Алекс от “Игри на волята”: Записах се да участвам заради 11-годишната ми дъщеря, защото тя искаше да види възможностите ми на Арената!
Бронзовият медалист в сезон 7 на „ Игри на волята “ Александър Александров прави равносметка за пътя си в едно от най-трудните издания на формата досега - сезон, в който всичко е друго и напрежението, гладът, борбите и страстите са тестване даже за най-подготвените играчи. Той споделя, че в никакъв случай не се е отказал, даже в моменти, в които тялото му е отказвало, а духът е трябвало да поеме цялата тежест. Алекс дефинира присъединяване си като най-голямото предизвикателство в живота му, а третото място като самопризнание, че напъните и волята са си коствали.
По думите му “Мирослав е изцяло подобаващ победител - спортист, който във всяка борба е показвал неизменност, мощ и невероятна централизация ”. Александров признава, че във финалната борба е дал 100 % от себе си, само че велурените ръкавици са му попречили на чувалите и това го е върнало обратно. Въпреки това не се е отказал и е довел битката до дъно. Най-трудният му миг в Игрите е бил елиминационната борба против доктор Петров и бутането на 650-килограмовата вагонетка при 38-градусова горещина, след пет дни на Изолатора - миг, който той дефинира като повратен за целия си престой.
Алекс споделя, че нито е спортуващ спортист, нито обича обществените интриги, а най-големият му почитател е 11-годишната му щерка Сандра, която е повода той да се запише за кастинг, тъй като е желала да види опциите му на Aрената. Преодоляването на конфликта сред поколенията за него е било естествено, тъй като игрите са толкоз тежки физически, че всички разлики изчезват пред потребността да оцелееш. Сред травмите, които ще помни дълго, са обелените пръсти от въжетата, олющените длани с мазоли, раздраният менискус, хематомите и синините от най-екстремните борби.
Алекс благодари на Avène за подаръка и с възприятие за комизъм споделя, че в този момент най-сетне ще може да се отдаде на същинска грижа за себе си, с цел да възвърне тялото си от всички тежки тествания. А на въпроса с какво желае да бъде запомнен, той е безапелационен - с усмивката си, позитивизма си и обстоятелството, че постоянно се е борил за почтена, чиста и обективна игра.
Какво още показа Алекс минути след последната си борба в Дуранкулак?Гледай цялото видео, с цел да схванеш.
По думите му “Мирослав е изцяло подобаващ победител - спортист, който във всяка борба е показвал неизменност, мощ и невероятна централизация ”. Александров признава, че във финалната борба е дал 100 % от себе си, само че велурените ръкавици са му попречили на чувалите и това го е върнало обратно. Въпреки това не се е отказал и е довел битката до дъно. Най-трудният му миг в Игрите е бил елиминационната борба против доктор Петров и бутането на 650-килограмовата вагонетка при 38-градусова горещина, след пет дни на Изолатора - миг, който той дефинира като повратен за целия си престой.
Алекс споделя, че нито е спортуващ спортист, нито обича обществените интриги, а най-големият му почитател е 11-годишната му щерка Сандра, която е повода той да се запише за кастинг, тъй като е желала да види опциите му на Aрената. Преодоляването на конфликта сред поколенията за него е било естествено, тъй като игрите са толкоз тежки физически, че всички разлики изчезват пред потребността да оцелееш. Сред травмите, които ще помни дълго, са обелените пръсти от въжетата, олющените длани с мазоли, раздраният менискус, хематомите и синините от най-екстремните борби.
Алекс благодари на Avène за подаръка и с възприятие за комизъм споделя, че в този момент най-сетне ще може да се отдаде на същинска грижа за себе си, с цел да възвърне тялото си от всички тежки тествания. А на въпроса с какво желае да бъде запомнен, той е безапелационен - с усмивката си, позитивизма си и обстоятелството, че постоянно се е борил за почтена, чиста и обективна игра.
Какво още показа Алекс минути след последната си борба в Дуранкулак?Гледай цялото видео, с цел да схванеш.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ