Петър Александров: Никой в България не работи така професионално, както Лудогорец
Бронзовият медалист от САЩ'94 Петър Александров даде изявление особено за Sportal.bg в турския курорт Белек, където тече подготовката на швейцарския Аарау. Нашият съотечественик е асистент треньор в клуба, с който стана първенец през 1993 година. На домашна сцена Александров прави име в Славия през 80-те години, когато бележи над 100 гола за белите. През 1994 година нападателят е част от мощния отбор на Левски, спечелил дубъл под управлението на Георги Василев. За националния тим на България голмайсторът има 25 срещи и пет точни изстрела. Ето какво сподели той пред нашата медия:
- Здравей, Пепи! Разкажи малко повече за сегашната ти работа и всекидневие.
- От 1 септември започнах в Аарау, където пребивавам и където го усещам като мой клуб, посещавал съм всички мачове до момента на тима. Работил съм за половината тимове от швейцарската " А " група, само че за Аарау не бях работил, откогато приключих професионалната си кариера. Сега обаче имаха един много безразсъден старт – от първите шест мача не взеха нито една точка, и ме поканиха да вляза в щаба на това треньорско управление. Работил съм с треньора преди три години, тъй че се познаваме. Естествено, че одобрих. Когато те повикат родственици да им окажеш помощ, няма по какъв начин. Аарау го усещам като тим на моето сърце в Швейцария и по тази причина одобрих да оказа помощ с каквото мога. Радвам се, че успяхме да върнем тима на едно равнище, което обаче към момента не е задоволително.
- Какви са задачите пред Аарау?
- Целта е да влезем още веднъж в " А " група. Аарау е един обичаен швейцарски клуб, бил е доста години в елита, само че в този момент от три години е в " Б " група. Последните седем мача ни бяха доста сполучливи – взехме 19 точки от 21 вероятни и в този момент сме на шесто място, на осем точки зад втория. Ако си втори, отиваш на бараж, където играеш с предпоследния в " А " група.
- Личните ти цели какви са – един ден старши треньор в България?
- Не, не, не... Отдавна съм споделил, че моята мощ е като асистент треньор. Обичам да работя с нападателите, тъй че където и да съм работил до момента, постоянно съм бил треньор на нападателите, асистент треньор. Предпочитам да остана там, където съм мощен. Естествено, че имам цели. Искам да оказа помощ на Аарау да се върне в " А " група, играл съм там пет сезона, станал съм и първенец на Швейцария, което беше едно огромно знамение. Надяваме се да се оправят нещата. Другата цел е да се направи нов стадион. От много години се приказва и се надяваме, че тази години към този момент ще се одобри планът и ще стартира да се строи.
- Кой е по-добрият нападател: Кристиано Роналдо или Лео Меси? Вечният въпрос.
- Според мен е Лео Меси. Е, Кристиано също е един извънреден нападател. Обосновката ми е, че Меси работи повече за тима и основава обстановки за неговите сътрудници. Привърженик съм на Меси.
- Следиш ли обстановката в българския футбол?
- Разбира се, че проследявам. Гледам също и вашите излъчвания, наясно съм с всичко, което става в България.
- Има ли кой да смъкна Лудогорец от трона?
- Мисля, че към момента няма, за жалост. Доста хора се надяваха нещо да се промени по отношение на тази надмощие на Лудогорец, само че както виждаме и тази година ще завоюват шампионата. Въпреки че този сезон не се показват на това равнище, на което сме привикнали да виждаме Лудогорец. Знам, че ръководителите на клуба имат други упоритости – те желаят да влязат в групите на Шампионската лига, в случай че може и да излязат след това, само че в случай че Левски и ЦСКА са по-силни, ще има по-силно и по-интересно състезание. В последните години знаем, че почти до един миг вървят всички дружно, само че по-късно стартират да окапват един след различен.
- На какво отдаваш този спад в играта на Лудогорец, за който приказваш? Визираш и Европа?
- Да, естествено, и Европа също. Бях на мача им с Цюрих в Лига Европа, виждам всичките им мачове, би трябвало да бъдем почтени и да признаем, че не се показаха добре. Отдавам го на това, че може би изпуснаха момента да влеят свежа кръв в тима. Имат много футболисти, които към този момент много години са в Лудогорец, може би не са толкоз жадни за триумфи. Имат много амбициозни ръководители и би трябвало да признаем, че по този начин професионално не работи никой тим в България. За това, което направи Лудогорец, би трябвало да свалим шапка на всички тези хора.
- Как виждаш Георги Дерменджиев отпред на Левски?
- Той от доста години е във футбола и потвърди, че може да работи сполучливо, реализира положителни триумфи с Лудогорец. Левски от 10 години е без купа, не е малко. Все отново за Левски второто място не е нищо. Могат да се оправят, само че всичко зависи от тях. Според мен повода да стигнат дотук е, че на всеки трансферен интервал се сменят сред осем и 10 футболисти. По този метод не можеш да изградиш боеспособен тим, който да е съперник на другите грандове – ЦСКА и Лудогорец.
- Няколко думи за тогавашната ти " бяла " обич Славия?
- Радвам се за триумфите на Славия. Този тим постоянно ще остане в моето сърце, там израснах като футболист и по тази причина в никакъв случай няма да го не помни. Мисля, че с това, което имат, добре се показват. Миналата година завоюваха Купата на България, въпреки и малко ненадейно, тъй като Левски беше любимец. Но бат' Венци знае по какъв начин да приготви почвата и продава много играчи в чужбина, което е огромен плюс за Славия. Радвам се, че направиха база за юношите. Имат положителни юноши, знам го това. Доста юноши вкараха в първия тим. Мисля, че Славия се развива много положително.
- Защо все нещо не доближава на ЦСКА-София в борбата за купата?
- Тази година мислех, че ще бъдат добър съперник на Лудогорец, само че отново нещо закуцаха. Чакайте обаче, дано изчакаме, въпреки всичко шест точки не са малко, само че не са и доста. Имат един доста добър футболист – Кирил Десподов, който стана Футболист на годината. ЦСКА постоянно е бил тим, който се бори за шампионската купа. Въпреки че съм левскар, постоянно съм на тяхна страна, когато играят в Европа. Радвам се, когато виждам, че има прогрес. Виждам подобен и в националния тим, където има дисциплинираност и момчетата се стараят. Трябва да сме реалисти, не може да надскочим себе си.
- Има ли нещо, което още не е казано за САЩ'94 и публиката не знае?
- О, към този момент толкоз години не съм в България и не знам какво е казано и какво не е казано. Сигурно има и нещо, което не е казано. Чуваме се за всеки рожден ден с всички, за Нова година си пращаме SMS-и. Сега се видях с Краси Балъков и Илиян Киряков, веселя се постоянно като срещна хора, с които съм играл. Да са здрави, това е най-важното.
- На какво отдаваш триумфа в Съединени американски щати?
- Имаше едно ядро, което играеше в Левски. Отделно другите всички бяха към този момент в чужбина, бяха научени на професионализъм. Тази генерация сподели, че триумфът на международното състезание в Съединени американски щати не е бил инцидентен – класирахме се на идващото европейско състезание в Англия и на идващото международно.
- Можеше ли дадеш още? Малко рано сякаш привърши с националния тим?
- Да, на 32 години привърших с националния тим на България, само че не, конкуренцията беше в действителност огромна. По това време имахме доста положителни футболисти, изключително нападатели. Ще се веселя, в случай че в този момент имаме такава конкуренция в националния тим.
- Как виждаш настоящия народен отбор?
- Трябва да приказваме много положително за националния тим. Беше сполучлива година за него, малко или доста. За идващите квалификации всичко е отворено, една група, в която всичко може да се случи в действителност. Имаме един основен любимец като Англия, само че останалите четири тима са равни. Трябва във всеки мач да се излиза на 100%, тъй като Черна гора и Косово имат положителни футболисти. Няма да ни бъде елементарно, само че се надявам на класиране.
- Здравей, Пепи! Разкажи малко повече за сегашната ти работа и всекидневие.
- От 1 септември започнах в Аарау, където пребивавам и където го усещам като мой клуб, посещавал съм всички мачове до момента на тима. Работил съм за половината тимове от швейцарската " А " група, само че за Аарау не бях работил, откогато приключих професионалната си кариера. Сега обаче имаха един много безразсъден старт – от първите шест мача не взеха нито една точка, и ме поканиха да вляза в щаба на това треньорско управление. Работил съм с треньора преди три години, тъй че се познаваме. Естествено, че одобрих. Когато те повикат родственици да им окажеш помощ, няма по какъв начин. Аарау го усещам като тим на моето сърце в Швейцария и по тази причина одобрих да оказа помощ с каквото мога. Радвам се, че успяхме да върнем тима на едно равнище, което обаче към момента не е задоволително.
- Какви са задачите пред Аарау?
- Целта е да влезем още веднъж в " А " група. Аарау е един обичаен швейцарски клуб, бил е доста години в елита, само че в този момент от три години е в " Б " група. Последните седем мача ни бяха доста сполучливи – взехме 19 точки от 21 вероятни и в този момент сме на шесто място, на осем точки зад втория. Ако си втори, отиваш на бараж, където играеш с предпоследния в " А " група.
- Личните ти цели какви са – един ден старши треньор в България?
- Не, не, не... Отдавна съм споделил, че моята мощ е като асистент треньор. Обичам да работя с нападателите, тъй че където и да съм работил до момента, постоянно съм бил треньор на нападателите, асистент треньор. Предпочитам да остана там, където съм мощен. Естествено, че имам цели. Искам да оказа помощ на Аарау да се върне в " А " група, играл съм там пет сезона, станал съм и първенец на Швейцария, което беше едно огромно знамение. Надяваме се да се оправят нещата. Другата цел е да се направи нов стадион. От много години се приказва и се надяваме, че тази години към този момент ще се одобри планът и ще стартира да се строи.
- Кой е по-добрият нападател: Кристиано Роналдо или Лео Меси? Вечният въпрос.
- Според мен е Лео Меси. Е, Кристиано също е един извънреден нападател. Обосновката ми е, че Меси работи повече за тима и основава обстановки за неговите сътрудници. Привърженик съм на Меси.
- Следиш ли обстановката в българския футбол?
- Разбира се, че проследявам. Гледам също и вашите излъчвания, наясно съм с всичко, което става в България.
- Има ли кой да смъкна Лудогорец от трона?
- Мисля, че към момента няма, за жалост. Доста хора се надяваха нещо да се промени по отношение на тази надмощие на Лудогорец, само че както виждаме и тази година ще завоюват шампионата. Въпреки че този сезон не се показват на това равнище, на което сме привикнали да виждаме Лудогорец. Знам, че ръководителите на клуба имат други упоритости – те желаят да влязат в групите на Шампионската лига, в случай че може и да излязат след това, само че в случай че Левски и ЦСКА са по-силни, ще има по-силно и по-интересно състезание. В последните години знаем, че почти до един миг вървят всички дружно, само че по-късно стартират да окапват един след различен.
- На какво отдаваш този спад в играта на Лудогорец, за който приказваш? Визираш и Европа?
- Да, естествено, и Европа също. Бях на мача им с Цюрих в Лига Европа, виждам всичките им мачове, би трябвало да бъдем почтени и да признаем, че не се показаха добре. Отдавам го на това, че може би изпуснаха момента да влеят свежа кръв в тима. Имат много футболисти, които към този момент много години са в Лудогорец, може би не са толкоз жадни за триумфи. Имат много амбициозни ръководители и би трябвало да признаем, че по този начин професионално не работи никой тим в България. За това, което направи Лудогорец, би трябвало да свалим шапка на всички тези хора.
- Как виждаш Георги Дерменджиев отпред на Левски?
- Той от доста години е във футбола и потвърди, че може да работи сполучливо, реализира положителни триумфи с Лудогорец. Левски от 10 години е без купа, не е малко. Все отново за Левски второто място не е нищо. Могат да се оправят, само че всичко зависи от тях. Според мен повода да стигнат дотук е, че на всеки трансферен интервал се сменят сред осем и 10 футболисти. По този метод не можеш да изградиш боеспособен тим, който да е съперник на другите грандове – ЦСКА и Лудогорец.
- Няколко думи за тогавашната ти " бяла " обич Славия?
- Радвам се за триумфите на Славия. Този тим постоянно ще остане в моето сърце, там израснах като футболист и по тази причина в никакъв случай няма да го не помни. Мисля, че с това, което имат, добре се показват. Миналата година завоюваха Купата на България, въпреки и малко ненадейно, тъй като Левски беше любимец. Но бат' Венци знае по какъв начин да приготви почвата и продава много играчи в чужбина, което е огромен плюс за Славия. Радвам се, че направиха база за юношите. Имат положителни юноши, знам го това. Доста юноши вкараха в първия тим. Мисля, че Славия се развива много положително.
- Защо все нещо не доближава на ЦСКА-София в борбата за купата?
- Тази година мислех, че ще бъдат добър съперник на Лудогорец, само че отново нещо закуцаха. Чакайте обаче, дано изчакаме, въпреки всичко шест точки не са малко, само че не са и доста. Имат един доста добър футболист – Кирил Десподов, който стана Футболист на годината. ЦСКА постоянно е бил тим, който се бори за шампионската купа. Въпреки че съм левскар, постоянно съм на тяхна страна, когато играят в Европа. Радвам се, когато виждам, че има прогрес. Виждам подобен и в националния тим, където има дисциплинираност и момчетата се стараят. Трябва да сме реалисти, не може да надскочим себе си.
- Има ли нещо, което още не е казано за САЩ'94 и публиката не знае?
- О, към този момент толкоз години не съм в България и не знам какво е казано и какво не е казано. Сигурно има и нещо, което не е казано. Чуваме се за всеки рожден ден с всички, за Нова година си пращаме SMS-и. Сега се видях с Краси Балъков и Илиян Киряков, веселя се постоянно като срещна хора, с които съм играл. Да са здрави, това е най-важното.
- На какво отдаваш триумфа в Съединени американски щати?
- Имаше едно ядро, което играеше в Левски. Отделно другите всички бяха към този момент в чужбина, бяха научени на професионализъм. Тази генерация сподели, че триумфът на международното състезание в Съединени американски щати не е бил инцидентен – класирахме се на идващото европейско състезание в Англия и на идващото международно.
- Можеше ли дадеш още? Малко рано сякаш привърши с националния тим?
- Да, на 32 години привърших с националния тим на България, само че не, конкуренцията беше в действителност огромна. По това време имахме доста положителни футболисти, изключително нападатели. Ще се веселя, в случай че в този момент имаме такава конкуренция в националния тим.
- Как виждаш настоящия народен отбор?
- Трябва да приказваме много положително за националния тим. Беше сполучлива година за него, малко или доста. За идващите квалификации всичко е отворено, една група, в която всичко може да се случи в действителност. Имаме един основен любимец като Англия, само че останалите четири тима са равни. Трябва във всеки мач да се излиза на 100%, тъй като Черна гора и Косово имат положителни футболисти. Няма да ни бъде елементарно, само че се надявам на класиране.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ