Водещ US мозъчен тръст критикува операцията във Венецуела
" Брукингс инститюшън " (Brookings Institution) – една от най-старите и най-влиятелни аналитични организации във Вашингтон, учредена през 1916 година и обичайно считана за „ мозъчния концерн “ на американския център – разгласява обширен разбор на американската военна интервенция във Венецуела. На 3 януари 2026 година Съединени американски щати направиха невиждано деяние: специфични елементи нахлуха в Каракас, задържаха Николас Мадуро и брачната половинка му и ги изведоха от страната. Брукингс събира водещите си специалисти, с цел да изясни какво в действителност значи това – за интернационалното право, за района и за самите Съединени щати.
Според институцията интервенцията показва какъв брой необятни са президентските пълномощия за потребление на мощ без утвърждение от Конгреса. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че президентът може да работи независимо, стига интервенцията да не се трансформира в „ нескончаем и забележителен боен ангажимент “. Експертите обаче предизвестяват, че сходно пояснение уголемява рисково границите на изпълнителната власт и основава казус, който може да бъде употребен и от бъдещи президенти.
Брукингс акцентира, че Съединени американски щати нямат явен проект за Венецуела след Мадуро. Страната е претърпяла стопански колапс от над 80%, а възобновяване ѝ би изисквало десетки милиарди долари и интернационална коалиция, водена от МВФ. Въоръжените сили са фрагментирани, корумпирани и надълбоко обвързани с престъпни мрежи. Според разбора Вашингтон може да е свалил Мадуро, само че не е подготвен да ръководи следствията.
Експертите означават и хаоса в самата администрация на Тръмп. Президентът приказва за „ краткотрайно ръководство на Венецуела от Съединени американски щати “, до момента в който държавният секретар Марко Рубио твърди, че Вашингтон няма да ръководи страната, а единствено ще управлява нефтения експорт и битката с наркотрафика. И двете визии обаче оставят основни фигури от режима на Мадуро – като Делси Родригес и Владимир Падрино Лопес – на действителни позиции на власт.
Една от най-острите рецензии на Брукингс е ориентирана към илюзията, че венецуелският петрол може да „ заплати “ интервенцията. Индустрията е в съсипия, производството е паднало до към 1 млн. барела на ден, а тежкият петрол се продава с огромни отстъпки. „ Това не беше правилно в Ирак и няма да бъде правилно във Венецуела “, пишат специалистите.
Анализът предизвестява и за районни и световни последствия. Операцията подкопава интернационалното право, отслабва ролята на Организация на обединените нации и възражда в нападателна форма доктрината „ Монро “, съгласно която Латинска Америка е зона на американско въздействие. Това основава рисков казус, който може да бъде употребен от други велики сили – Китай, Русия или Иран – за оправдаване на лични интервенции.
Заключението на Брукингс е изрично: интервенцията е тактически сполучлива, само че стратегически без посока. Съединени американски щати са показали мощ, само че не и визия. А Венецуела – страна с 30 милиона души, разрушена стопанска система и въоръжени групировки – може да се трансформира в идващия огромен тест за американската външна политика.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Според институцията интервенцията показва какъв брой необятни са президентските пълномощия за потребление на мощ без утвърждение от Конгреса. Администрацията на Доналд Тръмп твърди, че президентът може да работи независимо, стига интервенцията да не се трансформира в „ нескончаем и забележителен боен ангажимент “. Експертите обаче предизвестяват, че сходно пояснение уголемява рисково границите на изпълнителната власт и основава казус, който може да бъде употребен и от бъдещи президенти.
Брукингс акцентира, че Съединени американски щати нямат явен проект за Венецуела след Мадуро. Страната е претърпяла стопански колапс от над 80%, а възобновяване ѝ би изисквало десетки милиарди долари и интернационална коалиция, водена от МВФ. Въоръжените сили са фрагментирани, корумпирани и надълбоко обвързани с престъпни мрежи. Според разбора Вашингтон може да е свалил Мадуро, само че не е подготвен да ръководи следствията.
Експертите означават и хаоса в самата администрация на Тръмп. Президентът приказва за „ краткотрайно ръководство на Венецуела от Съединени американски щати “, до момента в който държавният секретар Марко Рубио твърди, че Вашингтон няма да ръководи страната, а единствено ще управлява нефтения експорт и битката с наркотрафика. И двете визии обаче оставят основни фигури от режима на Мадуро – като Делси Родригес и Владимир Падрино Лопес – на действителни позиции на власт.
Една от най-острите рецензии на Брукингс е ориентирана към илюзията, че венецуелският петрол може да „ заплати “ интервенцията. Индустрията е в съсипия, производството е паднало до към 1 млн. барела на ден, а тежкият петрол се продава с огромни отстъпки. „ Това не беше правилно в Ирак и няма да бъде правилно във Венецуела “, пишат специалистите.
Анализът предизвестява и за районни и световни последствия. Операцията подкопава интернационалното право, отслабва ролята на Организация на обединените нации и възражда в нападателна форма доктрината „ Монро “, съгласно която Латинска Америка е зона на американско въздействие. Това основава рисков казус, който може да бъде употребен от други велики сили – Китай, Русия или Иран – за оправдаване на лични интервенции.
Заключението на Брукингс е изрично: интервенцията е тактически сполучлива, само че стратегически без посока. Съединени американски щати са показали мощ, само че не и визия. А Венецуела – страна с 30 милиона души, разрушена стопанска система и въоръжени групировки – може да се трансформира в идващия огромен тест за американската външна политика.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ