Броят на необитаемите жилища расте
Броят на необитаемите жилища в България пораства. Те са 1 220 416 или над 31% от всички жилища в страната. В същото време от ден на ден хора нямат късмет да се снабдят със личен жилищен парцел или имат потребност от поддръжка, с цел да вземат чартърен. Затова една от главните задания при ръководство на жилищния фонд в България е да се откри метод броят на необитаемите жилища да бъде понижен и да се увеличи тяхната приложимост.
Това е една от задачите, заложени в Националната жилищна тактика, която е качена на сайта на МРРБ за публично разискване .
В тактиката се показва, че жилищното строителство непрестанно пораства. В интервала до 2020 година ще бъде надминат строителният взрив от 2007-2009 година с създаване на към 20 хиляди жилища на година. Тези прогнози са направени на база упования стопански напредък в страната и възходящия капиталов интерес, който се показва в търсене на терени и огромния брой издадени строителни позволения. Броят на жилищата надвишава броя на семействата, а жилищното ползване е сравнимо с това в Европейски Съюз (550 жилища/1000 обитатели). Но казусът е, че финансовата досегаемост до жилище се утежнява. Отношението цена/доход нараства. През 2015 година, по данни на Национален статистически институт, цената на жилищата надвишава над 6,6 пъти приходите. За съпоставяне през 2013 година това съответствие е 6,3 или се усилва делът на хората, нуждаещи се от поддръжка за придобиване или наемане на жилище.
Друг разпознат в тактиката проблем е, че публичният жилищен фонд е редуциран до алегоричен дял от 2,4%. Той мъчно се ръководи, заради разпръснатостта му измежду частни жилища в етажна благосъстоятелност, а общините разполагат с лимитирани запаси за неговото поддържане.
Изводът е, че е належащо да се намерят механизми за адаптиране на съществуващия жилищен фонд и рационалното му потребление. Една от концепциите е да се осъществят промени в областта на данъчното облагане, като се плануват тласъци за даване на необитавано жилище за обществени цели. Целта на публичното разискване на Стратегията е точно да се съберат хрумвания и да се създаде най-хубавия механизъм, който да е в интерес на всички заинтригувани страни.
В Стратегията се показва още, че над 91% от фонда е с надеждна структура – солидна стоманобетонна, панелна или солидна. Повече от три четвърти от жилищата в страната обаче са в здания, които са на възраст над 30 години. Липсата на поддръжка на тези здания води до бързото утежняване на положението им, по тази причина с ъществува остра нужда от всеобщо възобновяване на съществуващия жилищен фонд и повишение на неговата приложимост, се показва в Стратегията. Друг извод в нея е, че делът на притежателите на жилища, които се затрудняват да устоят собствеността си в сегашните пазарни условия, се усилва. Но заради обстоятелството, че доста хора са затруднени да отделят средства за поддържане на жилищата си, се предлага опцията те да употребяват нисколихвени заеми или други финансови принадлежности, които да се комбинират с безплатна помощ. Размерът на помощта ще зависи и от ограниченията, които се финансират. Предлага се поддръжката за възстановяване на градивна резистентност и енергийната успеваемост да се осъществя само при положение, че обновяването не ангажира повече от 50% от цената при ново строителство. В всеобщия случай, възобновяване посредством осъществяване на всички наставления на техническия паспорт би покрило по-малко от 30% от цената на ново строителство.
За да се организира дейна и систематична жилищна политика, е належащо ясно да се дефинират отговорностите на централно и локално равнище. На централно равнище е нужен орган, администриращ цялостна система за жилищно субсидиране и провеждащ на процедура националната жилищна политика. На локално равнище е нужен потенциал за основаване и осъществяване на общинските жилищни стратегии. Това не освобождава страната от отговорности към общественото жилище и обновяването на съществуващия фонд, с които ще се изпълнят поетите задължения към Новия дневен ред за градовете на Европейски Съюз и Дневен ред 2030 за стабилно развиване.
Това е една от задачите, заложени в Националната жилищна тактика, която е качена на сайта на МРРБ за публично разискване .
В тактиката се показва, че жилищното строителство непрестанно пораства. В интервала до 2020 година ще бъде надминат строителният взрив от 2007-2009 година с създаване на към 20 хиляди жилища на година. Тези прогнози са направени на база упования стопански напредък в страната и възходящия капиталов интерес, който се показва в търсене на терени и огромния брой издадени строителни позволения. Броят на жилищата надвишава броя на семействата, а жилищното ползване е сравнимо с това в Европейски Съюз (550 жилища/1000 обитатели). Но казусът е, че финансовата досегаемост до жилище се утежнява. Отношението цена/доход нараства. През 2015 година, по данни на Национален статистически институт, цената на жилищата надвишава над 6,6 пъти приходите. За съпоставяне през 2013 година това съответствие е 6,3 или се усилва делът на хората, нуждаещи се от поддръжка за придобиване или наемане на жилище.
Друг разпознат в тактиката проблем е, че публичният жилищен фонд е редуциран до алегоричен дял от 2,4%. Той мъчно се ръководи, заради разпръснатостта му измежду частни жилища в етажна благосъстоятелност, а общините разполагат с лимитирани запаси за неговото поддържане.
Изводът е, че е належащо да се намерят механизми за адаптиране на съществуващия жилищен фонд и рационалното му потребление. Една от концепциите е да се осъществят промени в областта на данъчното облагане, като се плануват тласъци за даване на необитавано жилище за обществени цели. Целта на публичното разискване на Стратегията е точно да се съберат хрумвания и да се създаде най-хубавия механизъм, който да е в интерес на всички заинтригувани страни.
В Стратегията се показва още, че над 91% от фонда е с надеждна структура – солидна стоманобетонна, панелна или солидна. Повече от три четвърти от жилищата в страната обаче са в здания, които са на възраст над 30 години. Липсата на поддръжка на тези здания води до бързото утежняване на положението им, по тази причина с ъществува остра нужда от всеобщо възобновяване на съществуващия жилищен фонд и повишение на неговата приложимост, се показва в Стратегията. Друг извод в нея е, че делът на притежателите на жилища, които се затрудняват да устоят собствеността си в сегашните пазарни условия, се усилва. Но заради обстоятелството, че доста хора са затруднени да отделят средства за поддържане на жилищата си, се предлага опцията те да употребяват нисколихвени заеми или други финансови принадлежности, които да се комбинират с безплатна помощ. Размерът на помощта ще зависи и от ограниченията, които се финансират. Предлага се поддръжката за възстановяване на градивна резистентност и енергийната успеваемост да се осъществя само при положение, че обновяването не ангажира повече от 50% от цената при ново строителство. В всеобщия случай, възобновяване посредством осъществяване на всички наставления на техническия паспорт би покрило по-малко от 30% от цената на ново строителство.
За да се организира дейна и систематична жилищна политика, е належащо ясно да се дефинират отговорностите на централно и локално равнище. На централно равнище е нужен орган, администриращ цялостна система за жилищно субсидиране и провеждащ на процедура националната жилищна политика. На локално равнище е нужен потенциал за основаване и осъществяване на общинските жилищни стратегии. Това не освобождава страната от отговорности към общественото жилище и обновяването на съществуващия фонд, с които ще се изпълнят поетите задължения към Новия дневен ред за градовете на Европейски Съюз и Дневен ред 2030 за стабилно развиване.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ