Болниците у нас извършват над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 млрд. лв. приходи и наемат около 50 хиляди души персонал
Броят, териториалното систематизиране и метода на действие на лечебните заведения са честа тематика на публичен спор в България. Причината се корени в усложненията на ръководещите да намерят подобаваща формула за преструктурирането им, както териториално, по този начин и като обсег на услугите,
които те да дават, пишат от Института за пазарна стопанска система. Сравнителният разбор на финансовото им положение разрешава да се откроят забавни трендове:
– Болниците в България правят над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 милиарда лева доходи и наемат към 50 хиляди души личен състав.
– Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински лечебни заведения (189 броя) е прекомерно огромна за намаляващото население на България, само че отразява мощната устременост на опазването на здравето у нас към болнични услуги.
– Между държавните и общинските лечебни заведения се следят огромни разлики във всички финансови индикатори, в обособени случаи в границите на няколко пъти. Около 70% от общите разноски се правят от държавните лечебни заведения.
– Кризата от COVID-19 се отразява удобно във финансово отношение на по-голямата част от лечебните заведения – както приходите, по този начин и облагите им порастват доста след 2019 година.
– Болниците ръководят активи с балансова стойност към 2 милиарда лева Част от активите са към този момент амортизирани и не се обновяват. Задълженията през последните години се усилват едва, като доминират краткосрочните отговорности.
Какъв да е пътят към по-ефективна болнична помощ?
1) последователно понижаване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и
централизация на услугите и личния състав в тях, като се обмисли механизъм за даване на качествени здравни услуги на популацията в по-отдалечени места;
2) промяна на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще разреши
заслужено възнаграждение на активността по отношение на тежестта на случаите в тях
3) по-силен финансов надзор върху активността на лечебните заведения за ограничение на опциите за злоупотреби и нередности.
Линк към цялостния текст на разбора: [тук]
които те да дават, пишат от Института за пазарна стопанска система. Сравнителният разбор на финансовото им положение разрешава да се откроят забавни трендове:
– Болниците в България правят над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 милиарда лева доходи и наемат към 50 хиляди души личен състав.
– Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински лечебни заведения (189 броя) е прекомерно огромна за намаляващото население на България, само че отразява мощната устременост на опазването на здравето у нас към болнични услуги.
– Между държавните и общинските лечебни заведения се следят огромни разлики във всички финансови индикатори, в обособени случаи в границите на няколко пъти. Около 70% от общите разноски се правят от държавните лечебни заведения.
– Кризата от COVID-19 се отразява удобно във финансово отношение на по-голямата част от лечебните заведения – както приходите, по този начин и облагите им порастват доста след 2019 година.
– Болниците ръководят активи с балансова стойност към 2 милиарда лева Част от активите са към този момент амортизирани и не се обновяват. Задълженията през последните години се усилват едва, като доминират краткосрочните отговорности.
Какъв да е пътят към по-ефективна болнична помощ?
1) последователно понижаване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и
централизация на услугите и личния състав в тях, като се обмисли механизъм за даване на качествени здравни услуги на популацията в по-отдалечени места;
2) промяна на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще разреши
заслужено възнаграждение на активността по отношение на тежестта на случаите в тях
3) по-силен финансов надзор върху активността на лечебните заведения за ограничение на опциите за злоупотреби и нередности.
Линк към цялостния текст на разбора: [тук]
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ