Брунело Кучинели може да разговаря с всички – дори с

Брунело Кучинели може да беседва с всички – даже с мъртвите.

„ За последно отидох на гробищата, с цел да диря един човек, заровен там през 1976 година Трябваше да му кажа нещо значимо, обясних му го в детайли “, споделя предприемачът, чиято едноименна марка е синоним на класа, жанр и грациозност.

С тези, които са до него, с тези, които към този момент ги няма, и с доста други, персонажът му беседва и във кино лентата „ Брунело – учтивият визионер “, който Джузепе Торнаторе снима в продължение на две години и чиято премиера по кината в Италия следва на 9 декември.

Става въпрос за автентичен и лиричен опит, който съчетава исторически реконструкции от авторското кино и свидетелства от документални филми. Започва се от селската къща, където е роден. И приключва с чудото на едноименната марка, италиански пример за съвършенство, което продължава да пораства, макар рецесията в бранша.

Ако самият Кучинели обаче би трябвало да се показа единствено с едно изречение, то би било: „ Аз съм Брунело. Мечтата на живота ми постоянно е била една и съща: да работя и пребивавам за моралното и икономическо достолепие на индивида “.

Признава, че нещото, провокирало най-силни страсти у него, са компликациите, през които се е наложило да премине фамилията му. „ Всичко, което направиха на татко ми, компликациите, през които преминахме, това ме вълнува. Когато виждах татко ми унизен, когато не го споделяше на глас, а с взор, ме убиваше. И в никакъв случай няма да го не помни ”.

Баща му си отива от този свят на достолепната възраст от 100 години, само че и до момента, когато го сънува, Брунело към момента чува думите му: „ Трябва да бъдеш честен човек “.

Остава с него до последния му мирис – безусловно. Когато осъзнава, че татко му към този момент си е отишъл, цяла нощ му приказва. А по-късно написа писмо, което приключва с думите: „ Скъпи баща, с моето раждане ти изпита обич към живота; с твоята гибел аз изпитах обич към гибелта. “

„ Свети Франциск (светецът, настойник на Италия – б.ред.) е единственият, който употребява израза „ сестра гибел “. Буда не го прави, Исус не го прави. А аз добре разбирам Свети Франциск. “, продължава Кучинели.

Фамилията остава най-важното в живота му. Двете му дъщери са дружно в бизнеса с него, а със брачната половинка си е от 55 години...

„ Наричам я първа братовчедка на Шопенхауер. Аз съм неизцерим оптимист, а тя – тъкмо противоположното. Тя не е единствено спътница в живота ми, само че и ме научи на самообладание, схващане и сензитивност. ”

Но по какъв начин се поддържат фамилията, работата и любовта в продължение на толкоз доста години?

Не крие отговора:

„ Трябва да имаш шанса да не се сблъскваш с несгоди. И в никакъв случай да не се караш с околните си пред другите. Никога не съм виждал родителите ми, които бяха селяни, да се карат. Казах го на жена ми, когато се сгодихме: домът е място на душата, не на страха, не на компликациите. Ако не е по този начин, се разделяме. Заедно сме от 55 години, от които 42 в брак. И всяка вечер седим един до различен, след това аз задрямвам, до момента в който тя към момента чете книга. “

Макар че е бизнесмен, Брунело Кучинели приказва доста за човешката душа.

„ Свети Бенедикт споделя, че мозъкът се лекува с учене, а душата – с молитва и работа. Трябва да посвещаваме време на ученето и мозъка през целия си живот. Свети Августин написа: „ Подреди душата си, тъй като тя се нуждае от ред всеки ден, тъкмо като една стая “.

А какво е най-лошо за душата?

„ Да съдиш. Никога не би трябвало да съдиш. Свети Франциск не съди Църквата, не я оспорва. Казва: „ Аз желая да пребивавам по този начин ”. Ако не съдиш, не се караш. А в случай че не се караш, живееш по-добре. Русо написа: „ Никога не бих желал да си показва, че има човек, сходен на мен ”.

Всеки от дните му стартира в 6:30 ч сутринта с обиколка на градежите в селото, в което живее, Соломео. „ Обикалям до 8 ч. Харесва ми да се майтапя със зидарите, с ковачите. Чувствам се като тези възрастни хора, които следят с интерес строителните обекти и задават въпроси или дават препоръките си, без да им ги желаят.

Иронията, лекотата, насладата – това са фундаменталните неща в живота.

После следва обичаната ми закуска: капучино с кроасан. А в случай че има мандарини и стафиди, както в детството ми, тогава съм в действителност благополучен “.

Във кино лентата на Торнаторе измежду многото известни персони, има един политик, с който поддържа връзка постоянно: Марио Драги.

„ Марио Драги е несъмнено един от най-невероятните хора, които съм срещал. Той в никакъв случай не съди, в никакъв случай не употребява несъответствуващи епитети. Учтив е и има свещена заложба да се показва ясно. Положих доста старания да стане президент, само че това не се получи. “, споделя дизайнерът, само че добавя: „ Обичам Матарела, би трябвало да е ясно (става дума за Серджо Матарела, актуалният президент на Италия – б.ред.). После се връща обратно към спомен от времето, когато Марио Драги е министър-председател на Италия.

„ Един ден ми се обади по телефона и сподели: „ Искаш ли да дойдеш да приказваш на Г20? “. Веднага се съгласих. Пристигнах в Рим два дни по-рано, затворих се в хотела и останах единствено на самун и вода, с цел да се приготвя. Знаете, аз в никакъв случай не пиша нищо наготово, постоянно скалъпвам.

Но в деня на срещата, там беше освен Драги, само че бяха и Борис Джонсън, Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Драги изнесе доста красива тирада. През това време се молех на Свети Августин да ми оказва помощ. И тогава, както постоянно, когато пристигна моят ред, просто стопирах да се безпокоя и се пробвах да дам думата на душата си. Докато говорех, виждах по какъв начин Джонсън ме учи с взор под типично разрошената си коса, а Макрон – със своя непоколебим взор. Накрая погледнах Драги и разбрах, че съм се справил. “

А какво мисли за днешните политици? За Тръмп, Путин и Мелони, да вземем за пример?

„ По време на среща във Вашингтон попитаха Обама: „ Бихте ли отишли на война? “. Той отговори: „ Бих могъл да се въоръжа, с цел да защитя достолепието на индивида “. Всичко е в това по какъв начин да изкажеш най-трудните неща. Днес виждам равнище на свирепост, което съгласно мен се утежнява от обществените мрежи. Има свирепост в политиката, в фамилията, в религията. Ако продължаваме по този начин, няма да стигнем надалеч “.

След това дизайнерът прецизира, че не се опасява да разяснява актуалните политици – просто не му харесва да съди. Но въпреки всичко, дава отговор на въпроса.

„ Тръмп ми припомня за приятелите от бара, които споделят едно, а по-късно незабавно противоположното. Налагат ти налози и по-късно си най-хубавият им другар. Понякога ми е занимателно. За Путин мога да кажа, че ми припомня за една история с атинянина Солон, считан за един от седемте мъдреци на човечеството. Той управлявал Атина толкоз добре, че хората го помолили: „ Управлявай ни до края на живота си “. Той дал отговор: „ Не мога, тъй като другояче ще стана тиранин “. Така че, би трябвало помним, че исторически никой не слиза жив от трона на тиранина “.

А какво мисли за министър-председателя Мелони?

„ По време на една от срещите ни ме попита: „ Какво да върша? ”. Отговорих ѝ: „ Аз оплитам пуловери, само че мога да ти кажа едно. Бъди още по-учтива, по-щедра ”. Тя незабавно сподели, че не може. Тогава ѝ отговорих:

„ Както споделя Данте, методът, по който се държиш, наскърбява още повече. Трябва да култивираш добродетелите на учтивостта ”.

Брунело Кучинели е прочут, че заплаща на чиновниците си по-високи заплати от междинната за пазара. Обяснява го с това, че трудът би трябвало да има морално и икономическо достолепие и добавя:

„ С малко по-висока заплата облагите не се трансформират доста “.

Относно стилния бранш, който е в рецесия, цените на първокласните артикули, които в никакъв случай не са били толкоз високи и недоверието от клиентите, той предлага да се прегледа общата картина за последните пет, а не две години.

„ От 2021 до 2023 година първокласните марки означиха невъобразим напредък и облаги. Сега е в ход естествено поправяне. Аз споделям, че сме прекалили с цените. И също с облагите. Това не важи единствено за модата. Трябва да се възвърне етиката на облагата, която е определяща, тъй като капитализмът може да върви напред единствено в крайник с цялото общество “.

През последния месец неговата компания обаче беше атакувана за хипотетични нарушавания на глобите, наложени от Европейски Съюз на Русия.

„ В живота, каквото и да решите да вършиме, би трябвало да спазвате разпоредбите на играта. За страдание, тази офанзива е естествена. Но би трябвало да си зададем още един въпрос: Кой в действителност завоюва от всичко това? И още: за какво тази офанзива идва от място, където няма правила? Както би споделил Сократ: „ Дълг на този, който приказва, е да споделя истината “. Не споделят истината? Търпение. “

След това диалогът го връща към най-трудния миг в живота му.

„ Трудните моменти зависят от това по какъв начин ги посрещате. Ако би трябвало да си спомня един в действителност сложен миг, ще кажа пандемията. На 12 март 2020 година организирах международна телеконференция с моите чиновници и всички плачеха. Казах им: „ Не знам какво ни чака, само че историята учи, че ще мине. Имаме пари за две години и всички ще получите заплатите си. Моля ви единствено едно: бъдете гениални, благи, учтиви “. После, сутринта на 15 март, отворих прозореца си и видях първите лястовици да летят след зимата. И си споделих: в края на краищата лястовиците постоянно се връщат “.

Брунело Кучинели е неизцерим оптимист.

Как персона с сходна житейска философия претърпява събития като войните и конкуренцията за въоръжаване в последните години?

„ Аз съм фен на историята. И пред мен е образецът на Тридесетгодишната война, завършила с Вестфалски мир. Този мир не е проведен от великите регенти, а от сътрудници на кралете. Знам, че тези войни ще приключат. И вярвам в младежите, в новите генерации и в техните митинги. “

Може ли да го забележим на улицата да стачкува против войната?

„ Един ден внучката ми ме попита: „ Дядо, по какъв начин искаш да умреш? ”. Отговорих: „ На площада, развявайки знамето на мира и свободата ”. Преди години изследвах какво са казвали старите мъдреци за младежите през вековете. Намерих надписи върху глинени съдове от Вавилон, стихове на Сократ, Сенека, Бокачо...

Всички споделят едно и също: нашите младежи нямат идеали, по какъв начин ще свършим? Това не е правилно: аз имам вяра в новите генерации и виждам ера на възобновление на хоризонта. Напреднахме с правата на дамите, на хомосексуалистите. Трябва да продължим да вървим към бъдещето. Младите ни водят натам “.

А коя е най-голямата неистина в живота му?

„ Когато продавах първите си сбирки пуловери лъжех, че имам татко, който има фабрика със 72 служащи. Ако можех да върна времето обратно, бих го направил още веднъж, несъмнено. “, дава отговор изрично дизайнерът.

Интервюто приключва с мисъл на Федерико Фелини, която вижда над кино павильон в Чинечита. Фразата гласи: Истинският реалист е визионерът. Кучинели добавя:

„ Той е изцяло прав: какъв смисъл има животът без визия? “

А кой, в последна сметка, е мъртвият, с който последно е „ разговарял “ на гробищата?

„ Когато купих фермата, в която съм роден и израснал, в Нотариалния акт открих, че парцелът има 108 хектара гори. Беше изненада за мен, тъй като когато живеехме там чартърен, притежателят ни забраняваше да събираме дърва за отопление. Трябваше да го вършим скрито. Представяте ли си какъв брой е студено зимата? Е, когато най-сетне купих фермата, попитах къде е заровен притежателят. И отидох да видя. Застанах пред гроба и му споделих: „ Слушай, ние се чувствахме добре в дома ти, само че не ни позволяваше да се отопляваме. Не разбирам за какво. Надявам се Бог да те пази там, където е решил, че е мястото ти. Но би трябвало да ти призная: не беше доста добър с нас. “

Интервюто с Брунело Кучинели е оповестено в специфичния ноемврийско брой на Vanity Fair, в който 10 велики персони разсъждават върху предишното, днешните провокации и концепциите за бъдещето.