Проф. Гечев: БСП ще предложи облагане на свръхпечалбите на банките с данък
„ Българска социалистическа партия ще предложи сред първо и второ четене на данъчния закон облагане на свръхпечалбите на банките у нас. Защото, считаме, че банковата система би трябвало да има по-голям принос при образуването на бюджетните доходи. В това число, при образуването на особено перо, което да обезпечава спомагателни средства за обществени вложения, за стимулиране на нововъведения, за стимулиране и задържане в България на младежите с висока професионална подготовка “.
Това съобщи националният представител от „ Българска социалистическа партия за България “ проф. Румен Гечев по време на дебата в пленарна зала през днешния ден за измененията в закона за корпоративното подоходно облагане.
Той уточни, че това е европейска политика, която е редно България да следва, както стана в енергетиката, и както става в банковата сфера в избрани страни.
„ От януари до септември 2023 година чистият лихвен приход на българската банкова система е 3.5 милиарда лева, което е с 56 % повече от 2022 година Като извършите относителен разбор на лихвите по депозитите и на заемите, ще видите една трагична разлика - българските банки, множеството от които са непознати представителства, опериращи в България, заплащат по депозитите 3-4 пъти по-малко на българите, в сравнение с техните филиали в други страни. По отношение на заемите – също “, даде образец социалистът.
По думите на проф. Гечев е време у нас да се огледа този корпоративен налог. Той напомни трансферираните през предходната година към 8-10 милиарда лева от енергийния бранш назад на българските компании и семейства. „ Редица страни в Европейски Съюз, включително Италия, Испания, Унгария, Чехия вкараха един спомагателен налог върху непредвидена и неоправдана облага на банковия бранш “, уточни националният представител от Българска социалистическа партия.
Проф. Румен Гечев прикани българското държавно управление да почерпи опит от европейските: „ Не желаеме в България да се вършат в пъти по-високи облаги от банки, които заплащат данък-печалба 25-30 % в Европейски Съюз, а 10 % в България. Разликата в лихвите е с пъти, спрямо европейските страни, и милиарди левове от България отиват в бюджетите на други страни и нации “, съобщи социалистът.
В коментара си по измененията в закона проф. Гечев акцентира, че Европейски Съюз организира политика на хармонизация на фискалната политика на страните членки. „ Никога няма да бъде дейно работеща еврозоната преди, наред с паричната политика, да има и обща фискална политика. Такава в този момент няма. Има решение на Европейска комисия за хармонизация, и това не е във щета на България “, съобщи социалистът.
По думите му и Организацията за икономическо съдействие и развиване, към която сме подали молба за участие, и Европейска комисия упорстват за опазване на конкурентните правила. Т.е. фирмите в Европейски Съюз да не заплащат разнообразни налози – 10, 20, 30 %, а да са почти идентични, с цел да бъде действителна пазарната конкуренция и да няма преразпределение на приходите.
„ В света междинният налог върху корпорацията – давам образец за 170 страни - е 23.4 %, в Германия – страна с висок корпоративен налог, е 29.8 %. В Унгария, която е с невисок корпоративен налог, е 9 %. У нас е 10 %. “, уточни проф. Румен Гечев и даде образец за какво България няма интерес данъкът да остане 10 %: „ Една френска компания, която работи в България заплаща 10 % налог, компанията-майка е във Франция, има поделения в разнообразни страни, включително и в България. Ние таксуваме компанията с 10 % налог. Европейска комисия от 2026 година вкарва най-малко налог от 15 %. Ако България не си е прибрала още 5-те % - парите отиват във Франция. Вие четохте ли текста на закона? Ако данъкът не стане 15 %, а остане 10 %, 5% отиват във Франция, в Германия, в друга страна “, обърна се към народните представители социалистът.
Проф. Гечев бе безапелационен, че няма никаква връзка сред корпоративния налог и непознатите вложения. „ Страните с най-големи непознати вложения на човек от популацията са с високи налози върху корпоративната облага и приходите на хората. Чуждите вложители не идват поради ниския налог 10 %. Те ще дойдат, когато чистата им облага е висока, данъкът е единствено един от индикаторите “, уточни той и заключи: „ Решението за хармонизация на налозите от 2026 година по принцип е в вярна посока “.
