В Белгия предлагат да превърнат статуя на Леополд II в паметник на геноцида в Конго
Брозновата скулптура на белгийския крал Леополд II в центъра на Брюксел може да се претопи и да се трансформира в монумент на милионите починали в Белгийско Конго при ръководството на монарха. Това оферират група от историци, архитекти и други експерти, в отчет по поръчка на столичните управляващи, съобщи " Гардиън ".
Те показват и различна алтернатива - да се преустрои открит парк с монументи, които са свързани с спорното колониално минало на европейската страна, където да бъде сложена и статуята на Леополд II.
Целта на отчета е да " деколонизира " столицата на Белгия. Изготвянето му бе предизвикано от всеобщите митинги по целия свят през 2020 година след убийството на Джордж Флойд в Америка.
Статуята на Леополд II се трансформира в основен обект на вандалски похищения на демонстациите в Брюксел. Кралят безмилостно извлича скъпите естествени запаси от Конго, като цената за замогването на Белгия заплащат милиони локални поданици, починали от непостижимата работа, апетит или заболявания. Белгия владее Конго до 1960 година, като през този интервал поема надзор и над актуалните земи на Руанда и Бурунди, които лишава от Германия след Първата международна война.
Колониалното завещание, в това число насилието против африканското население, са " открити исторически обстоятелства, които не постоянно се признават изцяло от Белгия ", се показва в отчета.
Групата не предлага срутване на всички скулптури на персони със противоречиво минало. Вместо това предлага всеки обособен случай да се преглежда настрана. Някои монументи биха могли да бъдат преместени в музеи или открит парк; други могат да бъдат преименувани или сложени в подтекст с осведомителни табели, настояват специалистите.
" Деколонизираното публично пространство не е пространство, в което всички колониални следи са заличени ", се акцентира в отчета, само че би трябвало да се отстранен " материалните детайли, които предизвикват асиметричната връзка сред някогашния бял " цивилизатор " и някогашния колонизиран черен човек, увековечаването на расистка идеология и неравенствата ".
В отчета се предлага преустройка на " Парка на петдесетгодишнината " - издигнат от Леополд II през 1880 година при честването на 50-ата годишнина от основаването на белгийската страна. В парка има монумент в " белгийските пионери " на колониите, който съгласно специалистите би трябвало да бъде преименуван на " монумент на разрушаването на белгийската колониална агитация ".
Експертната група предлага и да се построи мемориал на жертвите на колонизацията, както и музей, в който хората могат да научат за имперското минало на Белгия.
Паскал Смет, министърът, отговарящ за градското обмисляне за столичния район на Брюксел, показва, че групата е подхванала нюансиран метод при разглеждането на колониалните монументи.
" Най-лесно би било да се отървем от всички скулптури, само че те не избраха това ", акцентира той. " Разбира се, всички знаем, че хората, които живеят в нашия град през днешния ден, не носят директна отговорност за колонизацията, тъй че не става въпрос за виновност, само че става въпрос за групова отговорност ", споделя Смет.
Много поданици на Брюксел не осъзнават смисъла на някои монументи от колониалната ера и имената на улиците, акцентира министърът. Той дава себе си за образец - до скоро не знаел, че столичният бул. " Генерал Жак " е кръстен на Жул Жак - уредник на военни експедиции в Конго, целящи да се преборят против конгоанци, които се бунтували против насилствения труд. В по-късни години Жак е приет за народен воин по време на Първата международна война.
Смет, който подписва разрешенията за издигане и разглобяване на монументи, се надява да предложи до септември проект за деяние, като първите решения за обособените монументи ще бъдат взети в края на годината. Министърът счита, че " би трябвало да се направи нещо " със статуята на Леополд II в центъра на Брюксел, само че упорства, че е належащо да се проведат още диалози по тематиката.
Федералното държавно управление на Белгия е притежателят на бронзовата скулптура на монарха и окончателното решение за бъдещето ѝ евентуално няма да се вземе скоро. Изборът на имената на улиците влиза в пълномощията на 19-те общини на Брюксел.
Смет дава обещание, че отчетът няма да бъде пропуснат.
" Това няма да бъде отчет, по чийто адрес ще кажем " ах, какъв брой забавно " и след ще приберем на рафта. Това ще бъде отчет, по който ще се водим ".
Те показват и различна алтернатива - да се преустрои открит парк с монументи, които са свързани с спорното колониално минало на европейската страна, където да бъде сложена и статуята на Леополд II.
Целта на отчета е да " деколонизира " столицата на Белгия. Изготвянето му бе предизвикано от всеобщите митинги по целия свят през 2020 година след убийството на Джордж Флойд в Америка.
Статуята на Леополд II се трансформира в основен обект на вандалски похищения на демонстациите в Брюксел. Кралят безмилостно извлича скъпите естествени запаси от Конго, като цената за замогването на Белгия заплащат милиони локални поданици, починали от непостижимата работа, апетит или заболявания. Белгия владее Конго до 1960 година, като през този интервал поема надзор и над актуалните земи на Руанда и Бурунди, които лишава от Германия след Първата международна война.
Колониалното завещание, в това число насилието против африканското население, са " открити исторически обстоятелства, които не постоянно се признават изцяло от Белгия ", се показва в отчета.
Групата не предлага срутване на всички скулптури на персони със противоречиво минало. Вместо това предлага всеки обособен случай да се преглежда настрана. Някои монументи биха могли да бъдат преместени в музеи или открит парк; други могат да бъдат преименувани или сложени в подтекст с осведомителни табели, настояват специалистите.
" Деколонизираното публично пространство не е пространство, в което всички колониални следи са заличени ", се акцентира в отчета, само че би трябвало да се отстранен " материалните детайли, които предизвикват асиметричната връзка сред някогашния бял " цивилизатор " и някогашния колонизиран черен човек, увековечаването на расистка идеология и неравенствата ".
В отчета се предлага преустройка на " Парка на петдесетгодишнината " - издигнат от Леополд II през 1880 година при честването на 50-ата годишнина от основаването на белгийската страна. В парка има монумент в " белгийските пионери " на колониите, който съгласно специалистите би трябвало да бъде преименуван на " монумент на разрушаването на белгийската колониална агитация ".
Експертната група предлага и да се построи мемориал на жертвите на колонизацията, както и музей, в който хората могат да научат за имперското минало на Белгия.
Паскал Смет, министърът, отговарящ за градското обмисляне за столичния район на Брюксел, показва, че групата е подхванала нюансиран метод при разглеждането на колониалните монументи.
" Най-лесно би било да се отървем от всички скулптури, само че те не избраха това ", акцентира той. " Разбира се, всички знаем, че хората, които живеят в нашия град през днешния ден, не носят директна отговорност за колонизацията, тъй че не става въпрос за виновност, само че става въпрос за групова отговорност ", споделя Смет.
Много поданици на Брюксел не осъзнават смисъла на някои монументи от колониалната ера и имената на улиците, акцентира министърът. Той дава себе си за образец - до скоро не знаел, че столичният бул. " Генерал Жак " е кръстен на Жул Жак - уредник на военни експедиции в Конго, целящи да се преборят против конгоанци, които се бунтували против насилствения труд. В по-късни години Жак е приет за народен воин по време на Първата международна война.
Смет, който подписва разрешенията за издигане и разглобяване на монументи, се надява да предложи до септември проект за деяние, като първите решения за обособените монументи ще бъдат взети в края на годината. Министърът счита, че " би трябвало да се направи нещо " със статуята на Леополд II в центъра на Брюксел, само че упорства, че е належащо да се проведат още диалози по тематиката.
Федералното държавно управление на Белгия е притежателят на бронзовата скулптура на монарха и окончателното решение за бъдещето ѝ евентуално няма да се вземе скоро. Изборът на имената на улиците влиза в пълномощията на 19-те общини на Брюксел.
Смет дава обещание, че отчетът няма да бъде пропуснат.
" Това няма да бъде отчет, по чийто адрес ще кажем " ах, какъв брой забавно " и след ще приберем на рафта. Това ще бъде отчет, по който ще се водим ".
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ