Броят на учениците през 2016 г. у нас е намалял със 17% в сравнение с 2002 г.
Броят на учениците през 2016 година в България е намалял със 17 % спрямо 2002 година и с 11 % след 2006 година поради ниската раждаемост и емиграцията, се показва в Мониторинга на образованието и образованието през 2017 година в България в границите на Партньорското консултиране "Приобщаващо обучение за всички. Отключване на капацитета на лицата и основаване на устойчиви партньорства за приобщаващо и стабилно бъдеще на България ".
Докладът беше показан през днешния ден от Стефан Херманс - шеф на Дирекцията "Политическа тактика и разбор " към Генералната дирекция "Образование, юноша, спорт и просвета " на Европейска комисия, в наличието на заместник-министъра на образованието и науката Деница Сачева. В отчета се споделя, че броят на учащите във висшето ни обучение се е увеличавал до 2009 година, само че от този момент е почнал да понижава.
През последните пет години /2012-2016 г./ общият брой на учащите у нас понижава на всички равнища, като се изключи началния стадий на главното обучение. Мониторингът установи, че в България преподавателският състав е измежду най-бързо застаряващите в Европейски Съюз. През 2015 година съвсем 50 % от учителите ни са били на възраст над 50 години, а 28 % са били на 55 и повече години, което значи, че ще се пенсионират през идващите няколко години. За повишение на привлекателността на учителската специалност секторът "Държавно ръководство " е оповестил проекти за двойно нарастване на заплатите на учителите до края на мандата си /2012 г./
През септември 2017 година учителските заплати бяха увеличени с 15 %, се показва в отчета. В него се отбелязва, че се усилват българите с висше обучение, само че профилите на приключилите го демонстрират несъответствия по браншове. Със сегашните 33,8 % България е на път да реализира своята национална цел от 36 на 100 за приключилите висше обучение /на възраст сред 30 и 34 години/ по тактиката "Европа 2020 ". Това е под междинното за Европейски Съюз /39,1 процента/, разликата понижава, само че към момента е налице огромна неравнопоставеност сред половете - 41 % от дамите по отношение на единствено 27,2 % от мъжете сред 30 и 34 години имат приключено висше обучение.
Делът на приключилите висше обучение демонстрира несъответствия по браншове: през 2015 година 50 % от висшистите са учили обществени науки, стопанско ръководство и право /средно за Европейски Съюз 33 на сто/, а единствено 7 на 100 - науки, свързани със здравето /в Европейски Съюз е 13 на сто/, установи мониторингът. За пет университетски години /2012-2016 г./ броят на студентите в България е намалял с 12 % и е достигнал 250 000, се отбелязва в отчета и се добавя, че този факт отразява както демографски фактори, по този начин и все по-честото желание на българите да учат в чужбина.
През 2014 година броят на българите, учещи в чужбина, е бил към 8 % от всички студенти, а делът на задграничните студенти е бил 2,5 %. Сред главните констатации в отчета са, че в България се обръща по-голямо внимание на приобщаващото обучение, почнал е нов метод в битката против преждевременното овакантяване на учебно заведение и се поставят старания за повишение на качеството на професионалното обучение и образование. За първи път образованието е толкоз високо в политическия дневен ред, в това число и на Европейска комисия, сподели заместник-министър Сачева.
Тя съобщи, че в отчета се регистрира, че в България е повишен делът на отпадналите от учебно заведение в интервала 2013-2016 година, само че Европейска комисия регистрира също и позитивния факт, че държавното управление поставя старания за обгръщане и задържане на децата в учебно заведение. В отчета позитивно се отбелязва, че България обезпечено ще усилва разноските си за обучение, в това число посредством повишение на учителските заплати и с вложения в просветителната инфраструктура, уточни Сачева.
Докладът беше показан през днешния ден от Стефан Херманс - шеф на Дирекцията "Политическа тактика и разбор " към Генералната дирекция "Образование, юноша, спорт и просвета " на Европейска комисия, в наличието на заместник-министъра на образованието и науката Деница Сачева. В отчета се споделя, че броят на учащите във висшето ни обучение се е увеличавал до 2009 година, само че от този момент е почнал да понижава.
През последните пет години /2012-2016 г./ общият брой на учащите у нас понижава на всички равнища, като се изключи началния стадий на главното обучение. Мониторингът установи, че в България преподавателският състав е измежду най-бързо застаряващите в Европейски Съюз. През 2015 година съвсем 50 % от учителите ни са били на възраст над 50 години, а 28 % са били на 55 и повече години, което значи, че ще се пенсионират през идващите няколко години. За повишение на привлекателността на учителската специалност секторът "Държавно ръководство " е оповестил проекти за двойно нарастване на заплатите на учителите до края на мандата си /2012 г./
През септември 2017 година учителските заплати бяха увеличени с 15 %, се показва в отчета. В него се отбелязва, че се усилват българите с висше обучение, само че профилите на приключилите го демонстрират несъответствия по браншове. Със сегашните 33,8 % България е на път да реализира своята национална цел от 36 на 100 за приключилите висше обучение /на възраст сред 30 и 34 години/ по тактиката "Европа 2020 ". Това е под междинното за Европейски Съюз /39,1 процента/, разликата понижава, само че към момента е налице огромна неравнопоставеност сред половете - 41 % от дамите по отношение на единствено 27,2 % от мъжете сред 30 и 34 години имат приключено висше обучение.
Делът на приключилите висше обучение демонстрира несъответствия по браншове: през 2015 година 50 % от висшистите са учили обществени науки, стопанско ръководство и право /средно за Европейски Съюз 33 на сто/, а единствено 7 на 100 - науки, свързани със здравето /в Европейски Съюз е 13 на сто/, установи мониторингът. За пет университетски години /2012-2016 г./ броят на студентите в България е намалял с 12 % и е достигнал 250 000, се отбелязва в отчета и се добавя, че този факт отразява както демографски фактори, по този начин и все по-честото желание на българите да учат в чужбина.
През 2014 година броят на българите, учещи в чужбина, е бил към 8 % от всички студенти, а делът на задграничните студенти е бил 2,5 %. Сред главните констатации в отчета са, че в България се обръща по-голямо внимание на приобщаващото обучение, почнал е нов метод в битката против преждевременното овакантяване на учебно заведение и се поставят старания за повишение на качеството на професионалното обучение и образование. За първи път образованието е толкоз високо в политическия дневен ред, в това число и на Европейска комисия, сподели заместник-министър Сачева.
Тя съобщи, че в отчета се регистрира, че в България е повишен делът на отпадналите от учебно заведение в интервала 2013-2016 година, само че Европейска комисия регистрира също и позитивния факт, че държавното управление поставя старания за обгръщане и задържане на децата в учебно заведение. В отчета позитивно се отбелязва, че България обезпечено ще усилва разноските си за обучение, в това число посредством повишение на учителските заплати и с вложения в просветителната инфраструктура, уточни Сачева.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ