Броят на американците, които не желаят да имат деца, за последните 20 години се е удвоил. Какво се случва?
Броят на възрастните в Съединени американски щати, които умишлено не желаят да имат деца, се е нараснал доста. Според ново изследване през последните 20 години делът на тези хора се е нараснал от 14% на 29%. Става дума за хора, които категорично декларират, че въобще не възнамеряват да имат деца – както биологични, по този начин и осиновени. В същото време броят на тези, които въпреки всичко възнамеряват да станат родители, е намалял от 79% на 59%.
Проучването се основава на данните от Националното проучване на растежа на фамилиите от 2002 до 2023 година В извадката са взели участие общо 80 000 души. За разлика от множеството предходни работи, които преглеждат най-вече дамите и тяхната биологична плодовитост, тази научна работа обгръща както мъже, по този начин и дами, и преглежда настройките освен към раждането, само че и към осиновяването на деца.
Изследователите от Мичиганския държавен университет, психолозите Дженифър Уотлинг Нийл и Закари Нийл, акцентират, че и преди са следили сходни трендове, само че на равнище щат Мичиган. Новото изследване удостоверява, че това е общонационално събитие, което последователно се развива в продължение на две десетилетия.
В рамките на разбора учените разделят всички участници в няколко категории: „ childfree “ (без деца) – това са хората, които умишлено не желаят да имат деца, „ childless “ (бездетни) – тези, които биха желали, само че не могат да имат деца, и „ not yet parents “ (все още не са родители) – тези, които към момента не са станали родители, само че възнамеряват да го създадат в бъдеще. В същото време делът на бездетните хора не се е трансформирал доста през последните 20 години, макар че точно тази група се загатва най-често, когато се разискват проблемите на безплодието и репродуктивната медицина.
Учените акцентират, че възходящата група на бездетните хора е предизвикателство за медицинските и финансовите системи. Те се нуждаят от дълготрайна контрацепция и самостоятелен метод към пенсионното обмисляне, който не е привързан с съществуването на наследници. Освен това държавното управление би трябвало да обмисли по какъв начин доброволният отвод от раждане на деца ще се отрази на страната в дълготраен проект.
Следващата стъпка на изследователския екип е да проучва същите трендове в другите страни и да потърси връзката сред родителския отвод и политико-икономическите фактори.
