По две дела за лекарска грешка се завеждат на седмица
Броят на делата против лечебни заведения нараства - през 2025 година са заведени общо 102. През миналата година са заведени под 90 каузи. Увеличава се сензитивно броят на делата, които печелят пациентите - в случай че към 2018 година са около 35%, в този момент са малко над 50%, т. е. всеки втори иск се почита. Това са единствено част от изводите на юрист Мария Шаркова, която от години следи делата против лекари и лечебни заведения.
Според нейните наблюдения отчетливо се открояват и най-рискови специалности - ортопедия и травматология, дентална медицина, незабавна медицина.
Шаркова споделя още, че се вижда против кои лечебни заведения се завеждат най-вече каузи. Тя не ги посочва, с цел да не се всява суматоха измежду пациентите. Но прецизира, че измежду тях са големи лечебни заведения с тежки случаи и неотложност, което предпоставя и повече правосъдни разногласия.
" Открояват се обаче и по-малки, регионални лечебни заведения, които имат учудващо доста каузи спрямо други регионални лечебни заведения с почти същия размер активност. При това се открояват съответни проблематични звена в тях, което би трябвало да е мотив ръководителите им да вземат ограничения. Уви, не оставам с усещане, че това се прави ", написа юристката във Facebook. Дава и образец с дентална клиника, против която в последните 2 години са заведени повече от 10 каузи за малко време (част от които прекратени).
Шаркова разяснява и нашумелия тези дни случай с МБАЛ " Рахила Ангелова " в Перник, чийто шеф доктор Явор Дренски даде специфична конференция, с цел да изясни, че лечебното заведение е наказано на втора инстанция да заплати над 800 000 лева по дело за умрял пациент. Случаят е от 2017 година и се отнася до младеж с инфаркт. Според съда е имало пропуск в лекуването му. Близките му сами са решили да го транспортират до " Пирогов " в София, където по-късно той е умрял.
Искът на околните на мъжа е за 400 000 лева, само че с лихвите и адвокатските разходи сумата към този момент надвишава 800 000 лева. Решението в този момент се апелира пред последната инстанция. Лечебното заведение търси способи за разсрочване на задължението и обмисля банков заем.
Шаркова споделя, че не е сюрпризирана от новината. Защото от една страна продължителността на делата, приблизително към 4 години, води до струпване на обилни лихви. От друга, болниците се отнасят извънредно надменно към този проблем и нямат никакви тактики за ръководство на риска.
" Наредбата, с която се регламентира застраховането на професионалната отговорност на медицинските експерти, не дава отговор на актуалните трендове ", счита тя. Освен това доста лечебни заведения водят високорискови каузи, вместо да се спогаждат, като по този метод натрупат големи суми под формата на лихви и разходи до степен, че доста постоянно най-после размерът на лихвата надвишава размера на присъдената главница.
Според нея това би икономисало на лечебните заведения десетки хиляди левове разноски. Така да вземем за пример, в случай че има влезнала в действие присъда по наказателно дело, тя е наложителна за гражданския съд, т.е. ясно е, че ще бъде присъдено обезщетение. Затова е разумно да се пристъпи непосредствено към договаряния с потърпевшите или наследниците им, вместо да се дават пари за каузи.
Шаркова обръща внимание, че доста лечебни заведения нямат подписани застраховки " Професионална отговорност ", а други подписват такива единствено едвам изпълнят задължението си да ги имат - без да преценяват правосъдната процедура и рисковете.
" Всяка една болница може да осъмне със запор за половин милион лв. и в случай че това е болничното заведение в Смолян, Кърджали, Хасково, Добрич или Бургас - може да не успее да заплати заплатите на чиновниците си, какво приказваме за отговорности към снабдители, да вземем за пример ", предизвестява тя. И дава за образец компенсациите по три каузи. По първото са присъдени 320 000 лева, които набъбват до 708 000 лева с лихвите. Второто е за присъдени 420 000 лева, които стават 539 000 лева с лихви и разходи. В третия случай 200 000 лева стават 370 000 лева.
Според нейните наблюдения отчетливо се открояват и най-рискови специалности - ортопедия и травматология, дентална медицина, незабавна медицина.
Шаркова споделя още, че се вижда против кои лечебни заведения се завеждат най-вече каузи. Тя не ги посочва, с цел да не се всява суматоха измежду пациентите. Но прецизира, че измежду тях са големи лечебни заведения с тежки случаи и неотложност, което предпоставя и повече правосъдни разногласия.
" Открояват се обаче и по-малки, регионални лечебни заведения, които имат учудващо доста каузи спрямо други регионални лечебни заведения с почти същия размер активност. При това се открояват съответни проблематични звена в тях, което би трябвало да е мотив ръководителите им да вземат ограничения. Уви, не оставам с усещане, че това се прави ", написа юристката във Facebook. Дава и образец с дентална клиника, против която в последните 2 години са заведени повече от 10 каузи за малко време (част от които прекратени).
Шаркова разяснява и нашумелия тези дни случай с МБАЛ " Рахила Ангелова " в Перник, чийто шеф доктор Явор Дренски даде специфична конференция, с цел да изясни, че лечебното заведение е наказано на втора инстанция да заплати над 800 000 лева по дело за умрял пациент. Случаят е от 2017 година и се отнася до младеж с инфаркт. Според съда е имало пропуск в лекуването му. Близките му сами са решили да го транспортират до " Пирогов " в София, където по-късно той е умрял.
Искът на околните на мъжа е за 400 000 лева, само че с лихвите и адвокатските разходи сумата към този момент надвишава 800 000 лева. Решението в този момент се апелира пред последната инстанция. Лечебното заведение търси способи за разсрочване на задължението и обмисля банков заем.
Шаркова споделя, че не е сюрпризирана от новината. Защото от една страна продължителността на делата, приблизително към 4 години, води до струпване на обилни лихви. От друга, болниците се отнасят извънредно надменно към този проблем и нямат никакви тактики за ръководство на риска.
" Наредбата, с която се регламентира застраховането на професионалната отговорност на медицинските експерти, не дава отговор на актуалните трендове ", счита тя. Освен това доста лечебни заведения водят високорискови каузи, вместо да се спогаждат, като по този метод натрупат големи суми под формата на лихви и разходи до степен, че доста постоянно най-после размерът на лихвата надвишава размера на присъдената главница.
Според нея това би икономисало на лечебните заведения десетки хиляди левове разноски. Така да вземем за пример, в случай че има влезнала в действие присъда по наказателно дело, тя е наложителна за гражданския съд, т.е. ясно е, че ще бъде присъдено обезщетение. Затова е разумно да се пристъпи непосредствено към договаряния с потърпевшите или наследниците им, вместо да се дават пари за каузи.
Шаркова обръща внимание, че доста лечебни заведения нямат подписани застраховки " Професионална отговорност ", а други подписват такива единствено едвам изпълнят задължението си да ги имат - без да преценяват правосъдната процедура и рисковете.
" Всяка една болница може да осъмне със запор за половин милион лв. и в случай че това е болничното заведение в Смолян, Кърджали, Хасково, Добрич или Бургас - може да не успее да заплати заплатите на чиновниците си, какво приказваме за отговорности към снабдители, да вземем за пример ", предизвестява тя. И дава за образец компенсациите по три каузи. По първото са присъдени 320 000 лева, които набъбват до 708 000 лева с лихвите. Второто е за присъдени 420 000 лева, които стават 539 000 лева с лихви и разходи. В третия случай 200 000 лева стават 370 000 лева.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ