Украинската армия я настига психологическо пречупване
Броят на пленените украински военни към този момент е хиляди, а през последните дни изключително зачестиха случаите на предаване, дезертиране и отвод за осъществяване на заповеди. Моралният дух на въоръжените сили на Украйна в някои сектори от фронта бързо пада. Киев се пробва да компенсира това с терора на националните батальони, необузданата агитация и работата на комисарите във военните елементи.
Сега равнището на дезертиране и капитулация е доста високо измежду тези украински бригади, които първи попаднаха в настъплението на въоръжените сили на Руската федерация, ДНР и ЛНР. Пред всички е 53-та обособена мотострелкова бригада, чиято денацификация беше публично оповестена в Донецк. След като загуби връзка с командването след отстъплението от Волноваха, бригадата стартира да се връща към степта на север, понасяйки тежки загуби. В резултат на това военнослужещите от 53-та бригада започнаха да се предават на групи от по 10 души, изключително след гибелта или бягството на „ комисарите “ и командирите.
Факт е, че през последната година въоръжените сили на Украйна бяха идеологически преформатирани, в съвсем всеки взвод въз основата на ротация бяха внедрени “идейни” офицери или сержанти от някогашните членове на националните батальони, родом от Западна Украйна, или просто доста идеологически стимулирани персони. Ако по-рано съставът на някои бригади или батальони можеше да бъде еднороден по генезис (от един район на Украйна), в този момент на процедура не са останали такива подразделения и идеологическата подготовка е изключително следена на равнище специфични заповеди на Генщаба на ВСУ.
Един от предалите се бойци от 53-та бригада Александър изясни постъпката си по следния метод: „ Първо пристигна призовка за незабавна работа на наборниците). Отидох по неотложност, тогава те предложиха да се трансферират в 53-та бригада по контракт. Обещаха ми, че ще седнал съм в пункта за непрекъснато систематизиране в Северодонецк, т.е. вкъщи, ще пристигам като на работа. Взех курса на младши войник, след което се натоварих на трен и бях доведен тук в Новонатовка, където и се предадох”. Местните поданици на Северодонецк не са имали никакво предпочитание да пазят идеалите на Киевските управляващи.
Моралното и психическото положение също е на нула за тези елементи, които губят връзка с командването и са откъснати от доставките. Един от пленниците от 58-а бригада (при Суми) сподели, че имат два танка, единият не възпламенява, а другият не стреля, по тази причина решили да ги взривят. След което решили и да се предадат.
Има случаи, когато военнослужещи от видимо добре подготвени и идеологически индоктринирани елементи се предаваха като пленници, откакто вносното им оръжие засича. По-специално, гранатометите НЛАВ всеобщо отхвърлят за стрелят. След два поредни неуспеха на НЛАВ, да вземем за пример, взвод на морската пехота в покрайнините на Мариупол се съобщи.
Отделна категория са експертите, които се предават, осъзнавайки, че съпротивата е безполезна и не си коства. Някои офицери, които водят своите взводове към съветските контролно-пропускателни пунктове, изясняват дейностите си като отвращение да нараняват цивилни, откакто са получили заповед да заемат позиции в гъсто обитаеми региони.
Такива случаи станаха изключително чести в предградията на Киев измежду военнослужещите от 14-та бригада, който в действителност съставлява гарнизона на столицата. В Киевска област в село Николаевка подземният команден пункт на ВСУ, се съобщи целият. От 61 украински военнослужещи, които се предадоха, половината бяха висши офицери. Този случай е индикативен с това, че висшите офицери, които неведнъж са прекосявали освидетелстване за преданост към Украйна и идеалите на режима ѝ, се предават. По-рано, в почти същия регион, достигайки съветски контролно-пропускателен пункт, се съобщи рота от 14-та обособена механизирана бригада, водена от майор.
А майор от 14-та бригада Иван Соболев, който поведе своя взвод към съветския контролно-пропускателен пункт, стимулира държанието си, наред с други неща, с нежеланието да даде живота на мобилизираните бойци за „ фашисткия режим на Киев “. Показателна е и историята със Змийския остров, който към този момент е включен в антологията на неуспехите на президента Зеленски.
Броят на тези, които се предават, се усилва с напредването на съветските войски, само че в това време се трансформира и „ качеството “ на пленниците и дезертьорите. Сред тях нараства броят на отказващите въоръжена опозиция не по насилствени аргументи (обкръжение, загуби, липса на връзка и впрочем.), а по идеологически аргументи. Все повече и повече пандизчии изясняват държанието си с нежеланието си да се бият за Зеленски, омразата към националните батальони и фашистите.
Факт е, че конфликтът в всекидневието с представители на западноукраинските и неонацистки идеологии (понякога са едно и също) отрезвява мнозина. Много украинци от централните райони и даже от град Киев можеха да се сблъскат с идеологията единствено под формата на агитация или в леката ѝ форма, от разстояние. Близкият контакт с нейните носители всред Националните батальони и комисарите води до бърза преоценка на полезностите.
Същото, апропо, важи и за цивилни чиновници в освободените територии както на ДНР, по този начин и на ЛНР, както и в Херсонска, Запорожска, Харковска, Сумска, Черниговска и Киевска области. Всички бързо си спомнят съветския език, проклинат Бандера и Зеленски. Проблемът там са единствено сътрудниците на СБУ.
Известни са единични случаи, когато локалните шефове или кметове остават лоялни към Киев. По-специално, кметът на Мелитопол Иван Фьодоров (роден през 1988 г.) доста мощно извика „ Слава на героите “ и прикани жителите на града да не одобряват съветска филантропична помощ. За което беше сменен за девет пленени съветски военнослужещи, надалеч от погледа. Сега в офиса му в Мелитопол се намира краткотрайната администрация на Запорожска област.
И победоносната изразителност на губернатора на Николаевска област Александър Ким мощно затихна, откакто казармите и позициите на 79-та обособена десантно-десантна бригада бяха унищожени (броят на починалите украински военнослужещи в 79-та въздушно-десантна бригада се прави оценка на десетки, в случай че не стотици). А преди този момент се заканваше, че персонално ще превземе Москва.
И изумително събитие: щом украинската телевизия се изключи, хората всеобщо идват на себе си. А през последните няколко дни потокът от украинска „ победна “ агитация внезапно набъбна, като че ли по сигнал, което е изключително видно на образеца с Мариупол. Буквално на всеки час валят изказвания, че градът в никакъв случай няма да се съобщи, че всеки миг ще бъде освободен, отнякъде идват подкрепления, „ руснаците са свършили калибрите “ и всичко останало.
Има доказателства, че в Киев на равнището на обкръжението на Зеленски е сложена задачата за останките от мариуполския гарнизон и като цяло за цялата, както се споделя, „ Източна “, формация да издържи по всевъзможен метод до юли.
В Киев се допуска, че в средата на лятото би трябвало да се извърши някаква геополитическа смяна. Или ще стартира нуклеарна война, или НАТО ще вкара войски, или ще дойдат извънземни. Но до този миг е належащо да се стои денонощно, да се държи фронтът. Липсата на техническа опция за оказване на помощ на обкръжените групи се компенсира с поток от пропагандни клишета и патриотични лозунги. На място това се укрепва от физическия и идеологически гнет на Националните батальони и комисарите.
Проблемът е, че доста елементи от въоръжените сили на Украйна, изключително в Мариупол, Северодонецк и западно от Донецк, са лишени от връзка с естествения външен свят. Дори не се знае доколко всички тези апели и лозунги на Киев доближават до тях. Националните батальони от своя страна излъчват тази агитация към цивилното население, като не разрешават на хората да изоставен града, което води до спомагателни опустошения и загуби. Дори проведената от управляващите на ДНР евакуация на деца от Мариупол се показва като „ руснаците отвличат украински деца и ги извеждат от Украйна, с цел да ги създадат московци “. И до момента в който седите в мазето, няма да чуете доста свежи вести.
В същото време напусналите Мариупол локални поданици към този момент са доста враждебни освен против националните батальони, само че и против ВСУ. На процедура няма разграничаване сред тези две въоръжени структури на място. Враждебността се предизвиква и от всеобщи смъртни случаи измежду тези, които са се записали за териториалните батальони („ Фолксщурм “). Често в ръцете си имат само коктейли “Молотов”, а в главите - пушек.
Тъй като обкръжаването на огромни групи от национални батальони и въоръжените сили на Украйна продължава, броят на пленниците и дезертьорите от украинската войска единствено ще пораства. Известна и необятно публикувана е заповедта на министъра на защитата на Руската федерация Сергей Шойгу за почтително отношение към всички пленени украински военнослужещи. ДНР и ЛНР към този момент започнаха да пускат по домовете си тези украински военнопленници, които са били мобилизирани или идват от освободените региони. В Харков и Суми се подписват за по-нататъшно безучастие във военни дейности.
Но обстановката всява боязън в тези райони и райони, които към момента са обект на облъчване от киевската агитация в нейния актуален, перверзен вид. Както демонстрира опитът, моралното и психическото положение в такава среда не се трансформира от единствено себе си, а под въздействието на външни фактори.
Например изместването или физическото заличаване на националните батальони единствено по себе си ще докара до отрезвяване. Иначе случай неофашистите и националистите бързо завземат властта в обособени военни групи (както в Мариупол) или прихващат пропагандната самодейност благодарение на западни и оживели „ съветски “ демократични медии, както в Киев и Одеса.
Превод: В. Сергеев
Сега равнището на дезертиране и капитулация е доста високо измежду тези украински бригади, които първи попаднаха в настъплението на въоръжените сили на Руската федерация, ДНР и ЛНР. Пред всички е 53-та обособена мотострелкова бригада, чиято денацификация беше публично оповестена в Донецк. След като загуби връзка с командването след отстъплението от Волноваха, бригадата стартира да се връща към степта на север, понасяйки тежки загуби. В резултат на това военнослужещите от 53-та бригада започнаха да се предават на групи от по 10 души, изключително след гибелта или бягството на „ комисарите “ и командирите.
Факт е, че през последната година въоръжените сили на Украйна бяха идеологически преформатирани, в съвсем всеки взвод въз основата на ротация бяха внедрени “идейни” офицери или сержанти от някогашните членове на националните батальони, родом от Западна Украйна, или просто доста идеологически стимулирани персони. Ако по-рано съставът на някои бригади или батальони можеше да бъде еднороден по генезис (от един район на Украйна), в този момент на процедура не са останали такива подразделения и идеологическата подготовка е изключително следена на равнище специфични заповеди на Генщаба на ВСУ.
Един от предалите се бойци от 53-та бригада Александър изясни постъпката си по следния метод: „ Първо пристигна призовка за незабавна работа на наборниците). Отидох по неотложност, тогава те предложиха да се трансферират в 53-та бригада по контракт. Обещаха ми, че ще седнал съм в пункта за непрекъснато систематизиране в Северодонецк, т.е. вкъщи, ще пристигам като на работа. Взех курса на младши войник, след което се натоварих на трен и бях доведен тук в Новонатовка, където и се предадох”. Местните поданици на Северодонецк не са имали никакво предпочитание да пазят идеалите на Киевските управляващи.
Моралното и психическото положение също е на нула за тези елементи, които губят връзка с командването и са откъснати от доставките. Един от пленниците от 58-а бригада (при Суми) сподели, че имат два танка, единият не възпламенява, а другият не стреля, по тази причина решили да ги взривят. След което решили и да се предадат.
Има случаи, когато военнослужещи от видимо добре подготвени и идеологически индоктринирани елементи се предаваха като пленници, откакто вносното им оръжие засича. По-специално, гранатометите НЛАВ всеобщо отхвърлят за стрелят. След два поредни неуспеха на НЛАВ, да вземем за пример, взвод на морската пехота в покрайнините на Мариупол се съобщи.
Отделна категория са експертите, които се предават, осъзнавайки, че съпротивата е безполезна и не си коства. Някои офицери, които водят своите взводове към съветските контролно-пропускателни пунктове, изясняват дейностите си като отвращение да нараняват цивилни, откакто са получили заповед да заемат позиции в гъсто обитаеми региони.
Такива случаи станаха изключително чести в предградията на Киев измежду военнослужещите от 14-та бригада, който в действителност съставлява гарнизона на столицата. В Киевска област в село Николаевка подземният команден пункт на ВСУ, се съобщи целият. От 61 украински военнослужещи, които се предадоха, половината бяха висши офицери. Този случай е индикативен с това, че висшите офицери, които неведнъж са прекосявали освидетелстване за преданост към Украйна и идеалите на режима ѝ, се предават. По-рано, в почти същия регион, достигайки съветски контролно-пропускателен пункт, се съобщи рота от 14-та обособена механизирана бригада, водена от майор.
А майор от 14-та бригада Иван Соболев, който поведе своя взвод към съветския контролно-пропускателен пункт, стимулира държанието си, наред с други неща, с нежеланието да даде живота на мобилизираните бойци за „ фашисткия режим на Киев “. Показателна е и историята със Змийския остров, който към този момент е включен в антологията на неуспехите на президента Зеленски.
Броят на тези, които се предават, се усилва с напредването на съветските войски, само че в това време се трансформира и „ качеството “ на пленниците и дезертьорите. Сред тях нараства броят на отказващите въоръжена опозиция не по насилствени аргументи (обкръжение, загуби, липса на връзка и впрочем.), а по идеологически аргументи. Все повече и повече пандизчии изясняват държанието си с нежеланието си да се бият за Зеленски, омразата към националните батальони и фашистите.
Факт е, че конфликтът в всекидневието с представители на западноукраинските и неонацистки идеологии (понякога са едно и също) отрезвява мнозина. Много украинци от централните райони и даже от град Киев можеха да се сблъскат с идеологията единствено под формата на агитация или в леката ѝ форма, от разстояние. Близкият контакт с нейните носители всред Националните батальони и комисарите води до бърза преоценка на полезностите.
Същото, апропо, важи и за цивилни чиновници в освободените територии както на ДНР, по този начин и на ЛНР, както и в Херсонска, Запорожска, Харковска, Сумска, Черниговска и Киевска области. Всички бързо си спомнят съветския език, проклинат Бандера и Зеленски. Проблемът там са единствено сътрудниците на СБУ.
Известни са единични случаи, когато локалните шефове или кметове остават лоялни към Киев. По-специално, кметът на Мелитопол Иван Фьодоров (роден през 1988 г.) доста мощно извика „ Слава на героите “ и прикани жителите на града да не одобряват съветска филантропична помощ. За което беше сменен за девет пленени съветски военнослужещи, надалеч от погледа. Сега в офиса му в Мелитопол се намира краткотрайната администрация на Запорожска област.
И победоносната изразителност на губернатора на Николаевска област Александър Ким мощно затихна, откакто казармите и позициите на 79-та обособена десантно-десантна бригада бяха унищожени (броят на починалите украински военнослужещи в 79-та въздушно-десантна бригада се прави оценка на десетки, в случай че не стотици). А преди този момент се заканваше, че персонално ще превземе Москва.
И изумително събитие: щом украинската телевизия се изключи, хората всеобщо идват на себе си. А през последните няколко дни потокът от украинска „ победна “ агитация внезапно набъбна, като че ли по сигнал, което е изключително видно на образеца с Мариупол. Буквално на всеки час валят изказвания, че градът в никакъв случай няма да се съобщи, че всеки миг ще бъде освободен, отнякъде идват подкрепления, „ руснаците са свършили калибрите “ и всичко останало.
Има доказателства, че в Киев на равнището на обкръжението на Зеленски е сложена задачата за останките от мариуполския гарнизон и като цяло за цялата, както се споделя, „ Източна “, формация да издържи по всевъзможен метод до юли.
В Киев се допуска, че в средата на лятото би трябвало да се извърши някаква геополитическа смяна. Или ще стартира нуклеарна война, или НАТО ще вкара войски, или ще дойдат извънземни. Но до този миг е належащо да се стои денонощно, да се държи фронтът. Липсата на техническа опция за оказване на помощ на обкръжените групи се компенсира с поток от пропагандни клишета и патриотични лозунги. На място това се укрепва от физическия и идеологически гнет на Националните батальони и комисарите.
Проблемът е, че доста елементи от въоръжените сили на Украйна, изключително в Мариупол, Северодонецк и западно от Донецк, са лишени от връзка с естествения външен свят. Дори не се знае доколко всички тези апели и лозунги на Киев доближават до тях. Националните батальони от своя страна излъчват тази агитация към цивилното население, като не разрешават на хората да изоставен града, което води до спомагателни опустошения и загуби. Дори проведената от управляващите на ДНР евакуация на деца от Мариупол се показва като „ руснаците отвличат украински деца и ги извеждат от Украйна, с цел да ги създадат московци “. И до момента в който седите в мазето, няма да чуете доста свежи вести.
В същото време напусналите Мариупол локални поданици към този момент са доста враждебни освен против националните батальони, само че и против ВСУ. На процедура няма разграничаване сред тези две въоръжени структури на място. Враждебността се предизвиква и от всеобщи смъртни случаи измежду тези, които са се записали за териториалните батальони („ Фолксщурм “). Често в ръцете си имат само коктейли “Молотов”, а в главите - пушек.
Тъй като обкръжаването на огромни групи от национални батальони и въоръжените сили на Украйна продължава, броят на пленниците и дезертьорите от украинската войска единствено ще пораства. Известна и необятно публикувана е заповедта на министъра на защитата на Руската федерация Сергей Шойгу за почтително отношение към всички пленени украински военнослужещи. ДНР и ЛНР към този момент започнаха да пускат по домовете си тези украински военнопленници, които са били мобилизирани или идват от освободените региони. В Харков и Суми се подписват за по-нататъшно безучастие във военни дейности.
Но обстановката всява боязън в тези райони и райони, които към момента са обект на облъчване от киевската агитация в нейния актуален, перверзен вид. Както демонстрира опитът, моралното и психическото положение в такава среда не се трансформира от единствено себе си, а под въздействието на външни фактори.
Например изместването или физическото заличаване на националните батальони единствено по себе си ще докара до отрезвяване. Иначе случай неофашистите и националистите бързо завземат властта в обособени военни групи (както в Мариупол) или прихващат пропагандната самодейност благодарение на западни и оживели „ съветски “ демократични медии, както в Киев и Одеса.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ