Броят на здравите години живот за мъжете у нас е 64 г., за жените - 67,5 г., сочи анализ на Евростат
Броят на годините, в които се чака човек у нас да живее в положително здраве се пресмята на 64 година за мъжете и 67,5 година за дамите, демонстрират данни от разбор на Евростат за здравословното положение на жителите на Европейски Съюз.
Средният индикатор за положително здраве в Европейски Съюз се пресмята на 64,2 година за дамите и 63,5 година за мъжете. Това съставлява почти надлежно 77 % и 81 % от общата дълготрайност на живота на дамите и мъжете в Евросъюза, като анализът регистрира данни от 2016 година и пресмята предстоящите "здрави години " живот на човек в Европейски Съюз, а не неговото моментно положение.
Според данни на Национален статистически институт за самооценката на българите по отношение на техния здравен статус - сумарно близо 88 на 100 от българите правят оценка здравето си като "задоволително или положително ", както и "много положително ". Около 10 на 100 от българите правят оценка здравето си като "лошо ", а 2 % - като "много неприятно ".
Мъжете у нас правят оценка здравето си повече в положителна посока - 90 %, като единствено 10 на 100 от представителите на мощния пол дават отрицателна оценка на здравето си. Обратно - към 20 % от дамите правят оценка отрицателно здравето си, а 80 на 100 - положително.
Огромно значение има и възрастта на интервюираните - към 70 на 100 от българите до 24 година дават положителна оценка на здравето си, до момента в който при българите над 65 години - процентът за "добро здраве " е едвам 1,5. Обратно - всеки трети българин на възраст 65 плюс години, или близо 30 %, дават неприятна оценка на здравето си.
Около 56 % от българите заявяват, че нямат нескончаем или продължителен здравословен проблем, до момента в който 44 на 100 оповестяват, че боледуват дълготрайно. Най-малко заявяват някакво хронично заболяване младите българи до 24 година - едвам 9 на 100, а най-вече българите на възраст 65 плюс години - близо 86 на 100 от тях имат някакво хронично заболяване.
Страната от Европейски Съюз с най-голям дял "здрави години " на живот за дамите и мъжете е била Швеция - 73,3 години за дамите и 73 за мъжете. На противоположния полюс е Латвия, където хората са имали минимален брой години на здравословен живот: надлежно - 55 за дамите и 52 за мъжете.
Според Евростат най-висока самокритика на здравето си в положителна посока дават жителите на Ирландия - по 83 % за дамите и мъжете. Обратно - най-ниска самокритика за здравето си дават още веднъж жителите на Латвия - надлежно 50 на 100 от мъжете и 40 на 100 от дамите там дефинират здравния си статус в отрицателна посока.
Ситуацията при съседите ни, които дават положителна оценка на здравето си, е както следва: в Гърция и Румъния - по 76 % поставят знак "плюс " на здравния си статус, в Македония - 77 %, в Сърбия - 60 %. Липсват данни за Турция.
В ЕС-28 като цяло 67 на 100 от популацията на 16 и повече години възприемат здравето си като доста положително или положително, 23 на 100 го възприемат като приемливо и 10 на 100 като "лошо или доста неприятно ".
Според разбора на Евростат положителното здраве не е самоцел, а е главен определящ фактор за качеството на живота, благосъстоянието и общественото присъединяване на всеки обособен субект в Европейски Съюз и способства за общия обществен и стопански напредък. Много фактори въздействат на здравословното положение на популацията в Европейски Съюз и те могат да бъдат позволени посредством здравни и други политики на районно, национално или европейско ниво, регистрира европейската статистика.
Средният индикатор за положително здраве в Европейски Съюз се пресмята на 64,2 година за дамите и 63,5 година за мъжете. Това съставлява почти надлежно 77 % и 81 % от общата дълготрайност на живота на дамите и мъжете в Евросъюза, като анализът регистрира данни от 2016 година и пресмята предстоящите "здрави години " живот на човек в Европейски Съюз, а не неговото моментно положение.
Според данни на Национален статистически институт за самооценката на българите по отношение на техния здравен статус - сумарно близо 88 на 100 от българите правят оценка здравето си като "задоволително или положително ", както и "много положително ". Около 10 на 100 от българите правят оценка здравето си като "лошо ", а 2 % - като "много неприятно ".
Мъжете у нас правят оценка здравето си повече в положителна посока - 90 %, като единствено 10 на 100 от представителите на мощния пол дават отрицателна оценка на здравето си. Обратно - към 20 % от дамите правят оценка отрицателно здравето си, а 80 на 100 - положително.
Огромно значение има и възрастта на интервюираните - към 70 на 100 от българите до 24 година дават положителна оценка на здравето си, до момента в който при българите над 65 години - процентът за "добро здраве " е едвам 1,5. Обратно - всеки трети българин на възраст 65 плюс години, или близо 30 %, дават неприятна оценка на здравето си.
Около 56 % от българите заявяват, че нямат нескончаем или продължителен здравословен проблем, до момента в който 44 на 100 оповестяват, че боледуват дълготрайно. Най-малко заявяват някакво хронично заболяване младите българи до 24 година - едвам 9 на 100, а най-вече българите на възраст 65 плюс години - близо 86 на 100 от тях имат някакво хронично заболяване.
Страната от Европейски Съюз с най-голям дял "здрави години " на живот за дамите и мъжете е била Швеция - 73,3 години за дамите и 73 за мъжете. На противоположния полюс е Латвия, където хората са имали минимален брой години на здравословен живот: надлежно - 55 за дамите и 52 за мъжете.
Според Евростат най-висока самокритика на здравето си в положителна посока дават жителите на Ирландия - по 83 % за дамите и мъжете. Обратно - най-ниска самокритика за здравето си дават още веднъж жителите на Латвия - надлежно 50 на 100 от мъжете и 40 на 100 от дамите там дефинират здравния си статус в отрицателна посока.
Ситуацията при съседите ни, които дават положителна оценка на здравето си, е както следва: в Гърция и Румъния - по 76 % поставят знак "плюс " на здравния си статус, в Македония - 77 %, в Сърбия - 60 %. Липсват данни за Турция.
В ЕС-28 като цяло 67 на 100 от популацията на 16 и повече години възприемат здравето си като доста положително или положително, 23 на 100 го възприемат като приемливо и 10 на 100 като "лошо или доста неприятно ".
Според разбора на Евростат положителното здраве не е самоцел, а е главен определящ фактор за качеството на живота, благосъстоянието и общественото присъединяване на всеки обособен субект в Европейски Съюз и способства за общия обществен и стопански напредък. Много фактори въздействат на здравословното положение на популацията в Европейски Съюз и те могат да бъдат позволени посредством здравни и други политики на районно, национално или европейско ниво, регистрира европейската статистика.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ