По-ефективна болнична помощ - какъв е пътят?
Броят, териториалното систематизиране и метода на действие на лечебните заведения са честа тематика на публичен спор в България. Причината се корени в усложненията на ръководещите да намерят подобаваща формула за преструктурирането им, както териториално, по този начин и като обсег на услугите, които те да дават. Сравнителният разбор на финансовото им положение разрешава да се откроят забавни трендове:
Болниците в България правят над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 милиарда лева доходи и наемат към 50 хиляди души личен състав. Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински лечебни заведения (189 броя) е прекомерно огромна за намаляващото население на България, само че отразява мощната устременост на опазването на здравето у нас към болнични услуги.Между държавните и общинските лечебни заведения се следят огромни разлики във всички финансови индикатори, в обособени случаи в границите на няколко пъти. Около 70% от общите разноски се правят от държавните лечебни заведения.Кризата от COVID-19 се отразява удобно във финансово отношение на по-голямата част от лечебните заведения – както приходите, по този начин и облагите им порастват доста след 2019 година.Болниците ръководят активи с балансова стойност към 2 милиарда лева Част от активите са към този момент амортизирани и не се обновяват. Задълженията през последните години се усилват едва, като доминират краткосрочните отговорности.
Какъв да е пътят към по-ефективна болнична помощ?постепенно понижаване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и централизация на услугите и личния състав в тях, като се обмисли механизъм за даване на качествени здравни услуги на популацията в по-отдалечени места;корекция на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще разреши заслужено възнаграждение на активността по отношение на тежестта на случаите в тях;по-силен финансов надзор върху активността на лечебните заведения за ограничение на опциите за злоупотреби и нередности.
Линк към цялостния текст на разбора ще откриете.
*Изследването е осъществено с осведомителната поддръжка на сътрудниците на ИПИ от iUX (https://iux.bg/). Използвана е систематизирана информация от счетоводните доклади на държавните и общински лечебни заведения в България.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Болниците в България правят над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 милиарда лева доходи и наемат към 50 хиляди души личен състав. Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински лечебни заведения (189 броя) е прекомерно огромна за намаляващото население на България, само че отразява мощната устременост на опазването на здравето у нас към болнични услуги.Между държавните и общинските лечебни заведения се следят огромни разлики във всички финансови индикатори, в обособени случаи в границите на няколко пъти. Около 70% от общите разноски се правят от държавните лечебни заведения.Кризата от COVID-19 се отразява удобно във финансово отношение на по-голямата част от лечебните заведения – както приходите, по този начин и облагите им порастват доста след 2019 година.Болниците ръководят активи с балансова стойност към 2 милиарда лева Част от активите са към този момент амортизирани и не се обновяват. Задълженията през последните години се усилват едва, като доминират краткосрочните отговорности.
Какъв да е пътят към по-ефективна болнична помощ?постепенно понижаване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и централизация на услугите и личния състав в тях, като се обмисли механизъм за даване на качествени здравни услуги на популацията в по-отдалечени места;корекция на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще разреши заслужено възнаграждение на активността по отношение на тежестта на случаите в тях;по-силен финансов надзор върху активността на лечебните заведения за ограничение на опциите за злоупотреби и нередности. Линк към цялостния текст на разбора ще откриете.
*Изследването е осъществено с осведомителната поддръжка на сътрудниците на ИПИ от iUX (https://iux.bg/). Използвана е систематизирана информация от счетоводните доклади на държавните и общински лечебни заведения в България.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ