настройките към избора на еднолични и групови органи, избирани от Народното събрание. Изследването е направено измежду 1000 пълнолетни българи по метода на директно стандартизирано изявление в интервала 17-25 март 2025 година от " Глобал Метрикс " по поръчка на Българския институт по правни начинания. Използвана е двустепенна гнездова квотна извадка, а интервютата са извършени посредством таблети.
Колективните органи, избирани от Народното събрание, получават разнородни оценки за своята работа от необятната общност, пишат от института. Сред най-популярните са Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Националният застрахователен институт (НОИ), Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД), Омбудсманът, Българска телеграфна агенция, Сметната палата, Комисията за финансов контрол (КФН), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Съветът за електронни медии (СЕМ).
Сред най-одобряваните са Българска телеграфна организация, Омбудсманът - 72,4% дават позитивни оценки за работата на институцията, и Национален осигурителен институт - 71,9% дават позитивни оценки за работата му, сочи изследването.
Запитаните са най-запознати с активността на НЗОК - 96,1%, Национален осигурителен институт - 95,8 на 100, Комисията по енергийно и водно контролиране - 93,2%, Комисията за отбрана на персоналните данни - 93 на 100, институцията на омбудсмана - 92,9%, Сметната палата - 91,9 на 100, Комисията за финансов контрол - 88,9%, Комисията за защита на конкуренцията - 88,4 на 100, Съвет за електронни медии - 85,1%, и Комисията по отбрана от дискриминация - 82,6 на 100.
Най-неразпознаваеми са Икономическият и обществен съвет - 36,5% са осведомени с активността му, Комисията за обществен контрол над записаните инспектори - 37,4 на 100, и Агенцията за обществените предприятия и надзор - 51,2%.
Според 46,3% от българите гражданското общество би трябвало да взе участие в процедурите по желание на органи от Народното събрание, като цивилен организации да могат да издигат претенденти за постовете. Още 24,6 на 100 са на мнение, че би трябвало да се направи комисия от самостоятелни цивилен организации, която да правят оценка претендентите, за 22,4% би трябвало да има опция неправителствени организации да се включват с въпроси и мнения по време на чуванията на претендентите. Едва за към 7 на 100 гражданското общество не трябва да се намесва в процеса, разясняват анализаторите.
В същото време едвам 11% показват, че наблюдават деликатно и с детайлности протичащото се в това поле, до момента в който 47 на 100 се интересуват от тях, само че единствено най-общо, а 42,2% въобще не се интересуват от протичащото се, допълват от БИПИ.
Липсата на публичен фокус върху тази парламентарна активност е съпроводена и с висок публичен песимизъм за резултата от процедурите. Общо 82% считат, че ще бъдат определени доближени до политическите сили лица, 77 на 100 считат, че ще бъдат избрани/назначени лица, които биха обслужвали ползите на политическите сили, които са ги излъчили, а 74% считат, че ще има доста отлагания и кавги в процеса на избор. В последна сметка съвсем две трети - 64 на 100 чакат, че може въобще да не се стигне до избор.
