БСП и ГЕРБ са с изравнени сили в навечерието на

БСП и ГЕРБ са с изравнени сили в навечерието на изборите за Европейски парламент, сочат данните от проучване на политическите настройки в България на Сова Харис. То е представително за популацията на България над 18 годишна възраст. Проведено е от 16 до 22 ноември измежду 1000 души над 18-годишна възраст.Изборите за Европейски парламент са толкоз значими заради обстоятелството, че самата Европа е на кръстопът. А пътят, по който ще тръгне Брюксел с новия парламент, ще бъде от решаващо значение за България. За страната ни беше значимо да проведем сполучливо първото си Европредседателство и да покажем на сътрудниците си какъв брой е ефикасна за нас кохезионната политика. С тази задача държавното управление на Бойко Борисов се оправи сполучливо. В новия 5-годишен мандат на Европейския парламент обаче ще се надигнем пред съществени провокации, които ще изискват и нови решения за страната ни. Очевидно е, че опозицията у нас в този момент е доста по-добре готова спрямо парламентарните избори през 2017 година Кои - ръководещи или съпротива - ще успее да приведе по-силни причини в своя изгода, ще би трябвало да установим в интервала до изборите на 26 май 2019.

Макар че до изборите за Европейски парламент остава към половин година, ние към този момент се намираме в предизборна конюнктура. Резултатите от последното национално социологическо изследване на Сова Харис демонстрират, че е изравнена поддръжката за двете най-масови партии. 21.6% от запитаните дават отговор, че ще гласоподават за ГЕРБ, 21.3% - за Българска социалистическа партия, за Движение за права и свободи - 5.8%. Обединени патриоти събират 4.1% доверие, " Воля " - 1.9%, Демократична България - 1.5%, АБВ и Съюз на демократичните сили - по 0.9%, Реформаторският блок - 0.4%.

За " друга партия " биха дали гласа си 1.4 на 100 от запитаните. 14.6% заявяват, че няма да гласоподават.

Разликата е в границите на допустимата стохастична неточност. Имайки поради, че на този тип избори интензивността е обичайно по-ниска, можем да предположим, че и този път до урните ще отидат по-малко от деклариралите, че ще гласоподават, гласоподаватели. Но даже и да вземем гласовете единствено на твърдо решилите да гласоподават, паритетът отново се резервира. Засега бариерата от над 6% за лъчение на представител в Европейския парламент минават единствено трите одобрени политически субекта: ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.

Според резултатите, хипотетично съществуват още три благоприятни условия за съставяне на обединения, които биха могли да преодолеят изборния предел. Едната е в случай че се появи индивид, който да консолидира гласовете на дясно-либерално настроените гласоподаватели, които в този момент са разпиляни в разнообразни направления. Втората е към контрукцията на Обединените патриоти, които обаче са вътрешно разпокъсани и сега се намират в нисходяща наклонност, обвързвана с присъединяване им в ръководството. Третата може да възникне на основата на поддръжката за партия " ВОЛЯ ", съчетана с други политически сили и с възможното присъединение на партията на Волен Сидеров, в случай че той излезе от съюза с Обединените патриоти.

Премиерът Бойко Борисов се употребява с най-голяма доверие измежду политическите водачи (34.4% декларират, че му имат доверие против 54.8%, които споделят, че му нямат доверие), следван от Корнелия Нинова (28.2% доверие против 61.7% недоверие) и Красимир Каракачанов (18.8% доверие против 64% недоверие).

45,3% от запитаните дават отговор, че са сигурни, че ще гласоподават. 23% се двоумят или няма да отидат до урните.