Над 47 000 жени във фертилна възраст в област Варна нямат деца | За страната броят е 650 000, или над 21 процента от всички жени
Броят на дамите във фертилна възраст у нас нараства до 1975 година, като доближава 2 178 хиляди, след което стартира да понижава, с цел да доближи 1 295 хиляди дами на възраст 15 - 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо понижение е записано при последния десетгодишен интервал (2011 - 2021) - 377 хиляди, или 22.5%.
Това демонстрират данните на Национален статистически институт на преброяването през 2021.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 година до 1.58 през 2021 година. През последните 10 години индикаторът се задържа на равнища над 1.5, само че все пак цената му не е задоволителна за просто възпроизводство на популацията.
Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията, разрешава да се направи оценка на зависимостта сред раждаемостта и главните демографски, етнокултурни и социално-икономически характерности на дамите.
За задачите на проучването на раждаемостта в този материал е употребен индикаторът междинен брой живородени деца.
Към 7 септември 2021 година 748 хиляди, или 24.7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години, имат по едно живородено дете . Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44.6%).
По три деца имат 204 хиляди, или 6.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2.6% от дамите.
Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21.4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Данните за област Варна:
От общо 199 687 дами на възраст 12 и повече навършени години 52 206 имат по едно дете, 84 971 - по две, 11 484 - по три, а 3726 - четири и повече деца. Без деца са 47 300 дами от Варна и региона.
Средният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години във Варненско е 1.37.
Към 7 септември 2021 година междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години в страната е 1.47 . Този индикатор е по-висок в селата (1.75), в сравнение с в градовете (1.37).
С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца .
Най-висок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.75 деца. Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.72 и 1.63 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.47 деца приблизително за всички дами .
Безработните и без обучение дами на възраст 15 - 64 навършени години имат най-голям междинен брой деца - 3.07.
На срещуположния полюс са безработните дами с висше обучение със междинен брой деца 0.90. Като цяло по-висок е междинният брой деца при безработните дами с главно, начално и без обучение , до момента в който при дамите с висше и приблизително обучение е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 - 64 навършени години.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите, самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2.25 деца.
Значително по-младата възрастова конструкция и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група. По-висок от междинното за страната е този индикатор при турската етническа група - 1.79 . Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1.41 .
Средният брой живородени деца при дамите от ромската етническа група на възраст 25 - 49 години е над 2.0, а този измежду дамите над 50 години е над 3.0 .
При дамите от турската етническа група междинният брой деца е над 2.0 във възрастите от 55 години и повече, като измежду най-възрастните дами (70+) той е 2.71.
При самоопределилите се към българската етническа група междинният брой живородени деца е най-голям (1.85) измежду тези, които са във възрастовата група 65 - 69 навършени години.
Сравнението с данните от преброяването през 2011 година демонстрира понижение на междинния брой деца във високите възрастови групи при дамите, самоопределели се към ромската и турската етническа група . Следователно може да се направи изводът, че раждаемостта понижава и при тези етнически групи.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените области . Във всички области доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица).
Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в област Габрово (32.1%), а най-нисък - в област Кърджали (16.1%).
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в областите Кърджали (21.1%), Сливен (15.5%), Търговище (14.6%) и Разград (14.2%), а най-нисък - в областите Габрово (6.0%), Перник (5.9%) и София (столица) - 4.6% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона.
Налице са разлики и в междинния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този индикатор е над междинния за страната (1.47). Под междинния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.
Това демонстрират данните на Национален статистически институт на преброяването през 2021.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 година до 1.58 през 2021 година. През последните 10 години индикаторът се задържа на равнища над 1.5, само че все пак цената му не е задоволителна за просто възпроизводство на популацията.
Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията, разрешава да се направи оценка на зависимостта сред раждаемостта и главните демографски, етнокултурни и социално-икономически характерности на дамите.
За задачите на проучването на раждаемостта в този материал е употребен индикаторът междинен брой живородени деца.
Към 7 септември 2021 година 748 хиляди, или 24.7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години, имат по едно живородено дете . Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44.6%).
По три деца имат 204 хиляди, или 6.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2.6% от дамите.
Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21.4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Данните за област Варна:
От общо 199 687 дами на възраст 12 и повече навършени години 52 206 имат по едно дете, 84 971 - по две, 11 484 - по три, а 3726 - четири и повече деца. Без деца са 47 300 дами от Варна и региона.
Средният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години във Варненско е 1.37.
Към 7 септември 2021 година междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години в страната е 1.47 . Този индикатор е по-висок в селата (1.75), в сравнение с в градовете (1.37).
С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца .
Най-висок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.75 деца. Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.72 и 1.63 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.47 деца приблизително за всички дами .
Безработните и без обучение дами на възраст 15 - 64 навършени години имат най-голям междинен брой деца - 3.07.
На срещуположния полюс са безработните дами с висше обучение със междинен брой деца 0.90. Като цяло по-висок е междинният брой деца при безработните дами с главно, начално и без обучение , до момента в който при дамите с висше и приблизително обучение е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 - 64 навършени години.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите, самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2.25 деца.
Значително по-младата възрастова конструкция и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група. По-висок от междинното за страната е този индикатор при турската етническа група - 1.79 . Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1.41 .
Средният брой живородени деца при дамите от ромската етническа група на възраст 25 - 49 години е над 2.0, а този измежду дамите над 50 години е над 3.0 .
При дамите от турската етническа група междинният брой деца е над 2.0 във възрастите от 55 години и повече, като измежду най-възрастните дами (70+) той е 2.71.
При самоопределилите се към българската етническа група междинният брой живородени деца е най-голям (1.85) измежду тези, които са във възрастовата група 65 - 69 навършени години.
Сравнението с данните от преброяването през 2011 година демонстрира понижение на междинния брой деца във високите възрастови групи при дамите, самоопределели се към ромската и турската етническа група . Следователно може да се направи изводът, че раждаемостта понижава и при тези етнически групи.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените области . Във всички области доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица).
Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в област Габрово (32.1%), а най-нисък - в област Кърджали (16.1%).
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в областите Кърджали (21.1%), Сливен (15.5%), Търговище (14.6%) и Разград (14.2%), а най-нисък - в областите Габрово (6.0%), Перник (5.9%) и София (столица) - 4.6% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона.
Налице са разлики и в междинния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този индикатор е над междинния за страната (1.47). Под междинния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ