Изследване на „Афис“: Спада доверието в парламента, правителството и армията
Броят на хората, чието материално състояние е облекчено, нараства, чувството за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се разсънва още веднъж. Това сочат данните от декемврийското проучване на „ АФИС “, осъществено в интервала 5-11 декември 2017 година по метода на директното изявление „ лице в лице “ в дома на респондента. Интервюирани са общо 1010 пълнолетни български жители.
Предпочитанието за промени във властта последователно нараства. Ако след м. март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, то през идващите месеци то последователно пораства и към този момент доближава 21%, регистрира „ Афис “.
Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по върховете още веднъж се пробужда и доближава 41%.
След краткотрайно следизборно ободряване, рейтингът на главните институции още веднъж се ерозира гладко. Доверяващите на Народното събрание спадат от 25% на 22%, на държавното управление от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и така нататък Доверието в президента е достигнало избран таван от към 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи напредък от 48% на 52%.
Корнелия Нинова се употребява с доверието на 87% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. 95% от гласоподавателите на ГЕРБ пък имат вяра на Бойко Борисов. Едва 3% и 1% от гласоподавателите надлежно на Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов водач, друг от досегашния, партията ще стане по-силна.
Сумарната оценка за сегашната ръководеща коалиция сред ГЕРБ и Обединените патриоти остава без основни промени, само че агрегатните суми крият композиция сред растящо съмнение измежду негласувалите за тези две сили и растящо доверие измежду гласувалите за тях. При това се следи асиметрия. Сред почитателите на Патриотите се усъвършенства отношението към водача на ГЕРБ, до момента в който измежду тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се утежнява.
Късното лято и есента побраха един нескончаем медийно-прокурорски дуел, почнал с разобличенията от серията „ Суджукгейт “, хвърляща обществена светлина върху клиентелистката мрежа на ръководещите, засягаща даже националната сигурност посредством некачествено осъществяване на оградата по границата с Турция. ГЕРБ парира удара с предложение за инспектиране на приватизацията по време на прехода. 67% утвърждават концепцията за проверка на този прелом, а 17% – не.
Максимата „ да не се изложим пред чужденците “ има известна тежест за публичното мнение: 36% считат, че опозицията би трябвало да отслаби рецензиите си по време на европредседателството, до момента в който на противоположното мнение са едвам 16%.
Електоралният капацитет на основните политически сили резервира статуквото от изборите. Ако избори се организираха в този момент, ГЕРБ би получил 27%, Българска социалистическа партия 23%, Движение за права и свободи 8%, Оперативна програма 6%. Партия „ Воля “ би се озовала още веднъж на прага на Народното събрание с малко под 3% от всички гласоподаватели.
Промените в електоралната картина след извършените напролет парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт – ГЕРБ и Обединените патриоти, са понесли леки вреди от неизбежната ерозия на властта, до момента в който Българска социалистическа партия съумява да запази капацитета си и даже отбелязва най-високата точка на поддръжка за последните няколко години. Консолидацията на ДПС-електората може да се изяснява по доста способи, само че е ясно, че главният фактор за нарасналата поддръжка е присъединяване на националистите във властта, което е източник на напрежение и безпокойствие на гласоподавателите на Движението.
Сред останалите по-малки обединения се открояват имената на няколко политически субекта, най-вече от десния бранш – Реформаторски блок, „ Да, България “ и ДСБ. Проблематизираното в последно време хипотетично обединяване сред тях е предмет на бъдещето, само че е ясно, че в случай че останат разграничени, не разполагат с действителни шансове да се намесят в по-нататъшното систематизиране на основните функции във властта, показва „ Афис “.
Повишението на минималните заплати през януари съживи кръвообращението в пазара на артикули и услуги от първа нужда, което даде верижен резултат върху останалите приходи. Ако през март 20% от семействата бяха с приход на член от семейството под 200 лева, през декември този дял спада двойно – на 10%.
Този резултат обаче не обгръща еднообразно всички обществени категории. Само една пета, или 21% от хората, оповестяват, че за година заплатата на най-малко един член от семейството е повишена. Делът е значимо по-висок в регионалните градове, при 30-39-годишните, при чиновниците и при хората, дали своят вот за ГЕРБ и Оперативна програма на последните парламентарни избори.
Наблюдаващото се в последните две години нарастване на поръчките в промишлеността, дружно с емиграцията, отслабват финансовия напън върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от семействата (за разлика от нормалните в годините на рецесията към 28%). По-редки стават случаите на редуциране на работното време. Запазва се обаче несъответствието в правата им като служащи и консуматори.
Седем години след дъното на рецесията, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, в сравнение с през 2010 година Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).
Общественото мнение изпитва по-малко скептицизъм, в сравнение с при започване на годината, по отношение на персоналното богатство и вероятностите на страната. В оценките за положението на България се следи сдържан спад на непрекъснатите източници на безпокойствие (безработица, приходи и пенсии). Това на собствен ред води до повишаване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата непоклатимост, опазването на здравето.
В персонален проект обаче, пораства и делът на хората, за които бедността и неразбираемите вероятности са най-съществен проблем.
Предпочитанието за промени във властта последователно нараства. Ако след м. март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, то през идващите месеци то последователно пораства и към този момент доближава 21%, регистрира „ Афис “.
Осем месеца след изборите чувството на популацията за политическо напрежение по върховете още веднъж се пробужда и доближава 41%.
След краткотрайно следизборно ободряване, рейтингът на главните институции още веднъж се ерозира гладко. Доверяващите на Народното събрание спадат от 25% на 22%, на държавното управление от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и така нататък Доверието в президента е достигнало избран таван от към 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи напредък от 48% на 52%.
Корнелия Нинова се употребява с доверието на 87% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. 95% от гласоподавателите на ГЕРБ пък имат вяра на Бойко Борисов. Едва 3% и 1% от гласоподавателите надлежно на Българска социалистическа партия и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов водач, друг от досегашния, партията ще стане по-силна.
Сумарната оценка за сегашната ръководеща коалиция сред ГЕРБ и Обединените патриоти остава без основни промени, само че агрегатните суми крият композиция сред растящо съмнение измежду негласувалите за тези две сили и растящо доверие измежду гласувалите за тях. При това се следи асиметрия. Сред почитателите на Патриотите се усъвършенства отношението към водача на ГЕРБ, до момента в който измежду тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се утежнява.
Късното лято и есента побраха един нескончаем медийно-прокурорски дуел, почнал с разобличенията от серията „ Суджукгейт “, хвърляща обществена светлина върху клиентелистката мрежа на ръководещите, засягаща даже националната сигурност посредством некачествено осъществяване на оградата по границата с Турция. ГЕРБ парира удара с предложение за инспектиране на приватизацията по време на прехода. 67% утвърждават концепцията за проверка на този прелом, а 17% – не.
Максимата „ да не се изложим пред чужденците “ има известна тежест за публичното мнение: 36% считат, че опозицията би трябвало да отслаби рецензиите си по време на европредседателството, до момента в който на противоположното мнение са едвам 16%.
Електоралният капацитет на основните политически сили резервира статуквото от изборите. Ако избори се организираха в този момент, ГЕРБ би получил 27%, Българска социалистическа партия 23%, Движение за права и свободи 8%, Оперативна програма 6%. Партия „ Воля “ би се озовала още веднъж на прага на Народното събрание с малко под 3% от всички гласоподаватели.
Промените в електоралната картина след извършените напролет парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт – ГЕРБ и Обединените патриоти, са понесли леки вреди от неизбежната ерозия на властта, до момента в който Българска социалистическа партия съумява да запази капацитета си и даже отбелязва най-високата точка на поддръжка за последните няколко години. Консолидацията на ДПС-електората може да се изяснява по доста способи, само че е ясно, че главният фактор за нарасналата поддръжка е присъединяване на националистите във властта, което е източник на напрежение и безпокойствие на гласоподавателите на Движението.
Сред останалите по-малки обединения се открояват имената на няколко политически субекта, най-вече от десния бранш – Реформаторски блок, „ Да, България “ и ДСБ. Проблематизираното в последно време хипотетично обединяване сред тях е предмет на бъдещето, само че е ясно, че в случай че останат разграничени, не разполагат с действителни шансове да се намесят в по-нататъшното систематизиране на основните функции във властта, показва „ Афис “.
Повишението на минималните заплати през януари съживи кръвообращението в пазара на артикули и услуги от първа нужда, което даде верижен резултат върху останалите приходи. Ако през март 20% от семействата бяха с приход на член от семейството под 200 лева, през декември този дял спада двойно – на 10%.
Този резултат обаче не обгръща еднообразно всички обществени категории. Само една пета, или 21% от хората, оповестяват, че за година заплатата на най-малко един член от семейството е повишена. Делът е значимо по-висок в регионалните градове, при 30-39-годишните, при чиновниците и при хората, дали своят вот за ГЕРБ и Оперативна програма на последните парламентарни избори.
Наблюдаващото се в последните две години нарастване на поръчките в промишлеността, дружно с емиграцията, отслабват финансовия напън върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от семействата (за разлика от нормалните в годините на рецесията към 28%). По-редки стават случаите на редуциране на работното време. Запазва се обаче несъответствието в правата им като служащи и консуматори.
Седем години след дъното на рецесията, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, в сравнение с през 2010 година Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).
Общественото мнение изпитва по-малко скептицизъм, в сравнение с при започване на годината, по отношение на персоналното богатство и вероятностите на страната. В оценките за положението на България се следи сдържан спад на непрекъснатите източници на безпокойствие (безработица, приходи и пенсии). Това на собствен ред води до повишаване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата непоклатимост, опазването на здравето.
В персонален проект обаче, пораства и делът на хората, за които бедността и неразбираемите вероятности са най-съществен проблем.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ