Еврофондовете не работят достатъчно добре, признава ЕК
Броят на хората в риск от беднотия е паднал под равнищата от 2008 година за новите страни-членки, само че се е вдигнал в старите.
© Велко Ангелов Още по тематиката
Големите упоритости желаят и доста пари
Разнопосочните хрумвания за нови политики на Европейски Съюз ще окажат сериозен напън върху средствата, получавани от страни като България
23 сеп 2017
Група на високо ниво в Европейски Съюз: Достъпът до еврофондовете би трябвало да се опрости
Обемът на наредбите затруднява предприятията, които аплайват за финансиране
12 юли 2017
Изравняването на Централна и Западна Европа стопира, предизвести МВФ
Едва ли в миналото ще се повтори поддръжката, пристигнала след 1989 година
11 юли 2017
Когато е отпред на Европейски Съюз, България ще желае да приказва за еврофондове и просвета
Страната ще се бори за продължение на кохезионната политика, макар че предстоят огромни промени в нея
5 юни 2017 Европа би трябвало да резервира и насочи по-добре политиката си на финансова поддръжка за районите. Това е главното умозаключение на Европейската комисия в оповестения в понеделник седми кохезионен отчет, който преглежда резултата от еврофондовете върху европейската стопанска система. Този отчет излиза всяка година през октомври, само че в този момент е изключително значим, поради започващия към този момент спор за идващия програмен интервал и по какъв начин ще наподобява новият европейски бюджет, след излизането на Англия.
Според отчета, показан от комисаря по районна политика Корина Крецу, кохезионната политика ще помогне на Европейския съюз да се срави с няколко провокации: увеличението на дистанцията сред най-развитите райони и останалите, демографските и климатични промени, дигитализацията и следствията от глобализацията. Фондовете са съдействали за 3% растеж на Брутният вътрешен продукт на съюза за интервала 2007-2013 година и ще допринесат с още толкоз до 2022 година, споделя отчетът. Това би трябвало да убеди огромните страни донори да продължат и даже да усилят парите за фондове през идващия интервал - нещо, което е съвсем невероятно на фона на сегашната обстановка в Европа.
Очаква се следващата година Европейска комисия да показа на страните-членки своята преценка за това какви пари са нужни за кохезионни фондове през идващия програмен интервал (2021-2027).
Розово-сиви очила 5
от 6-те региона в България са с над 15% младежи, които не учат, не работят и не се образоват. Италия, Гърция, България и Румъния са страните, в които има най-вече райони с над 20% такива хора.
Европейската комисия и този път върви по тънката линия сред това да разгласи политиката за триумф и това да признае, че тя не извършва заложените цели. Еврофондовете са основали 1.2 млн. работни места в Европейски Съюз през последните 10 години, 17 млн. души са получили достъп до пречистващи уреди за вода, 4600 км. жп линии са били възобновени, 2 хиляди км пътища издигнати, както и 750 км. трамвайни и метролинии.
Наред с големите положителни цифри, които са естествени на фона на един пазар от 500 млн. души, стоят много по-неудобните истини, които този отчет признава. Въпреки, че европейската стопанска система се възвръща и даже надминава предкризисните равнища, индикатори като безработицата измежду младите, обществени вложения (без еврофондове) и доближаване остават притеснителни на много места. В доста страни (виж графиката) еврофондовете съставляват сериозен % от всички обществени вложения, което се разминава с задачите на Комисията тези пари да се употребяват като допълващо финансиране. Ето за какво отчетът признава, че е едва евентуално при сегашните равнища да се реализиран заложените до 2030 година цели в превоза, нездравословните излъчвания и други Само за България да вземем за пример, сметнатата от Комисията финансова потребност за изграждане на всички съществени транспортни коридори до 2030 година е близо 5 милиарда евро.
Комисията споделя бодро, че разликите сред районите са спрели да се усилват, само че единствено с цел да удостовери, че сега те са фрапантни на много места. Някои райони да вземем за пример, търпят към момента всеобщо овакантяване на хора, признава Комисията, до момента в който други са под напън от новопристигнали. Това е явно в карти като тази на нововъведенията и развойната активност - там разумно водеща роля имат тези райони в Западна и Северна Европа, където са хората и парите, до момента в който множеството периферни региони в Източна и Южна Европа са в дъното на класацията.
Един от въпросите, които ще бъзат сложени на разискване следващата година, е дали новите фондове да са ориентирани единствено към по-малко развитите райони. Това ще е от изгода за България, където 5 от 6 района са такива, само че ще ощети други страни като Португалия, които ще изпаднат от тази помощ изобщо и е едва евентуално да бъде признато.
С половин уста, в отчета се признава и повода за все по-видимото неодобрение в Западна Европа, което ражда начинания като тези на Еманюел Макрон. Някои райони, които са покрай междинното равнище за Европейски Съюз, само че са по-ниско от него, са заклещени в така наречен " капан на междинните приходи ". Това значи, че те нямат инфраструктурата и опциите на по-развитите столични и огромни региони, само че в това време нямат конкурентните преимущества на по-бедните. Или, както споделя Комисията - те понасят всички вреди от глобализацията, без да употребяват преимуществата й. Те ще имат потребност от ориентирана финансова поддръжка, само че това също ще се окаже мъчно за пробутване в един съюз, където съществуват големи разлики в приходите на глава от популацията.
Фондове на глава, или фондове против промени
За да задоволи настояванията на страни като Германия, които чакат повече резултат против парите, които дават, Комисията предлага сливане на фондовете в обща политика, която да има за цел да разпростре изгодите от глобализацията върху всички и да наложи структурни промени. Това най-вероятно значи, че ще бъде сложено доста по-голямо акцентиране върху положителното ръководство - област в която България и Румъния са най-назад съгласно Световната банка - и парите ще бъдат още по-обвързани с неща като функционираща правосъдна система (изрично упомената в доклада).
Това не е окончателното предложение на Комисията, което следва да добие приключен тип през май 2018 година, когато ще стартира и дебатът сред страните-членки за бъдещата бюджетна рамка след 2020 г.
© Велко Ангелов Още по тематиката
Големите упоритости желаят и доста пари
Разнопосочните хрумвания за нови политики на Европейски Съюз ще окажат сериозен напън върху средствата, получавани от страни като България
23 сеп 2017
Група на високо ниво в Европейски Съюз: Достъпът до еврофондовете би трябвало да се опрости
Обемът на наредбите затруднява предприятията, които аплайват за финансиране
12 юли 2017
Изравняването на Централна и Западна Европа стопира, предизвести МВФ
Едва ли в миналото ще се повтори поддръжката, пристигнала след 1989 година
11 юли 2017
Когато е отпред на Европейски Съюз, България ще желае да приказва за еврофондове и просвета
Страната ще се бори за продължение на кохезионната политика, макар че предстоят огромни промени в нея
5 юни 2017 Европа би трябвало да резервира и насочи по-добре политиката си на финансова поддръжка за районите. Това е главното умозаключение на Европейската комисия в оповестения в понеделник седми кохезионен отчет, който преглежда резултата от еврофондовете върху европейската стопанска система. Този отчет излиза всяка година през октомври, само че в този момент е изключително значим, поради започващия към този момент спор за идващия програмен интервал и по какъв начин ще наподобява новият европейски бюджет, след излизането на Англия.
Според отчета, показан от комисаря по районна политика Корина Крецу, кохезионната политика ще помогне на Европейския съюз да се срави с няколко провокации: увеличението на дистанцията сред най-развитите райони и останалите, демографските и климатични промени, дигитализацията и следствията от глобализацията. Фондовете са съдействали за 3% растеж на Брутният вътрешен продукт на съюза за интервала 2007-2013 година и ще допринесат с още толкоз до 2022 година, споделя отчетът. Това би трябвало да убеди огромните страни донори да продължат и даже да усилят парите за фондове през идващия интервал - нещо, което е съвсем невероятно на фона на сегашната обстановка в Европа.
Очаква се следващата година Европейска комисия да показа на страните-членки своята преценка за това какви пари са нужни за кохезионни фондове през идващия програмен интервал (2021-2027).
Розово-сиви очила 5
от 6-те региона в България са с над 15% младежи, които не учат, не работят и не се образоват. Италия, Гърция, България и Румъния са страните, в които има най-вече райони с над 20% такива хора.
Европейската комисия и този път върви по тънката линия сред това да разгласи политиката за триумф и това да признае, че тя не извършва заложените цели. Еврофондовете са основали 1.2 млн. работни места в Европейски Съюз през последните 10 години, 17 млн. души са получили достъп до пречистващи уреди за вода, 4600 км. жп линии са били възобновени, 2 хиляди км пътища издигнати, както и 750 км. трамвайни и метролинии.
Наред с големите положителни цифри, които са естествени на фона на един пазар от 500 млн. души, стоят много по-неудобните истини, които този отчет признава. Въпреки, че европейската стопанска система се възвръща и даже надминава предкризисните равнища, индикатори като безработицата измежду младите, обществени вложения (без еврофондове) и доближаване остават притеснителни на много места. В доста страни (виж графиката) еврофондовете съставляват сериозен % от всички обществени вложения, което се разминава с задачите на Комисията тези пари да се употребяват като допълващо финансиране. Ето за какво отчетът признава, че е едва евентуално при сегашните равнища да се реализиран заложените до 2030 година цели в превоза, нездравословните излъчвания и други Само за България да вземем за пример, сметнатата от Комисията финансова потребност за изграждане на всички съществени транспортни коридори до 2030 година е близо 5 милиарда евро.
Комисията споделя бодро, че разликите сред районите са спрели да се усилват, само че единствено с цел да удостовери, че сега те са фрапантни на много места. Някои райони да вземем за пример, търпят към момента всеобщо овакантяване на хора, признава Комисията, до момента в който други са под напън от новопристигнали. Това е явно в карти като тази на нововъведенията и развойната активност - там разумно водеща роля имат тези райони в Западна и Северна Европа, където са хората и парите, до момента в който множеството периферни региони в Източна и Южна Европа са в дъното на класацията.
Един от въпросите, които ще бъзат сложени на разискване следващата година, е дали новите фондове да са ориентирани единствено към по-малко развитите райони. Това ще е от изгода за България, където 5 от 6 района са такива, само че ще ощети други страни като Португалия, които ще изпаднат от тази помощ изобщо и е едва евентуално да бъде признато.
С половин уста, в отчета се признава и повода за все по-видимото неодобрение в Западна Европа, което ражда начинания като тези на Еманюел Макрон. Някои райони, които са покрай междинното равнище за Европейски Съюз, само че са по-ниско от него, са заклещени в така наречен " капан на междинните приходи ". Това значи, че те нямат инфраструктурата и опциите на по-развитите столични и огромни региони, само че в това време нямат конкурентните преимущества на по-бедните. Или, както споделя Комисията - те понасят всички вреди от глобализацията, без да употребяват преимуществата й. Те ще имат потребност от ориентирана финансова поддръжка, само че това също ще се окаже мъчно за пробутване в един съюз, където съществуват големи разлики в приходите на глава от популацията.
Фондове на глава, или фондове против промени
За да задоволи настояванията на страни като Германия, които чакат повече резултат против парите, които дават, Комисията предлага сливане на фондовете в обща политика, която да има за цел да разпростре изгодите от глобализацията върху всички и да наложи структурни промени. Това най-вероятно значи, че ще бъде сложено доста по-голямо акцентиране върху положителното ръководство - област в която България и Румъния са най-назад съгласно Световната банка - и парите ще бъдат още по-обвързани с неща като функционираща правосъдна система (изрично упомената в доклада).
Това не е окончателното предложение на Комисията, което следва да добие приключен тип през май 2018 година, когато ще стартира и дебатът сред страните-членки за бъдещата бюджетна рамка след 2020 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ