Д-р Стойчо Кацаров алармира обществото за харчовете на НЗОК
Броят на болните, лекувани в болница, се е удвоил за последните 16 години, демонстрират данните на Националния център по публично здраве и разбори. През 2000 година са били приети в болница 1 261 151 души, което прави 15 на всеки 100 души население.
През 2016 година броят на приетите в болница е 2 169 645 или 30 на всеки 100 души население . През 2016 година най-вече от пациентите 200 281 са признати за рехабилитация, 193 086 са минали през акушер-гинекологичните отделения, 183 423 през хирургичните, 170 439 през кардиологичните, 165 237 през неврологичните и т. н.
Ръстът на хоспитализациите е резултат на осъществените промени в модела на организация и финансиране на здравната помощ, през годините.
Роля играят освен нараствания брой на клиничните пътеки. Друга причина е, че Министерство на здравеопазването и НЗОК голословно не разрешават или не финансират осъществяването на огромен брой действия (например офталмологични, ендоскопски) в извънболничната помощ.
През 2016 година касата вкара 38 амбулаторни процедури, само че съвсем всички могат да се правят единствено в болница.
Съществена причина за растежа на хоспитализациите е и неналичието на реимбурсиране за медикаменти за лекуване на остри болести и мощно усложнения достъп до високоспециалзирани диагностични процедури в амбулаторни условия, които подтикват пациентите да търсят болнично лекуване не по здравословни, а по стопански аргументи.
Завишаването на условията на Министерство на здравеопазването за брой личен състав и структури към лечебните заведения, води след себе си повишаване на разноските, което се трансформира в мощен тласък за увеличение на хоспитализациите .
При една и съща цена на Клиничните пътеки, приходите могат да се усилят за сметка на оборота, в тази ситуация броя приетите в болница заболели и понижаване на престоя. В резултат оборотът на леглата пораства, междинният престой на болните в болница е скъсен два пъти.
През 2000 година болните са престоявали приблизително 11,3 дни, а през 2016 - 5,3 дни. Най-кратко престояват болните в отделения за асистирана репродукция – 1,2 дни, офталмологични отделения 1,8 дни, гинекологични отделения 2,4 дни и забележете реанимация – 2,9 дни. Престоят на болните в отделенията, евентуално би бил още по-кратък, в случай че не бяха записаните в НРД условия за най-малък престой по клинични пътеки. Най-дълго лежат болните в психиатриите – приблизително по 27 дни. През 2016 година 26 441 души са умряли в болничното заведение (24,5% от всички умряли през годината), най-вече в интензивните отделения – 8 196.
През 2016 година броят на приетите в болница е 2 169 645 или 30 на всеки 100 души население . През 2016 година най-вече от пациентите 200 281 са признати за рехабилитация, 193 086 са минали през акушер-гинекологичните отделения, 183 423 през хирургичните, 170 439 през кардиологичните, 165 237 през неврологичните и т. н.
Ръстът на хоспитализациите е резултат на осъществените промени в модела на организация и финансиране на здравната помощ, през годините.
Роля играят освен нараствания брой на клиничните пътеки. Друга причина е, че Министерство на здравеопазването и НЗОК голословно не разрешават или не финансират осъществяването на огромен брой действия (например офталмологични, ендоскопски) в извънболничната помощ.
През 2016 година касата вкара 38 амбулаторни процедури, само че съвсем всички могат да се правят единствено в болница.
Съществена причина за растежа на хоспитализациите е и неналичието на реимбурсиране за медикаменти за лекуване на остри болести и мощно усложнения достъп до високоспециалзирани диагностични процедури в амбулаторни условия, които подтикват пациентите да търсят болнично лекуване не по здравословни, а по стопански аргументи.
Завишаването на условията на Министерство на здравеопазването за брой личен състав и структури към лечебните заведения, води след себе си повишаване на разноските, което се трансформира в мощен тласък за увеличение на хоспитализациите .
При една и съща цена на Клиничните пътеки, приходите могат да се усилят за сметка на оборота, в тази ситуация броя приетите в болница заболели и понижаване на престоя. В резултат оборотът на леглата пораства, междинният престой на болните в болница е скъсен два пъти.
През 2000 година болните са престоявали приблизително 11,3 дни, а през 2016 - 5,3 дни. Най-кратко престояват болните в отделения за асистирана репродукция – 1,2 дни, офталмологични отделения 1,8 дни, гинекологични отделения 2,4 дни и забележете реанимация – 2,9 дни. Престоят на болните в отделенията, евентуално би бил още по-кратък, в случай че не бяха записаните в НРД условия за най-малък престой по клинични пътеки. Най-дълго лежат болните в психиатриите – приблизително по 27 дни. През 2016 година 26 441 души са умряли в болничното заведение (24,5% от всички умряли през годината), най-вече в интензивните отделения – 8 196.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ