НСИ: Образованите жени не раждат деца
Броят на дамите във фертилна възраст нараства до 1975 година, като доближава 2 178 хиляди, след което стартира да понижава, с цел да доближи 1 295 хиляди дами на възраст 15 - 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо понижение е записано при последния десетгодишен интервал (2011 - 2021) - 377 хиляди, или 22.5%, сочат данни от Национален статистически институт.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 година до 1.58 през 2021 година. През последните 10 години индикаторът се задържа на равнища над 1.5, само че все пак цената му не е задоволителна за просто възпроизводство на популацията, прецизират още от статистическия институт. Данните демонстрират, че към 7 септември 2021 година 748 хиляди, или 24.7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.6%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44.6%). По три деца имат 204 хиляди, или 6.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2.6% от дамите. Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21.4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването. Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията също оказва въздействие върху нивото на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Най-висок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.75 деца. Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.72 и 1.63 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.47 деца приблизително за всички дами.
Разпределението по изповедание демонстрира, че междинният брой живородени деца е най-голям при дамите, изповядващи мюсюлманско изповедание - 1.83 деца.
Сред изповядващите християнски вероизповедания най-голям е междинният брой на децата при протестантите - 1.82, следват друго християнско (1.63), източноправославно (1.43), католическо (1.36) и арменско апостолическо (1.26).
При дамите, които са показали, че нямат изповедание, междинният брой деца е 1.40.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените области. Във всички области доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София. Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в област Габрово (32.1%), а най-нисък - в област Кърджали (16.1%).
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 година до 1.58 през 2021 година. През последните 10 години индикаторът се задържа на равнища над 1.5, само че все пак цената му не е задоволителна за просто възпроизводство на популацията, прецизират още от статистическия институт. Данните демонстрират, че към 7 септември 2021 година 748 хиляди, или 24.7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27.1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17.6%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44.6%). По три деца имат 204 хиляди, или 6.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2.6% от дамите. Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21.4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването. Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията също оказва въздействие върху нивото на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Най-висок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.75 деца. Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено главно и начално обучение - надлежно 1.72 и 1.63 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.47 деца приблизително за всички дами.
Разпределението по изповедание демонстрира, че междинният брой живородени деца е най-голям при дамите, изповядващи мюсюлманско изповедание - 1.83 деца.
Сред изповядващите християнски вероизповедания най-голям е междинният брой на децата при протестантите - 1.82, следват друго християнско (1.63), източноправославно (1.43), католическо (1.36) и арменско апостолическо (1.26).
При дамите, които са показали, че нямат изповедание, междинният брой деца е 1.40.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените области. Във всички области доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София. Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в област Габрово (32.1%), а най-нисък - в област Кърджали (16.1%).
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ