Брюксел иска да ни остави мръсни: България — богата на вода, но наказана с чужда екополитика
Брюксел желае да ни остави мръсни: България — богата на вода, само че осъдена с непозната " екополитика "
> Отново от Брюксел ни подреждат. Този път — да пестим вода. България — страната на минералните извори, на планинските реки, на Родопските извори и балканските потоци — трябвало да " понижи с 10% потреблението на вода ". Защо? Защото някъде в Западна Европа били пресъхнали кладенците. Ами, дано си копаят по-дълбоки!
Брюкселските еколози, потънали в статистики, очевидно в никакъв случай не са стъпвали в България. Те не са виждали по какъв начин извори блика́т от всяка планина, по какъв начин цели села се къпят в минерална вода от чешмата, по какъв начин половин София стои на геотермални залежи. Да нямаш достъп до вода в България не е естествен проблем, а плод на неспособно ръководство и 60% загуби по тръбите — не тъй като водата я няма, а тъй като я пилее бюрокрацията.
Но вместо да ни оказват помощ да си оправим инфраструктурата, от Европейски Съюз идва инструкция: " Ограничавайте потреблението! " А след това какво? Да се къпем през ден? Да си мием зъбите с бутилка? Да поливаме градината с капкомер? Чакаме ли разпоредба за оптимален брой душове на седмица?
Европа желае да ни трансформира в изсъхнал режим, до момента в който западните столици пръскат вода по голф стадиони и декоративни фонтани. А тук, в България, ни се споделя: " Не пи́йте от личните си извори! " Какво следва — да ни продават бутилирана " чиста европейска " вода от Франция и Германия, до момента в който минералната от Девин, Вършец и Хисаря се изнася?
" Зелените " заповеди = кафяво бъдеще
Зад сякаш екологичните рекомендации стои следващата икономическа насила. Защо не се санкционират страните, които десетилетия наред източват подпочвени води с промишлености и монокултури? Защо ние, които сме благословени с вода, би трябвало да се огъваме пред непозната виновност? И за какво още веднъж никой в България не удря по масата?
Ако бяхме Франция или Германия, от дълго време щяхме да обявим нашите води за стратегически народен запас и да желаеме пари за поддръжка, не забрани. Но у нас — отново ще има поклони, проекти, съвещания... и най-после – къпане един път седмично.
България не би трябвало да приема непознати ограничавания за личния си естествен запас. Време е да си върнем правото да се къпем, мием и поливаме, без бюрократи от чужбина да ни споделят по кое време, по какъв начин и какъв брой.
> Отново от Брюксел ни подреждат. Този път — да пестим вода. България — страната на минералните извори, на планинските реки, на Родопските извори и балканските потоци — трябвало да " понижи с 10% потреблението на вода ". Защо? Защото някъде в Западна Европа били пресъхнали кладенците. Ами, дано си копаят по-дълбоки!
Брюкселските еколози, потънали в статистики, очевидно в никакъв случай не са стъпвали в България. Те не са виждали по какъв начин извори блика́т от всяка планина, по какъв начин цели села се къпят в минерална вода от чешмата, по какъв начин половин София стои на геотермални залежи. Да нямаш достъп до вода в България не е естествен проблем, а плод на неспособно ръководство и 60% загуби по тръбите — не тъй като водата я няма, а тъй като я пилее бюрокрацията.
Но вместо да ни оказват помощ да си оправим инфраструктурата, от Европейски Съюз идва инструкция: " Ограничавайте потреблението! " А след това какво? Да се къпем през ден? Да си мием зъбите с бутилка? Да поливаме градината с капкомер? Чакаме ли разпоредба за оптимален брой душове на седмица?
Европа желае да ни трансформира в изсъхнал режим, до момента в който западните столици пръскат вода по голф стадиони и декоративни фонтани. А тук, в България, ни се споделя: " Не пи́йте от личните си извори! " Какво следва — да ни продават бутилирана " чиста европейска " вода от Франция и Германия, до момента в който минералната от Девин, Вършец и Хисаря се изнася?
" Зелените " заповеди = кафяво бъдеще
Зад сякаш екологичните рекомендации стои следващата икономическа насила. Защо не се санкционират страните, които десетилетия наред източват подпочвени води с промишлености и монокултури? Защо ние, които сме благословени с вода, би трябвало да се огъваме пред непозната виновност? И за какво още веднъж никой в България не удря по масата?
Ако бяхме Франция или Германия, от дълго време щяхме да обявим нашите води за стратегически народен запас и да желаеме пари за поддръжка, не забрани. Но у нас — отново ще има поклони, проекти, съвещания... и най-после – къпане един път седмично.
България не би трябвало да приема непознати ограничавания за личния си естествен запас. Време е да си върнем правото да се къпем, мием и поливаме, без бюрократи от чужбина да ни споделят по кое време, по какъв начин и какъв брой.
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ