Броят на работниците, които не могат да си позволят ,

Броят на служащите , които не могат да си разрешат, се е нараснал с повече от 2 милиона , демонстрира разбор на данни от Европейския съюз /ЕС/, направен от Европейския синдикален институт към Европейската конфедерация на профсъюзите, оповестен през днешния ден, предават от.

През 2022 година почти 39,7 милиона работещи /15% от всички/ не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома – в личната си страна или в чужбина – спрямо 37,6 милиона /14%/ през 2021 година

България също попада в листата на страните с най-голямо нарастване на броя на хората, за които ваканцията е разкош . Според данните през 2022 година за 957 473 работещи българи едноседмичната отмора е мираж . Спрямо миналата година нарастването им е с 2,2%.

Най-голям растеж на бедността във връзка с почивките има във Франция , където съвсем 1 милион повече работещи хора са принудени да си останат вкъщи . Най-големите промени в процентни пунктове са настъпили в Ирландия /+3,8 %/ и Франция /+2,5 %/.

В Италия към момента има максимален брой служащи , които не могат да си разрешат отмора /6 074 387/, макар понижението там, а страните с максимален дял служащи, които не могат да си разрешат отмора, са Румъния /36%/, Кипър /25%/ и Гърция /25%/. Ситуацията в Румъния евентуално се е подобрила от този момент насам, защото след това държавното управление вкара 23% нарастване на минималната работна заплата и укрепи пълномощията на служащите да водят групови договаряния за по-добри заплати, показват от ЕКП.

Данните за 2023 година могат да бъдат още по-лоши след рекордното нарастване на цените на почивките през предишното лято, съчетано с намаляването на действителните заплати в целия Европейски Съюз през предходната година заради инфлацията, предизвестяват от конфедерацията.

От там акцентират, че изводите демонстрират, че е належащо Европейски Съюз и страните членки да подсигуряват, че всички служащи се употребяват от груповото договаряне – то не единствено обезпечава по-справедливо възнаграждение , само че и служащите, които са обхванати от него, се радват на до 2 седмици повече отпуск всяка година.

От 2000 година насам минимум 3 милиона служащи са били лишени от преимуществата на груповото договаряне, частично вследствие на политиките на строги икономии, като най-големият спад е в страните с най-високи нива на беднотия във връзка с отпуските, акцентират още от ЕКП. Оттам припомнят, че признатата Директива за съответните минимални работни запалти изисква от всички страни членки да предизвикват груповото договаряне и да подсигуряват, че най-малко 80% от служащите са обхванати от групови трудови контракти.

Въпреки това в нов отчет на Eurofound се споделя, че „ съответни дейности за поощряване на обсега на груповото договаряне са открити единствено в дребен брой страни “.

Европейската конфедерация на профсъюзите предизвестява страните членки, че крайният период за въвеждане на Директивата за минималните работни заплати в националното законодателство е 15 ноември 2024 г . КНСБ сигнализира повече от година, че този краен период наближава и упорства за бързото ѝ транспониране.

Генералният секретар на ЕКП Естер Линч разяснява констатаците в отчета: „ След като са работили интензивно през цялата година, работещите хора би трябвало да могат да си разрешат отмора. Почивката не е разкош, времето, прекарано със фамилията, е от основно значение за запазване на физическото и психическото здраве на работещите, както и за обезпечаване на скъп опит за децата. Нарастването на броя на фамилиите, които могат да си разрешат отмора, е един от най-големите обществени триумфи на Европа през 20-ти век. То усъвършенства здравето и благосъстоянието на милиони хора и способства за чувството за прогрес и оптимизъм. Тези числа демонстрират по какъв начин общественият напредък се обръща в противоположна посока вследствие на увеличеното икономическо неравноправие. Докато богатите изпълнителни шефове, които провокираха инфлация, движена от облагите, се излежаваха в първокласни курорти в разгара на рецесията с разноските за живот, една седмица отмора беше непостижима за 40 милиона работливи хора и техните фамилии, които се бореха единствено с цел да сложат храна на масата. Едва ли е изненадващо, че в този подтекст в нашите общества нараства гневът. Твърде доста хора към този момент не виждат изгодите от мощната европейска стопанска система в всекидневието си. Спешно би трябвало да повишим нивото на служащите, обхванати от групови трудови контракти. Това е най-хубавият метод да се подсигурява, че работещите хора получават обективен дял от благосъстоянието, което основават, и могат да се радват на нещо толкоз обикновено като едноседмична отмора, а не просто да се борят за оцеляване. “

Новите условия за ГТП: Има ли малка врата против тях?