Проф. Димитър Масларов: Броят на инсултите, който се отчита в България ежегодно, е около 40 000
Броят на инсултите, който се регистрира в България годишно, е към 40 000. От 2016 година насам броят им е намалял с към 20%. Това сподели проф. Димитър Масларов – съосновател на Фондация " Съвета за мозъчно здраве “ и шеф на Клиника по нервни заболявания към І УМБАЛ " Св. Йоан Кръстител “ в София, в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
През 2015-2016 година Националната здравноосигурителна каса регистрира към 52 000 случая, добави той.
По самодейност на Фондация " Съвет за мозъчно здраве “ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска гилдия в края на октомври бе показан план на Национален проект за мозъчните болести, включващ предварителна защита, ранна диагностика, лекуване и обществена поддръжка на страдащите от тези болести. " Националният проект за мозъчните болести включва раздели, свързани с трите съществени медицински специалности, които третират човешкия мозък – неврология, неврохирургия и психиатрия “, разясни проф. Масларов.
В рамките на разнообразни европейски планове и стратегии страната е осигурила към 220 милиона лв. за основаването на шест високотехнологични центъра за диагностика и лекуване на пациенти с мозъчен инсулт и на още 17 софтуерни лечебни заведения, в които такива пациенти да бъдат одобрявани. " Това е план, по който се работи от доста години и е покрай завършване. Такива центрове има в " Пирогов “, в Пловдив, във Варна. Предстои да бъдат открити още “, описа проф. Масларов.
Средствата за осъществяване на Националния проект за мозъчните болести съгласно него също могат да бъдат обезпечени по линия на разнообразни европейски стратегии.
Превенцията на мозъчните болести минава през първичната профилактика на атеросклерозата и съдовото здраве. " В това отношение роля имат и общопрактикуващите лекари във връзка с годишните профилактични прегледи. От значение е организацията на здравната помощ, информираността на популацията за признаците на инсулта и по кое време би трябвало да се насочат към болнично лекуване, добрата организация за превоза по този начин, че да доближат във времето на лечебния прозорец за използване на венозна тромболиза, който е 4 часа и половина “, изброи проф. Масларов.
Рискови фактори за развиване на мозъчни болести са нелекуваната артериална хипертония, недобре обезщетеният захарен диабет, нарушаванията в сърдечния темп, високото телесно тегло, неконтролираното тютюнопушене и използването на алкохол, ниската физическа интензивност, добави експертът.
Рискови фактори са прекомерно ниските и прекомерно високите температури, които могат да усилят броя на инсултите с 2 до 5%. " Инсултът в никакъв случай не се развива на здрав терен. Не повече от 3-4% са инсултите, които се развиват при хора без да има друга соматична причина. Инсултът се развива, когато има не един, а няколко рискови фактора. Самите хора не всеки път обръщат внимание на това, че би трябвало да се грижат за здравето си, т.е. да организират първична профилактика и да управляват болесттите си “, сподели още проф. Масларов.
През 2015-2016 година Националната здравноосигурителна каса регистрира към 52 000 случая, добави той.
По самодейност на Фондация " Съвет за мозъчно здраве “ в партньорство с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска гилдия в края на октомври бе показан план на Национален проект за мозъчните болести, включващ предварителна защита, ранна диагностика, лекуване и обществена поддръжка на страдащите от тези болести. " Националният проект за мозъчните болести включва раздели, свързани с трите съществени медицински специалности, които третират човешкия мозък – неврология, неврохирургия и психиатрия “, разясни проф. Масларов.
В рамките на разнообразни европейски планове и стратегии страната е осигурила към 220 милиона лв. за основаването на шест високотехнологични центъра за диагностика и лекуване на пациенти с мозъчен инсулт и на още 17 софтуерни лечебни заведения, в които такива пациенти да бъдат одобрявани. " Това е план, по който се работи от доста години и е покрай завършване. Такива центрове има в " Пирогов “, в Пловдив, във Варна. Предстои да бъдат открити още “, описа проф. Масларов.
Средствата за осъществяване на Националния проект за мозъчните болести съгласно него също могат да бъдат обезпечени по линия на разнообразни европейски стратегии.
Превенцията на мозъчните болести минава през първичната профилактика на атеросклерозата и съдовото здраве. " В това отношение роля имат и общопрактикуващите лекари във връзка с годишните профилактични прегледи. От значение е организацията на здравната помощ, информираността на популацията за признаците на инсулта и по кое време би трябвало да се насочат към болнично лекуване, добрата организация за превоза по този начин, че да доближат във времето на лечебния прозорец за използване на венозна тромболиза, който е 4 часа и половина “, изброи проф. Масларов.
Рискови фактори за развиване на мозъчни болести са нелекуваната артериална хипертония, недобре обезщетеният захарен диабет, нарушаванията в сърдечния темп, високото телесно тегло, неконтролираното тютюнопушене и използването на алкохол, ниската физическа интензивност, добави експертът.
Рискови фактори са прекомерно ниските и прекомерно високите температури, които могат да усилят броя на инсултите с 2 до 5%. " Инсултът в никакъв случай не се развива на здрав терен. Не повече от 3-4% са инсултите, които се развиват при хора без да има друга соматична причина. Инсултът се развива, когато има не един, а няколко рискови фактора. Самите хора не всеки път обръщат внимание на това, че би трябвало да се грижат за здравето си, т.е. да организират първична профилактика и да управляват болесттите си “, сподели още проф. Масларов.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ