Европа закрива болнични легла, България открива нови и остава първа в ЕС
Броят на болничните кревати в Европейския съюз продължава да понижава, защото от ден на ден лекувания се правят отвън болница, а престоят на пациентите се редуцира с помощта на развиването на медицинските технологии. България обаче следва противоположната наклонност и освен резервира, само че и усилва легловата си база, като остава страната с най-вече болнични кревати на глава от популацията в Европейски Съюз. Това демонстрират настоящите данни на Евростат за 2024 година
Средно в Европейския съюз през 2024 година година са се падали по 507 болнични кревати на 100 000 души население при 511 година по-рано . Намалението е част от дълготрайна наклонност – през 2009 година индикаторът е бил 582 кревати на 100 000 души.
Според Евростат спадът е резултат от научния и софтуерния прогрес, който разрешава от ден на ден медицински действия да се правят амбулаторно или в границите на еднодневна хирургия, вместо посредством нескончаем болничен престой.
На този декор България остава безапелационен водач по брой болнични кревати на глава от популацията. През 2024 година у нас се падат приблизително 870 болнични кревати на 100 000 души население при 864 година по-рано. След България се подреждат Германия със 759 кревати, Румъния със 731, Австрия с 655 и Чехия с 639 на 100 000 души.
Година по-рано челната петица наподобява сходно – България е била с 864 кревати на 100 000 души, следвана от Германия (766), Румъния (728), Австрия (660) и Унгария (651).
В противоположния завършек на класацията са страните, които от години развиват модел, учреден на по-силна извънболнична помощ и по-кратък болничен престой. Най-малко болнични кревати има Швеция – 187 на 100 000 души население, следвана от Нидерландия (221), Дания (226), Финландия (248), Испания (283) и Ирландия (293).
Данните за дълготрайните грижи обрисуват още по-голям контрастност. Докато Нидерландия разполага с 1390 кревати за дълготрайни грижи на 100 000 души, Швеция – с 1298, а Белгия – с 1249, България е измежду страните с най-слабо развити такива услуги. У нас има едвам 26 кревати за дълготрайни грижи на 100 000 души население, като по-нисък индикатор регистрира само Гърция – 20. Следват Португалия с 94 и Полша с 222 кревати на 100 000 души.
Положението на практика не се е трансформирало по отношение на 2023 година, когато Гърция още веднъж е била на последно място с 20 кревати за дълготрайни грижи на 100 000 души население, България е заемала предпоследната позиция с 26, а след нея се е нареждала Полша с 222 кревати на 100 000 души. Това демонстрира, че макар увеличаващите се потребности на застаряващото население, България продължава да изостава доста в развиването на системата за дълготрайни грижи.
Средно в Европейския съюз през 2024 година година са се падали по 507 болнични кревати на 100 000 души население при 511 година по-рано . Намалението е част от дълготрайна наклонност – през 2009 година индикаторът е бил 582 кревати на 100 000 души.
Според Евростат спадът е резултат от научния и софтуерния прогрес, който разрешава от ден на ден медицински действия да се правят амбулаторно или в границите на еднодневна хирургия, вместо посредством нескончаем болничен престой.
На този декор България остава безапелационен водач по брой болнични кревати на глава от популацията. През 2024 година у нас се падат приблизително 870 болнични кревати на 100 000 души население при 864 година по-рано. След България се подреждат Германия със 759 кревати, Румъния със 731, Австрия с 655 и Чехия с 639 на 100 000 души.
Година по-рано челната петица наподобява сходно – България е била с 864 кревати на 100 000 души, следвана от Германия (766), Румъния (728), Австрия (660) и Унгария (651).
В противоположния завършек на класацията са страните, които от години развиват модел, учреден на по-силна извънболнична помощ и по-кратък болничен престой. Най-малко болнични кревати има Швеция – 187 на 100 000 души население, следвана от Нидерландия (221), Дания (226), Финландия (248), Испания (283) и Ирландия (293).
Данните за дълготрайните грижи обрисуват още по-голям контрастност. Докато Нидерландия разполага с 1390 кревати за дълготрайни грижи на 100 000 души, Швеция – с 1298, а Белгия – с 1249, България е измежду страните с най-слабо развити такива услуги. У нас има едвам 26 кревати за дълготрайни грижи на 100 000 души население, като по-нисък индикатор регистрира само Гърция – 20. Следват Португалия с 94 и Полша с 222 кревати на 100 000 души.
Положението на практика не се е трансформирало по отношение на 2023 година, когато Гърция още веднъж е била на последно място с 20 кревати за дълготрайни грижи на 100 000 души население, България е заемала предпоследната позиция с 26, а след нея се е нареждала Полша с 222 кревати на 100 000 души. Това демонстрира, че макар увеличаващите се потребности на застаряващото население, България продължава да изостава доста в развиването на системата за дълготрайни грижи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ