Броят на отпадналите от училище деца в Северозападна България остава

...
Броят на отпадналите от училище деца в Северозападна България остава
Коментари Харесай

15,5% от учениците във Враца отпадат от училище

Броят на отпадналите от учебно заведение деца в Северозападна България остава висок. Този проблем както и неналичието на обучение са измежду главните фактори за попадане на децата в обстановка на голям брой опасности – беднотия, противообществени прояви, принуждение, зависимости и други В област Враца 15,5% от всички възпитаници от І до VІІІ клас отпадат прибързано от учебно заведение, до момента в който в област Плевен те са 9,9%.

С висок дял на отпадналите възпитаници са редица общини в рамките на обособените области в Северозападен регион – община Ново село (обл. Видин) – 13,6% отпаднали възпитаници от общия брой на децата в главното обучение, община Летница (обл. Ловеч) – 11,2% са останалите отвън класните стаи, в община Бойчиновци (обл. Монтана) процентът е 11,4, община Искър (обл. Плевен) – 10,9%. Проблемът с ранното овакантяване на учебно заведение има съществени обществени измерения – като се изключи че нараства броят на популацията с ниско обучение, някои от тези лица попадат в криминогенна среда.

Данните са част от районния разбор за проблемите на децата, живеещи в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, който е направен от Ивайло Миланов, специалист „ Работа с деца и фамилии “, по поръчка на Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница “. Данните и изводите в отчета бяха оповестени на среща по проблемите на децата от Северозападния регион на България, която се организира на 30 юни и 1 юли във Враца, а неин хазаин бе кметът на града Калин Каменов.

Изоставането в учебно заведение, неналичието на мотивация за учене, етно-културната принадлежност, обществени или фамилни са аргументите за овакантяване на класните стаи от децата. В направените особено за разбора изявленията експертите споделят, че неналичието на действителен възрастен /родител/, който да се грижи за детето и да упражнява надзор, е съществена причина за овакантяване на учебно заведение или за неприятното просветително показване на децата. По данни на УНИЦЕФ 23% от малчуганите в България са с един или двама родители, пребиваващи в чужбина за някакъв интервал от време. За Северозападния регион този дял доближава до 44%. Реалната липса на родител се отразява и на цялостното прочувствено и обществено развиване на децата. Според специалистите по този начин се нарушава възприятието им за сигурност, а учителите не съумяват да компенсират дефицитите от фамилната среда. Затова и при тези деца се следи висока експанзия и неумения за решение на спорове.

Според експертите, в Северозападния район на страната няма построен потенциал, задоволителен да задоволи потребностите на децата с увреждания и техните фамилии. Услугите в общността, подкрепящи тази група, са неравномерно разпределени в региона. Тенденцията е към увеличение на децата с увреждания в Северозападен регион, които следва да бъдат подкрепени.

Бедността остава сериозен рисков фактор за пълноценното израстване на малчуганите. Според разбора, по данни на Национален статистически институт през 2015 година 33.4% от децата в България живеят в материални ограничения и в риск от беднотия. Северозападът не прави изключение в тази отрицателна наклонност. Област Видин е региона в страната с най-ниската междинна годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правно отношение - през 2014 година тя е била 6663 лева, което е с близо 1/3 по-ниско от междинната за страната.

Монтана е с най-ниския приход на разположение от домакинство през 2015 година

Данните за 2016 година демонстрират, че точно в Северозападен регион на България е най-голямата централизация на общини с коефициент на безработица над 25%. С изключение на регионалните центрове Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, единствената друга община, в която безработицата е под 10%, е Троян.
Прирастът на популацията в Северозападна България е с едни от най-неблагоприятните негативни стойности в страната. Враца е измежду областите, в които отрицателните последици от демографската рецесия са най-ясно изразени. За интервала 2001–2015 година популацията на региона е намаляло с 31,4%, като по-голям спад се следи само в област Видин (32,2%).

В тази част на страната е налице и извънредно сериозен проблем във връзка с възрастовата конструкция и възпроизводството на трудоспособното население – 100 излизащи от трудовия пазар се заместват единствено от 58 души младо население.

" Много бих се радвал, когато завърши модулът от срещи в регионите за обмисляне на България, да бъдат показани най-хубавите практики пред обществеността “, съобщи кметът на Враца Калин Каменов на срещата.
Проектът „ Гласът на българските деца”, който се реализира от Българското учебно заведение за политика " Димитър Паница " и се осъществя с експертната поддръжка на Националната мрежа за децата, планува още две срещи за продан на опит в страната. След сполучливото им реализиране през есента на тази година ще бъдат факт общо шест районни разбора за положението на детските политики, проблемите, които съществуват на районно равнище, както и на положителните практики по места. Целта е въз основата на всичко това да се формулират проблемите на районите в България, да се обменят хрумвания за превъзмогването им и най-важното – да се построи мрежа от хора на разнообразни позиции в законодателната, изпълнителната и локалната управляващи с една идея - протекция правата на децата.
Източник: blitz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР